Египет след вакуума от Арабската пролет

Едва ли вече има място за особено бурни дискусии, след като ген. Абдел Фатах ас Сиси спечели с убедителен резултат президентските избори в Египет. Странното тук, както и в редица други държави не само в региона на Близкия изток, е, че "убедителният резултат" бе постигнат с гласовете не на мнозинството от гласоподавателите, лутащи се между личните си разбирания, очаквания и надежди, а от далеч по малко привърженици на прокламирани и присаждани с различни тактически ходове, някъде дори и с демонстрации на сила, отдавна познати методи. Победата на генерала, оглавил преврата на армията срещу сваления президент Мохамед Морси, лидера на радикалната ислямистка организация "Мюсюлмански братя", в крайна сметка не можа да получи масовата подкрепа на египетските граждани, така необходима за възстановяването на реда и икономиката на разтърсваната от противоречия и кръвопролития страна. Причините, довели до тази съдбоносна за Египет ситуация, можем да разглеждаме през различни призми и гледни точки - и исторически, и икономически, и социални, и религиозни, и със сигурност при всяка от тях ще открием определена логика, звучаща правдиво във всеки отделен случай.
В бурята на Арабската пролет някои деспотични режими (типично за целия регион) бяха пометени. В общи линии, след като се разсеяха буреносните облаци, се, оказа, че почти никой не контролира новия Близък изток. Видяхме също, че никой от оказалите се в капана на Арабската пролет и не можа да постигне очакваните от десетилетия демократични промени, поне не и във вида и мащабите, които им пропагандираха ясните ни вече идеолози на промените. Стигна се дотам, че арабските революции попаднаха във вакума на собствените си заблуди. А както видяхме, във финалната фаза твърде широка ниша зае подклажданото от много посоки религиозно противоречие и неизбежно съпътстващото го насилие. Тази тенденция стана особено ярка след американската инвазия в Ирак през 2003 година, когато властта в Багдад изпадна под доминацията на гравитиращите около идеите на ислямската революция в Иран шиитски партии, които при режима на Саддам Хюсеин бяха влезли в особено остро противоречие със сунитите. Нямаше как нарушаването на равновесието между двете враждуващи от столетия разклонения на исляма да остави равнодушна сунитската Саудитска Арабия. След края на Арабската пролет и създаденото ново огнище на  напрежение в Сирия определено мотивира саудитското кралско семейство сериозно да подкрепя сунитските крайни партии в Сирия срещу прошиитския режим на Башар Асад, което доведе до тежка ескалация  на напрежението между сунити и шиити в незатихващата гражданска война, приемаща все повече характера на регионален конфликт. Странното в случая е, че посоката на интересите на Саудитска Арабия се насочи и към Египет, където пък огромната помощ се насочи за удари и унищожаване на представителите на сунитския ислямизъм. И така, в крайна сметка резултатът от тъжната Арабска пролет, манипулиран от САЩ, Саудитска Арабия, Катар и някои от емиратите в Персийския залив, доведе до състояние на колапс три от основните арабски държава - Ирак, Сирия и Египет.
Президентските избори в Египет приключиха, но това, което остава като основен въпрос, който вълнува не само арабския свят, е накъде ген. Абдел Фатах ас Сиси ще поведе народа на най-голямата арабска страна - към
                       
       демокрация или диктатура.

А тя, диктатурата, като форма на управление без съмнение си остава най-предпочитаният модел в арабската общност. Династичният принцип, произтичащ от многовековните традиции, от догматичността, залегнала в каноните на исляма, както и състоянието на доскорошната капсулованост спрямо динамиката на развитие и общение на обкръжаващото ги мироздание на съвременната цивилизация, са здраво вкоренени в представите на пробуждащите или прогледнали вече народи от мюсюлманския свят. А това без съмнение е огромна бариера пред прокарването на стабилно трасе по пътя към възприемането на известните нам демократични ценности. Или поне на познатите ни и категорично утвърдени вече понятия. Конкретно за Египет - страна, в която военните режими, изглеждащи на пръв поглед светски и продемократично насочени, традиционно са се превръщали в открит диктат. Колкото до легитимирането на новия военен режим в Кайро, то според редица анализатори има вероятност Сиси на първо място да положи огромни усилия за съхраняването и надграждането на стабилността в родината си. И с основание някои смятат, че пътят към успеха му на първо място зависи от това, доколко здраво ще държи в ръцете си юздите на властта. Нещо, заради което уморените от властови експерименти египтяни са готови да преглътнат за пореден път недоволството си в очакването новият президент да изпълни обещанията си (или поне частично) за политическа и най-вече - икономическа и социална стабилност. Тема, която е твърде трудна за задълбочена в рамките на египетското общество дискусия, ако се вземе предвид изключително сериозната терористична активност, особено в Синайския полуостров, породена от свалянето на ислямисткото управление на "Мюсюлманските братя", която наблюдаваме в последната година в проявите на мощната терористична групировка "Ансар ал Бейт ал Макдис", подкрепяна от "Ал Кайда". Само преди два-три дни синайските терористи, с които армията вече от месеци не може да се справи, и на чиито плещи е паднала отговорността за редица терористични актове в района на полуострова, отправиха открита закана за убийство срещу новоизбрания президент Сиси, както и към всички политици и привърженици, които одобряват и поддържат неговия политически курс. На пръв поглед подобни заплахи може да се възприемат като нещо, в реда на нещата в лексикона на тероризма, но това поставя все по-неотложно въпроса за бързо справяне със ситуацията, възникнала в страната след военния преврат и отстраняването на Морси от властта.

  Реформите - спешно необходими и неизбежни

Една от най-деструктивните последици от това противопоставяне е ситуацията около закъсалата икономика на Египет, определяна като тежко хронично заболяване на фона на ширещата се безработица и липса на интерес от чужди инвеститори и туристи. А оттук идват и сериозните опасения, че е възможно, в случай на прекомерно забавяне на реформите, обещавани от Сиси, да изкарат отново на площад "Тахрир" и по улиците на големите градове милионите бедни и гладни египтяни,  които през последните две революции за трите години след Арабската пролет показаха, че вече не вярват на думи, а единствено на действия. В икономически план най-големият риск за страната в момента са субсидиите за населението, които буквално изяждат бюджета. "Трябва да признаем, че икономическата ситуация в Египет е трудна, и то не само през последните три години. Над 50% от египетския народ страдат от бедност. Има много безработица", обобщава самият Сиси. Държавните дотации, като временен (за неопределено време все пак) изход, поддържат цените на хляба, тока и бензина многократно по-ниски от реалните. Така например литър обикновен бензин струва около 10 евроцента в бедния на петрол Египет. Това е насочено към бедните потребители, но струва на страната 13% от бюджета. В същото време по данни на Международния валутен фонд разходите за субсидии са три пъти повече от разходите за образование и седем пъти повече от разходите за здравеопазване, докато египетската валута продължава да поевтинява в отсъствието на чужди инвеститори и туристи. Според прогнозите на правителството икономиката щяла да порасне едва с 2,5% тази година при инфлация от 9%, която според икономисти може да достигне унищожителни мащаби, ако процесът на нереалното субсидиране не се преустанови рязко. А това няма как да не засегне средната класа, която досега бе гръбнакът на египетската икономика. По последни данни туризмът отговаря за над 10% от БВП. Но ако през 2010 г. страната е била посетена от 14,7 млн. туристи, то през 2013 г. те са били едва 9,5 милиона, коментира, БиБиСи. Което означава, че за същия период от време приходите от туризма са спаднали от 12,5 млрд. на 5,8 млрд. долара. Така или иначе Сиси ще трябва да се оправя с една икономика, пред която, по думите му, стоят огромни предизвикателства. Той ще е принуден да взима дръзки решения в момент, когато сънародниците му желаят повече от всичко икономическо и политическо спокойствие и са склонни да вярват, че президентънт може да ги постигне. Според наблюдатели Сиси реално е получил подкрепата, която не е притежавал никой друг египетски политик, което е ясен знак за стабилност.
 
     Подкрепата дебне отвсякъде

 Нека отбележим и факта, че петролните монархии от Залива открито показаха задоволството си от свалянето на Морси. Това се изрази най-вече в готовността им бързо да предоставят  милиардни помощи на временния режим. Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства отпуснаха първоначално 12 млрд. долара през седмиците след свалянето на Морси, като обещаваха още, вярвайки, че така ще позволяват на страната да спаси валутните си резерви. Според излезли в медиите информации, финансовите помощи от страните от залива щели да продължат и в следващите година - година и половина, докато новите египетски власти успеят да прокарат набелязаните реформи по програмите си за субсидии, което пък щяло да позволи на страната да покрие критериите на МВФ, както и да търси други източници на финансиране. Най-общо казано, тенденцията, която все по-ясно се забелязва, е, че регионът, с изключение на Катар и Турция, които открито застанаха зад "Мюсюлманските братя", постепенно се завръща към отдавнашните си отношения с Египет, което на практика представлява възстановяване на така наречената умерена арабска ос - страните, които като цяло гравитират към САЩ и които възприемаха относително помирителна политика спрямо Израел.
Засега е трудно да се определи със сигурност в каква посока ще се насочи външнополитическият курс на новите египетски власти. Заявките за засилен интерес обаче, отправени от САЩ и мощните "петролни" икономики в региона, само могат да  потвърдят тезата, че за отвъдокеанските амбиции за преразпределение на геополитическата карта на света след краха на Арабската пролет и на идеите за световно господство се търсят нови, заобиколни маршрути, един от които минава през Кайро. Доколко обаче ген. Абдел Фатах ас Сиси ще възприеме ролята, отредена на Египет в подобна нова доктрина, ще покаже времето. Стига да избере посоката към демокрация, за което даде вече заявка. А днес вакуумът все още се усеща.