Акцент
Винаги срещу фашизма и нацизма
Не на реабилитацията на генерал Христо Луков
/ брой: 30
Евгений БЕЛИЙ, председател на УС на БАС
Тази година за пореден път се проведе Луковмарш. На този фронт не отчитаме нищо ново: все същите екстремно дeсни организатори, неуспешно скрити зад патриотизма, все същите групировки, все същото присъствие от неонацисти, строева подготовка, факли и агресивна военна визия. Под егидата на един от най-яростните привърженици на нацистката и антисемитската идеология - ген. Христо Луков, развявайки нацистки символи, десетки демонстрираха в подкрепа на религиозната и етническата омраза. Под фалшив предлог, че се защитава възраждането на българската държава и нейния просперитет, организаторите на Луковмарш отново поведоха млади хора в подкрепа на омразата и ненавистта.
Кой е генерал Христо Луков? И наистина ли, както пише в листовката на марша, той е автор на чутовни подвизи - например в края на Първата световна война сам бил стрелял с четири оръдия, благодарение на което Кюстендил остава в границите на България?
Това е само една от легендите, свързани с генерал Луков. И тя се поддържа не само от хората, свързани с Луковмарш. Преди петнайсетина години местен публицист от Кюстендил се опита да докаже, че фюрерът на Третия райх Адолф Хитлер се бил лекувал по време на Първата световна война в Кюстендил, откъдето идвала неговата голяма любов към българите - затова ни дал Добруджа, Беломорска Тракия и Македония.
В това няма нищо вярно. Истината е, че Христо Луков е известен артилерист, волеви командир и военен теоретик, както твърдят още приживе неговите биографи. По-късно той поема ръководството на Съюза на българските национални легиони. Как да си обясним този внезапен
култ към неговата личност
Началото дават самите легионери. След убийството на генерала на 13 февруари 1943 г. те започват активно да го издигат в култ. Пускат позиви и листовки в негова чест.
По данни на полицията, в СБНЛ са членували около 15 000 души. Според някои легионери поне 150 000 души са минали през легиона. Иван Дочев твърди, че през 30-те години членовете са били около 35 000. Представете си какво правят 35 000 души, за чиито акции нямаме никакви сведения. Седят си по къщите и четат някаква литература. Трябва да се има предвид, че повечето легионери са най-вече ученици от горните класове на гимназията.
За легионерите се пише много в историографията, а като се замисли, човек установява, че те не са имали чак толкова голяма социална тежест. СБНЛ развива бурна организационна дейност - издава вестник, списания. Има няколко силни провинциални ядра - най-силното е в Пловдив, второто по значение е във Варна. Там публикуват идеологически текстове, активно се изговаря някаква политика. Твърдят, че са завладели пловдивските и варненските гимназии, което подсказва, че трябва да погледнем статистиката за броя на гимназистите в тези два града и да видим каква е възможната членска маса на легионерите. Но имат конкуренти в лицето на ратниците, да не говорим за бранниците, които са официална държавна организация, а властта поощрява и финансира членството на младите хора в "Бранник". Легионерите се бият с бранниците - има много документи за тези разпри.
От Българския антифашистки съюз сме убедени, че шествие в чест на личност и идеология, която символизира най-мрачните моменти от европейската история през XX век, е огромна грешка. Още през 2010 г. Българския антифашистки съюз съвместно с гражданска инициатива "Хора срещу фашизма" направи
първата протестна акция срещу Луковмарш
под формата на публично внасяне на протестно писмо в Столичната община.
От няколко години Българската социалистическа партия, Българският антифашистки съюз, неправителствени и правозащитни организации от страната и чужбина, както и еврейски организации от България, също се опитват да сигнализират с декларации, позиции, писма за опасността от разрастване на неофашизма и нацизма, чийто събирателен образ в случая е Луковмарш.
Новото е, че тази година в почти всички медии от различни източници, къде заради пиар, къде заради обективна промяна в обстановката, се заговори за забрана на марша.
След публичното внасяне на писмо в Столичната Община преди няколко години се сформира и друга гражданска инициатива около самия марш, наречена "Не на неонацистките маршове". С тази инициатива се постави още едно начало за настоящата българска реалност - протеста анти Луковмарш, който се провежда на същата дата, когато и Луковмарш - 12 февруари.
Мероприятието се състоя и тази година под формата на шествие в памет на жертвите на фашизма и срещу всички съвременни проявления.
Провеждането на т.нар. Луковмарш е в разрез не само с Конституцията и законите на Република България, но и с ценностите на българското общество - общество, спасило българските евреи от лагерите на смъртта.
Българските политици се гордеят със спасяването на евреите, но забравят, че не всички са били спасени. Забравя се още, че все пак фашизмът е бил официална политика, приет е бил Закон за защита на нацията. В името на този закон са убивани, преследвани, малтретирани хиляди българи. Прилагани са системно антиеврейски мерки, евреите са полагали робски труд, носили са отличителни знаци, имуществото и правата им са били отнети, а политици като ген. Луков са били за засилване на терора и срещу така изтъкваното спасяване.
Никой не знае колко време щеше да се отлага депортацията на евреите от България, както и тяхното изтребление, ако войната срещу Хитлер не беше спечелена. Във връзка с историята на фашизма в България сме длъжни да отбележим, че има жертви не само евреи, убивани са всякакви хора, несъгласни с фашизма, включително етнически българи. Включително деца на хора от Съпротивата срещу съюза с нацистка Германия, най-известните от които са децата от Ястребино.
Почитателите на Луков, изкарвайки го мъченик, често обичат да казват, сякаш това е най-важно, че той е убит от комунисти или от евреи, защото Виолета Якова, която убива генерала, е членка на РМС и еврейка. Тя, на първо място, е младо момиче. Независимо какво е заслужавал Луков като участ, власт, която се разправя с 19-годишната Виолета Якова по начина, по който онази власт - убива я след зверски изтезания, не може и не трябва да бъде гледана с носталгия.
Допреди няколко години за неонацисткия Луковмарш се говореше безкритично, като за "патриотична" проява. Той вече е поставен под въпрос.
И все пак - гответе се за момента, в който маршът вече няма да може да се провежда, защото
гражданската нетърпимост към неонацизма
и расизма расте. Това крие своя риск. Сега, макар и прикрити, защото идеологията им е официално забранена, чрез марша нацистите са лесни за изобличаване. Вече звучи изтъркано обяснението им за подвига на генерала при Кюстендил. Чудно е дали и те сами си вярват... Вярват или не на собствената си инсинуация, те не се свенят да се отричат от идеологията си публично, но все още са прозрачни. Проследими са и връзките им с най-откритите нацисти-биячи, и расизмът им, и техните идоли - ген. Луков и Хитлер.
Но може да дойде момент, в който неонацистите ще излязат с портрет на Левски и трябва да сме способни да ги разпознаем, да отличим неонацистите от патриотите.
Миналата година нацистите се опитаха да сложат знак за равенство между личността на Васил Левски и последователя на Хитлер - ген. Луков. Тази година във фейсбук се завъртя пропаганда за Луковмарш през страница за Васил Левски. Страница, харесана от хиляди, нямащи нищо общо с нацизма, но и повечето незнаещи много за ген. Луков и марша. За да спрем обикновените хора да бъдат въвлечени несъзнателно на страната на неонацистите, трябва да говорим.
Борбата с неонацизма и Луковмарш тепърва ще набира сила. Защото неонацизмът не се изчерпва само с марша. На фона на масовите социални протести, когато неонацистите нападат хора там, извършват провокации и с обединени сили се опитват окончателно да изолират малцинствата от общонародните социални борби, както и да изместят социалния конфликт към национален и етнически, виждаме, че събития като Луковмарш не бива да бъдат подценявани.
Това е не само важен символ, чрез който неонацистите се легитимират. Това е начин за организация, което е особено опасно. При ситуации на масови протести нацистите се опитват да бъдат авангард или да окупират с агресията си протестите. Нека не го допускаме.
Да не се делим на леви, десни
либерали или аполитични, християни, атеисти, мюсюлмани или евреи, когато става дума за антифашизъм. Време е за истински нов Обединен фронт срещу неонацизма, крайния национализъм, ксенофобията и расизма.
Нека всеки прави своите малки действия, те означават много и могат да доведат до голямата промяна... Даже една капка, ако капе на едно място - пробива дупка, каза във връзка с каузата Анжел Вагенщайн.
Българският антифашистки съюз се обръща и към кметa на София Йорданка Фандъкова с призив ясно да заяви позицията си за Луковмарш и да положи необходимите ефективни усилия за възпрепятстване провеждането на този "парад на омразата".
Надяваме се и вярваме, че човечността ще възтържествува над неонацисткия терор и агресивната идеология - така, както в миналото бяха победени последователите на Хитлер и ген. Луков.
Но и да си дадем ясна сметка, че макар да се събират на историческо събитие, нацистите не се организират за престъпленията на нацизма от миналото. Те се събират, защото имат планове за бъдещето. Бъдещето не може и не трябва да принадлежи на нацисти. От всички нас зависи да не го допускаме.
Хора, бдете!