Коридор № 8

Достатъчно е да надзърнем в сухите справки на Уикипедия, за да научим, че Паневропейският транспортен коридор щ 8, един от десетте подобни транспортни системи, ще свързва Адриатическо и Черно море през Албания, Република Македония и България.
Започвам с тази общодостъпна констатация, повлиян вероятно от финала на завчерашната среща между премиерите на България и Македония в Кюстендил, която завърши очаквано. На позитивното предложение на Пламен Орешарски да се обсъдят реалните пътища за поставянето на добросъседските взаимоотношения на нова плоскост не се чу ясен отговор от Груевски. С една дума - ще почакаме. Възниква обаче и основателният въпрос, поставен в коментар на Андреас Ернст пред в."Нойе Цюрхер цайтунг", по повод на едни думи, будещи най-малкото пълно недоумение. "Нашето сърце бие за Ердоган и Ердогановото сърце бие за нас", заяви наскоро македонският президент Георге Иванов, което бе отразено с огромно въодушевление от турските медии.
Дори не е странно, че официално Скопие гради гигантомански паметници на исторически личности, присвоявайки си чужда история. При това - прави го с особено силен апломб, преливащ в едва ли не свирепо сквернословие и при най-възпитано поднесени опити от "враговете на македонизма" да му припомнят истината...
На този фон да правиш метани пред наследниците на своите бивши поробители, като издигаш едва ли не в култ поддържането и съхраняването на османските културни паметници е, най-меко казано, родо- и вероотстъпничество. Затова подметнатият в Кюстендил като едва ли не основен приоритет за съвместното ни развитие проект за коридор щ 8, който със сигурност е важен не само за нашите две страни, по-скоро е прах в очите. Със сигурност - България едва ли някога ще допусне по паневропейската магистрала да премине необузданата омраза. Надявам се, че това Европа вече го разбира.