Нежна ликвидация

Подготвяната бавна смърт на ВМЗ-Сопот вчера навлезе в последната си фаза. Сделката с единствения купувач "Емко" логично се провали, след като той недвусмислено показа, че целта му не е да стабилизира и развива предприятието, а да спечели едни бързи лесни пари, като го унищожи. Затова и часове преди да дойде развръзката, Сопот осъмна с радикални призиви към заетите да поемат завода под свой контрол и да прогонят от него онези, които са го докарали до днешното дередже. Звучи оригинално. Още повече че и в други държави има такива случаи. Работници поемат контрол върху предприятие, когато собственикът твърди, че е безнадеждно губещо. В немалко случаи дори са доказвали, че то е печелившо. Вярно, "процедурата" не е революция, а получаване на акции от компанията, което ги стимулира да работят повече и по-добре.
Поведението на българската държава като собственик е повече от престъпно. Едва ли има по света друга такава, която да иска да продава, по-точно да харизва оръжейната си индустрия на анонимни фирми. Видно е, че сегашната власт има голям мерак да се отърве от всичко държавно, построено с толкова усилия през "мрачния социализъм". Ако може и на скрап да отиде - пак да е на далавера. Целта - да няма отговорности пред хората в Сопот и региона. И хем да се награби максимално в 12 без 5, хем да не запише като свой пасив поредната смърт на още едно знаково предприятие под нежните й грижи.
Е, след като кабинетът твърди, че не може да управлява ВМЗ - било поради идеологически комплекси, било поради некадърност и безпомощност - тогава да го предаде в собственост на работещите. Това би било единствената морална постъпка след подобно признание.