Месомелачката, наречена Джихад

Най-реакционните сили в ислямския свят отдавна се готвят да претворят сатанинския си план "Европа 3000", но да започнем с това, което смятаният едва ли не за наследник на пророка - 87-годишен мюсюлмански богослов и проповедник от Катар шейх Юсеф ал-Карадауи, живял дълго в САЩ и тачен член в управата на Ислямското дружество в Бостън заяви още през 1995 година в слово пред млади арабски мюсюлмани в щата Охайо. "Ще завоюваме Европа, ще завоюваме Америка!"... Подобна цел сигурно звучи примамливо, особено за враговете на съвременния цивилизован свят. Подобна идея, изказана гласно не където и да е по земите, огрени от лъчите на свещения полумесец, а в сърцето на САЩ, най-малкото предизвиква недоумение, ако се вземе предвид, че именно правителството на световната свръхсила официално от десетилетия "води" реална война с "терористичния" радикален ислям. Липсата обаче на съответна, при това драстична реакция, веднага би насочила представите ни към съществуването на генерален план, задействан от "зловещи" сили, както се изрази неотдавна известният ислямски учен Имран Назар Хосеин, коментирайки в Москва тоталния хаос, предизвикан от крайно обърканата насоченост на американската геополитическа стратегия. Без много предисловия - това, което днес се случва в драматично поляризирания свят, и то след края на "Желязната завеса", буди основателно недоумение. Видимо всички идеи за обединяването на политиката, на идеологиите, на икономическите приоритети в името на мирното съвместно съществуване се оказаха сапунен мехур. Помним, че лидиращите "демократични" сили на Запада допреди двадесетина години обещаваха спокойствие, просперитет и благоденствие на всички народи и държави, тръгнали да ги следват. Но помним също и това, че илюзиите страшно бързо се изпариха, за да отстъпят място на реалностите, които както и да се опитваме донякъде да оправдаваме или поне - разбираме, бяха съпроводени предимно от кръв, насилия, диктат и разединение. Забравихме ли вече войните в Югославия, в Афганистан, в Ирак, не виждаме ли същите похвати в арабския свят, в Близкия изток, където събитията ясно и определяно насочват към мисълта, че се търсят нови и нови плацдарми за претворяването на един повсеместен и многопосочен джихад? 
                                              
          Свещената война

е на дневен ред, всъщност тя вече отдавна започна и никой не е в състояние да предскаже дори приблизително вероятния й край. Това напълно се вписва в "безкористната" идеология на задокеанските ни "братя", които дори не изпитват и най-елементарното чувство за отговорност, да не говорим за вина, към милиарди жители на планетата. Нещо повече - ясно виждаме, че прословутата доктрина "разделяй и владей" е в пълен ход и това особено силно си проличава и в мюсюлманския свят. Странното е, че независимо от многовековните чисто религиозни спорове, протичали в миналото сравнително мирно, днес ставаме свидетели на изключително тежък и кървав конфликт между двете основни течения в исляма - сунитите и шиитите (обвиняващи се взаимно в ерес), който рязко се изостри едновременно в няколко близкоизточни страни. И доказателствата сочат, че не става дума за стихийно избухнала вражда, както редица "експерти" подсказват, а за целенасочено разпалване на изкуствено създадени противоречия.
Арабската пролет извади на повърхността огромно кълбо от противоречия вътре в ислямския свят, но една от най сериозните опасности, предвещаващи разединението на мюсюлманските страни, бе подсказана през 2004 г. от йорданския крал Абдула II, който лансира тезата за опасността от формирането на "шиитски полумесец" от Иран през Ирак до Ливан към арабските държави. Разсъждавайки по темата, кралят се връща към VII век, когато през 680 г. в битката при Кербала се решава кой ще е законният наследник на пророка Мохамед, а ислямската общност се разделя на сунитско мнозинство и шиитско малцинство. Днес страховете от реалната възможност за създаването на "шиитския полумесец" и по-нататъшното развитие на иранската ядрена програма се споделят от повечето управляващи режими в Близкия изток. На този фон борбата между САЩ и съюзниците им, от една страна, и Иран и привържениците му, от друга, намира отражение във всички локални конфликти. В Ливан, Ирак, Йемен и Палестина, Египет, Тунис политическите сили (сунитски и шиитски) се консолидират около двата силови полюса, чиито центрове са Вашингтон и Техеран. Прозападната палестинска администрация в Рамала, финансирана от САЩ и ЕС, води борба в сектора Газа с радикалното ислямско движение ХАМАС, чиято дейност е възможна, почти изключително, заради иранската финансова помощ. В Ливан прозападната "Коалиция 14 март" начело със Саад Харири води борба с движението "8 март", ползващо се с подкрепата на "Хизбула" (организация, която също се въоръжава от Корпуса на стражите на ислямската революция).
Нека отново се върнем към гореспоменатия проповедник Юсеф ал-Карадауи, който само преди месец в Катар каза, че "Хизбула", чието име на арабски означава "Партията на Бог", като "Партия на сатаната", която цели да предизвика разединение в ислямските земи. "Тези, които се борят срещу сирийския народ и наричат себе си "Партия на Бог", са всъщност Партия на сатаната" - подчерта той, с което се отметна от предишната си защита на Хизбула и Иран в момент, когато много видни ислямски учени, най-вече в Саудитска Арабия, изразяваха скептицизъм относно действията на шиитската групировка в региона. "Вярвах, че нещата са такива, каквито изглеждат. Исках да обединя всички мюсюлмани; мюсюлманите, които се борят срещу Израел. Как мога да подкрепя Израел?  "Тези, които защитавах, отидоха в Сирия и убиха свои братя. Ние вярвахме, че те са наши братя, но очевидно не са" - добавя шейхът. Проповеднкът открито призова сунитите да се присъединят към бунтовниците в Сирия и да извършат "джихад срещу терористите от Хизбула". Това, което старателно се премълчава, е, че единствено в Иран, поне засега, цари толерантност между мюсюлманите от различни течения - сунитите могат спокойно да се молят в шиитски джамии; добро отношение срещат по принцип и друговерците. Големият въпрос обаче си остава: "Докога?!".
Арабските бунтове отчетливо извадиха на преден план и
                                             
            салафизма

мисловно течение, проповядващо връщане към корените на исляма, като реакция срещу секуларизацията на арабските общества и на западния модернизъм. Така например при последните избори в Египет за всеобща изненада салафистката партия "Нур" (светлина) спечели над 24 на сто от гласовете на парламентарните избори. В Тунис активността на "Привържениците на шариата" започва осезателно да буди тревога, а в Сирия много бригади, участващи в борба срещу правителството на Башар Асад, като например  Ахрар аш-Шам ("Соколи на Дамаск"), открито се определиха към салафитската идеология. Интересното в случая е, че привържениците на салафизма навсякъде се радват на подкрепата на Саудитска Арабия - домът "майка" на религиозното течение. "Салафизъм" буквално означава "предшествениците", което обозначава първите сподвижници на пророка Мохамед. Днес салафистите ги вземат за пример и призовават за връщане към "корените на исляма", за изчистване на осъдителните нововъведения на съвременния свят, които, според тях, развращават религията. Така всички западни влияния, хуманистични идеи и философски принципи, както и съвременните теории за демокрацията, се отхвърлят като противоречащи на духа на Просвещението. Кратко и ясно!
                           
          Хоасът продължава

Някъде зад всичко това пак съзираме призрака "Ал Кайда", колкото и на Запада да не му се ще да приеме с този факт. Интересно е сравнението на американския журналист Юджийн Робинсън от в. "Вашингтон пост", според когото "Ал Кайда" е като локва живак - "Ударете я с чук и се озовавате с 10 малки локви вместо една голяма". Тъжна, но точна констатация. Независимо от огромната военна машина на Запада под ръководството на Вашингтон, темата за нейното сразяване се преобърна и напоследък звучи едва ли не като "Помощ - нападат ни"! Неоспорим факт, предизвикващ сериозни размисли докъде достигна двупосочната сляпа омраза, основанията за която са диаметрално различни. Знаем кой, как и защо създаде Световната терористична сила N 1, но едва ли някой може да отговори на въпроса "кой и как" ще се справи с нея. Впечатлението, което САЩ се опитват да внушат, е, че се ориентират към приключване на дългата си война срещу "Ал Кайда". Това бе подсилено при неотдавнашното посещение на държавния секретар Джон Кери в Пакистан, който недвусмислено намекна, че САЩ планират да сложат край на спорните удари с безпилотни самолети в племенните райони "много, много скоро", защото "Ал Кайда" вече не представлявала заплаха. "Мисля, че програмата ще приключи, тъй като премахнахме по-голямата част от заплахата и продължаваме да я премахваме", подчерта Кери. Изявлението обаче определено прозвуча неуверено, ако се има предвид, че когато по улиците на редица арабски столици преди две години за първи път се разразиха антиправителствени протести с искания за цялостна реформа, това радостно се възприе като поредния пирон в ковчега на "Ал Кайда". Протестиращите искаха демокрация и икономическо благоденствие, а не закона на шериата и по-различна система на репресивно управление. След като протестите се разколебаха, донякъде потушени, "Ал Кайда" тихомълком пое инициативата, възползвайки се от неопитността на новосформираните правителства в страни като Тунис, Либия и Египет. Засили се и кръвопролитната й намеса в Сирия и Ирак.
Според добре аргументирани анализатори обаче САЩ изглежда пропускат да забележат, че в Ливан, Палестина, Ирак, Турция и дори в Египет съюзниците на Запада губят позициите си. Нещо, което със сигурност на последните им действа като на дявола тамяна. Колкото до Иран - една война с режима на аятоласите очевидно би донесла повече негативи за западните страни (а и не само на тях), които постепенно започнаха да осъзнават, че ще бъдат принудени да последват САЩ в един отдавна обмислян от някого сблъсък на цивилизациите и да попаднат сред добре наточените ножове на месомелачката, носеща логото "Джихад". Но този път може би с добавката "всемирен", в случай, че "шиитският полумесец" премине към следващата си фаза - пълнолуние. А съвсем сигурно е, че незасегнати почти няма да има.


Мюсюлманите в цифри
Данните невинаги са много точни, но се смята, че мюсюлманите по света наброяват 1,8 милиарда души (или един на всеки четири души). Най-много има в 57-те страни членки на Организацията за ислямско сътрудничество, в които с малки изключения са мнозинство. Страните, в които живеят най-много мюсюлмани, са Индонезия (200 милиона), Пакистан (174 милиона), Индия (160 милиона) и Бангладеш (145 милиона). Арабската държава, населена с най-много мюсюлмани, е Египет (78 милиона). Те са малцинство в различни страни като Кот д'Ивоар (36%), Русия (12%), Черна гора (17%), Франция (5%).