Политика по британски

"Уилям Хейг е една от пътеводните светлини на британската Консервативна партия за цяло едно поколение. Той беше лидер на партията и съставна част на две правителства. Хейг не само бе министър на външните работи от първа величина - той беше също така доверено лице, мъдър съветник и близък приятел. Хейг ще остане в кабинета като първи държавен секретар и на практика мой политически заместник", заяви британският премиер Дейвид Камерън вчера, с което обяви решението си за драстично обновяване на кабинета, започнало със смяната на старата "лисица" Хейг.
Тази новина буквално сащиса британските медии, а и не само тях, но веднага след нея в. "Гардиън" определи мащабното преструктуриране на Консервативната партия като новата "нощ на дългите ножове", позната от историята като "пучът на Рьом".
Дали от подобни опасения се е водил премиерът Камерън може само да гадаем, но ако вникнем в симптомите, насаждани и проникващи все по-осезателно в настроенията сред британското общество, няма да е трудно да открием известни прилики. Днес става дума за заразителния синдром на евроскептицизма, на талази обливащ Острова. Отдавна е ясно, че Камерън, яхнал гребена на вълната на скепсиса, търси съюзници, дори в собствената си партия. Официално - за да се противопостави на лейбъристите, напиращи към властта, а задкулисно, съвсем по британски - за да извлече възможните за собствения си кръг дивиденти, шантажирайки ЕС с надеждата да наложи думата на Лондон за бъдещето на Европа. 
Настроеният силно евроскептично нов външен министър - Филип Хамънд, който миналата година твърдо заяви, че ще гласува за излизането на Великобритания от ЕС, явно ще е новият фаворит, тил и меч на Кмерън, поне на европейския фронт. Хамънд вече обикаля Европа да търси съюзници за тезата: или променяме ЕС, или излизаме от него. А приказките за "подмладяването" на правителството и на електората май стават хит, поне до изборите догодина...