През призмата на двойните стандарти

Сред редица експерти битува мнението, че срещу радикалния ислям по чисто прагматични причини трябва да бъде изправена демокрацията. Въпреки наличието на известна логика в тази теза, подобно тълкуване е подвеждащо. Главният враг винаги се е оказвала независимостта. В тази връзка никак не е случаен фактът, че САЩ и съюзниците му последователно поддържаха редица радикални ислямисти - просто като противостояние срещу заплахата от светски национализъм. Саудитска Арабия като център на радикалния ислям е един добър пример. Друг такъв от дългия списък с примери е Зия Ул Хак - най-жестокият измежду пакистанските диктатори и пръв любимец на Рейгън, постигнал  радикална ислямизация на страната си със саудитски финанси.
Според проучване на общественото мнение, публикувано от Брукингския институт (The Brookings Institution) през август м. г., 10% от запитаните араби са съгласни с позицията на Вашингтон и редица западни коментатори, които смятат, че Иран представлява заплаха. Според същото изследване обаче болшинството смята, че заплахите произтичат от САЩ (77%) и Израел (88%).
Ако се вгледаме по-внимателно в закономерностите на глобалната финансово-икономическа система, веднага ни се натрапва нейната "демократична" същност. Според новите условия нито един от участниците в нея не може да се чувства свободен да приема решения, ориентирани към собствените му национални интереси. Нещо повече - колкото по-дълбоко затъва една национална икономика в процесите на глобализацията, толкова по-малко тя притежава свободната воля да взима независими решения. Една малка илюстрация - загубите за световната икономика от последната финансово-икономическа криза се оценяват на близо 50 трилиона долара, от които една трета са загуби за САЩ. За сравнение - икономическите загуби, които понесе целият свят от Втората световна война, се изчисляват на 1,3 трилиона долара, а загубите от всички войни, водени от САЩ за цялата им история - на 6 трилиона долара.
Гигантските финансови загуби изискват активирането на стратегическия план да се овладее ключът към Каспийския регион. Ясно е, че става дума за Иран. Каспийският басейн е трети по големина резервоар на енергоносители в света, а освен това е и кръстопът за енергийна комуникация. "Стратегическото господство над тази зона, - пише Збигнев Бжежински - дори това да е само замаскирано съгласие за сътрудничество, би било определящо преимущество от гледна точка на световната хегемония". Само че това е, така да се каже, поглед от американската вишка. От гледна точка на глобалната икономика и според редица западни експерти нефтът в Каспийския басейн може да има такова значение за индустриалния 21 век, каквото днес имат нефтените ресурси на Персийския залив. А усвояването на тези ресурси на фона на огромните нерешени проблеми за реформиране на финансовата и банкова системи в глобален мащаб е в състояние мощно да ускори геополитическите процеси в света. Неотдавна по този повод отношение взе и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър: "Контролирайки нефта - вие контролирате нациите, контролирайки храната -  вие контролирате народите. Някога казвахме на нашите военни, че ще ни се наложи да завземем 7 близкоизточни държави заради ресурсите им и те практически свършиха своята работа". Думите му се оказаха моментално подкрепени с неочаквано откровение и от редица други политически лидери. "Светът за пореден път е изправен на ръба на нова война", прогнозира френският президент Никола Саркози и смело се включи в хоровото припяване на песничката за превантивни удари срещу Иран. Британският външен министър Уилям Хейг веднага допълни:  "Ще разгледаме в следващите месеци възможностите да окажем въздействие върху Иран посредством санкции", но за всеки случай англичаните побързаха да изпратят в Персийския залив свой флот. Израел, който засега остава най-яростния противник на иранската ядрена програма, чрез своя президент Шимон Перес обяви, че вонновъздушните сили на страната са готови да започнат удари срещу Иран. САШ заплашват с още по-големи санкции, заставяйки своите сателити да ги приемат. Прибегнаха и до акт, който се окачествява като откровена наглост от много наблюдатели  - приеха закон, според който всички сделки, сключени с Централната банка на Иран, се обявяват извън закона. Естествено без да се съобразяват с факта, че националното им законодателство не може да има приоритет над международното. Ето например Турция, независимо че е член на НАТО, им заяви, че продължава доставките на ирански петрол и счита за неприемливо чрез  национален закон САЩ да се намесват в търговски взаимоотношения между други държави. Швейцария също заяви, че ще продължи да купува ирански нефт и няма да се съобразява с всички санкции.
"Ако Иран не се придържа към линията на примирие, ще му се наложи да се сблъска с международен натиск и изолация", заяви държавният секретар Хилъри Клинтън, която не пропусна в прочувственото си слово пред външните министри на страните от ЕС в Блюксел, че САЩ са предприели вече редица стъпки, за да обозначат по-ясно за Иран пътя на развитие на ситуацията. Най-честно по отношение на "иранския синдром" като че ли бе откровението на министъра на отбраната на САЩ Леон Панета, който заяви: "Дали иранците се опитват да създадат ядрено оръжие? Не! Но ние знаем, че те се опитват да разработват ядрени мощности, ядрен потенциал, и именно това е, което ни безпокои...". В тази ситуация дори ръководството на Иран да вземе решение да прекрати своите опити за обогатяване на уран и въобще да замрази ядрената си програма - САЩ няма да се върнат назад в политиката си спрямо тази държава. Ако не е ядрената програма - сигурно американците биха казали, че "нещо там с правата на човека" не е наред, или че например Иран притеснява кюрдите, или нещо друго. Ерго - главната идея на САЩ е да създадат напълно контролиран Близък изток и да подкопаят ролята на нейните главни конкуренти в региона - Русия и Китай, осъществявайки многолетната си мечта - краха на Русия. В случай на война и ако Иран падне, Русия ще се окаже пред още една заплаха - комплексите ПРО могат да бъдат разположени и по бреговете на Каспийско море, което би означавало американците да започнат да контролират всички южни постсъветски държави, а специално Грузия сигурно още на следващия ден ще встъпи в НАТО... Интересно как тогава американците биха обяснили срещу кого са насочени "защитните й системи", имайки предвид, че в момента общественото мнение се залива с приказки, че системите, разположени в Европа, били насочени само срещу Иран.
                                                  САЩ търсят спасение на долара
Логично погледнато, в действителност много по-различни и много по-сериозни са нещата, които в последно време определят отношението на САЩ към Иран. Според редица анализатори думата геополитика вече е отживелица, защото днес съществуват единствено геоикономически интереси. Иран не е изключение от това правило. И не става дума само за нефта. Нещата са къде-къде по-сложни. Освен че е нефтена държава и развива своята ядрена енергетика, Иран исторически има амбиции да влияе в тези географски ширини. Това влияние понастоящем може да се определи и като желание на Иран да обезцени американската валута в региона. Копнежът да се освободи от долара като единна валута не е само на Техеран. Преди Иран и Ирак искаше да елиминира долара. Европа извървя своя път с въвеждането на еврото. А както е известно, свиването на границите на действие на долара като валута директно рефлектира върху американската икономика. Ирак по времето на Саддам Хюсеин, който също се опита да строи чисто арабски социализъм, се отказа от долара като разплащателно средство за петрола, а освен това показа и упорито желание за самостоятелност. Както малко по-късно и Муамар Кадафи, опитващ се дълго време да организира в тази посока и Африканския съюз, като насочи континента към идеята за единна обща валута - златния динар, и дори да създаде колективни въоръжени сили. По собствен път се опитва да върви днес и Сирия и в това е отговорът на осъществяваната срещу нея комплексна операция по свалянето на "режима" на Башар Асад. Западната пропаганда, колкото и неловко да се чувства в този момент, все пак не може да прикрие зад гръмките фрази факта, че на територията на Сирия безцеремонно са въведени хиляди чуждестранни наемници, стичащи се предимно от сателитни на САЩ арабски държави. С по-минорни тонове на този фон американски и европейски дипломати отправят горещи призиви към "сирийската опозиция" да не допуска грешката да седне на масата на преговорите с официалните сирийски власти.
В случая с Иран въпросът е не защо на всяка цена Америка се опитва да избегне подобен срив. Въпросът е как да се действа. Схемата е разработена още от Рузвелт, който успя да изведе САЩ от голямата депресия през четиридесетте години на миналия век. Доктрината бе проста - да се води война, само че колкото се може по-далече от САЩ. Последващата история показа нагледно, че когато САЩ имат икономически проблеми,  започват война - някъде в Европа, Близкия изток или другаде.
Тук се връщаме отново към познатата схема - ако икономическите санкции не могат да въздействат върху Иран, то идва ред на военната намеса. И естествено възниква, като и този път честта да вади горещите кестени от огъня се падна на Европейския съюз. Само че ако Европа спре да купува ирански нефт, това няма да е само загуба, това ще бъде съсипващо за европейските икономики. В Европа преди всичко зависими от иранския нефт са по-слабите държави - такива като Гърция и Испания. Тези държави са като разбунен кошер от проблеми и стачки, дължащи се на снижаване на жизнения стандарт на населението им и гигантската безработица, а какво би се случило, ако ги принудят да не закупуват ирански нефт? Икономиките им окончателно ще се сринат. Не е задължително да се бомбардира една страна, както това стана например в бивша Югославия, за да бъде създадена криза. Достатъчно е да се издигне в ръководството й елит, неспособен да се справи с предизвикателствата на времето.
                                                 Поглед отвътре
След ислямската революция в Иран преди 33 години претенциите на САЩ към тази държава рязко нараснаха. Нима САЩ залагат на смешната публична идея да са гарант за демокрацията в тази страна? Днес политиците във Вашингтон узряха най-сетне за истината, че Иран в момента е далеч по-демократична страна от времето, когато се намираше под управлението на шаха. Парламент се избира със законно провеждане на избори, а за разлика от много други ислямски държави жените гласуват наравно с мъжете. Явно за САЩ въпросът не е в демокрацията, а в това, че след ислямската революция Иран излезе извън контрола на САЩ, решавайки самостоятелно вътрешно- и външнополитическите си проблеми. След 1979 г. Иран преживява истински демографски бум. За 33 години населението на страната се е увеличило двойно, достигайки 75 милиона. 61% от гражданите на страната са по-млади от 30 години, което е почти световен рекорд по показателя подмладяване на населението. Здравеопазването и образованието във всичките му степени са безплатни, което създаде един благотворен пласт от интелигенция, без която съвременните научно-технически постижения на страната биха били невъзможни. Иран заема 12-о място в света по развитие на нанотехнологиите - факт, който се знае от малцина. Към настоящия момент Иран вече е десетата самостоятелна космическа държава в света. Предприятията от военно-промишления комплекс произвеждат ирански ракети с малък и среден радиус на действие, свои безпилотни самолети, малки и средни военни кораби и подводници, бронетехника, леки оръжия.
А Западът продължава устремно да следва сценария си, съзнавайки, че светът се движи по тънък лед - от една страна САЩ, от друга страна Израел, от трета арабските държави, за които икономическото и политическо напрежение около Иран е добре дошло. Но всъщност никой не е заинтересован от избухването на реален военен конфликт с непредвидими за света последици. А и в САЩ предстоят избори...