Ислямисткият зверилник
/ брой: 217
Сирия, една от малкото нормални светски държави от арабския свят, все по-често става пример за сбъркаността на днешните цивилизационни принципи. Горчивата ирония на кървавия конфликт е в това, че между сирийците, оказали се от двете страни на барикадите, има далеч повече допирни, отколкото разделителни точки. И верните на т.нар. режим, и техните противници на въпроса "Защо?" почти еднозначно отговарят, че се борят за единно толерантно общество, за справедливо държавно ръководство. Но...
Голямото "но" вече не крие зад себе си витаещия в мюсюлманския свят дух на джихадизма, упорито пускан като дух от бутилка от последователите на идеята за всемирен (едва ли не) ислямски емират. В гражданската война в Сирия откриваме грозни и страшни истини в представяната ни за справедлива доктрина на радикалния ислямизъм. Откриваме и зверството, като ярко доминиращ и заразен отпечатък върху динамично променящите се, за жалост, човешки ценности.
В средата на м. май някой си Халид ал-Хамад, известен под прозвището Абу-Сакар, полеви командир от ислямистката групировка "Бригадите на Фарук", с ожесточение разрязва тялото на убит сирийски войник, изважда сърцето му и започва да го яде, крещейки неистово: "Кълна се в Бога, ние ще изядем вашите сърца и дробове, войници на Асад." Преди ден-два турски изтребител свали хеликоптер на сирийската армия около град Латакия. Видеозапис показва поредния акт на садизъм - на земята е проснато окървавеното тяло на един от пилотите на бойната машина, на няколко крачки от него се търкаля отрязаната глава на пилота, подритвана от "предполагаем" бунтовник...
Зверство, засягащо и съвестта ни, но и ориентирите ни в живота. Само да не забравяме, че в сблъсъка на цивилизациите, на религиите, на взаимната ненавист, радикалният ислям е насочил взора си към отдавна откъсналите се от средновековието останали народи на света, сред които и ние много отдавна сме се вписали, а сърца никога не сме яли...