Острието...

Зад многопластовия воал на темата за европейската ромска интеграция, станала едва ли не най-болезнения повод за непрестанни и твърде преднамерени дискусии и в нашето общество, изведнъж проблясна светлинка. Повод бе сложното и драматично решение на Франция да отпуши клапаните на социалното и етническото напрежение в родината на съвременната демокрация, възцарило се като модел на трудно сдържан национализъм.
Ромите! Болезненото усещане от тяхното присъствие в ежедневието, в ландшафта, в облика и самоусещането не само в тази европейска страна, приучила се към регулярност, спокойствие и всеобща подреденост, бе нарушено. Споразуменията за всеобща и неотменна евроинтеграция бяха нарушени в посока от по-силните към по-слабите, към нямащите. Изведнъж стана нещо друго - някой се сети, че тези източноевропейци, всъщност ромите от България и Румъния, могат реално да се интегрират, упражнявайки точно 150 професии. Нека изброим някои от тях. Строителство, хотелиерство, ресторантьорство, хранителен сектор, земеделие, морски флот, морски риболов, механика, металообработка, електроника, промишлени инженери, транспорт, логистика, туризъм, дървообработване, ръководство и управление на предприятия; информатика, изследвания и проучвания, банки и застрахователен бизнес, търговия, здравеопазване, социална, културна и спортна дейност. Това дотук хич не е малко, но ако се замисли човек, май трудно би се сетил да е чувал за ромски български банкер на запад. А би могло всъщност. Но кой да го открие, обучи и изгради, кой да го оцени, приеме и назначи. Да не цитираме Илф и Петров и темата за давещите се...
Париж зорлем пречупи въображението си и отсече тврърде недозрялата като реална възможност формулировка, че съдбата на ромите трябва да се възприеме като едва ли не точка първа в преразглеждането на мащабната европейска програма за евроинтеграция.
Ромите станаха катализаторът, който взриви и изкара на повърхността разлики, които преди двадесетина години някой умишлено избягваше да прогнозира. Изведнъж виновни за всичко станаха източноевропейците, поставени под знаменателя на ромската битност. Странното обаче е, че именно проблемът с интеграцията на тази мъничка част от европейското човечество се превърна в мрачен и обобщаващ символ. А ромите, нашите сънародници, острието на източноевропейския модел за интеграция, отхвърляни или самооткъсващи се от действителността, чрез своите бидонвили край Париж или който и да е друг европейски град показаха неумелия си опит да се впишат в новата история на Европа като равнопоставени граждани. И успяха все пак. Вписаха се като точка първа дори с това, че заминаваха, изкарваха криво-ляво по някой лев, връщаха ги доброзорно, пак хукваха нататък, към Лувъра, пак ги гонеха възпитано и пак, и пак, и пак. Но накараха Франция да усети, че са хора като всички. За жалост май само тук, у нас, в България, някой все още не иска да го разбере този феномен. И да поразмърда затлъстелия си от динамично илюстрирана пасивност мозък, настроен единствено на вълната на изгодата.
А острието - то си е тук, в Родината, и очаква и признание, но и подкрепа. Най-вече морална...