Въпросите, без които не можем

Янаки СТОИЛОВ

Стана традиция в БСП по редица важни за обществото и неудобни за партията въпроси да говорим с недомлъвки, а партийните форуми да ги заобикалят. Едва ли не най-добрата вътрешнопартийна дискусия е тази, която минава под мотото "да не спорим по спорните въпроси". Затова повечето от тях вероятно няма да са в центъра на дискусията преди и по време на предстоящото заседание на конгреса. Изправени сме пред опасността поредното конгресно заседание да се превърне в своеобразна политическа пауза, да не преодолее политическия застой. С риск да бъда наивник в ролята на онази птичка, която пролет не прави, се надявам, че отново ще се намерят чучулиги да запеят с верен глас, а не постоянно да припяват на някой отвън или отгоре.
Нека спорим дали това са въпросите и какви са техните отговори. Но нали най-важно е да поставим правилно условието, за да решим задачата, колкото и трудна да е тя.

Неотложният въпрос

Това е състоянието на БСП, политиката й в опозиция и представянето й в предстоящите избори.
Измина една година от предишното заседание  на конгреса. Тази година, която поиска председателят на БСП, за да промени партията и да я изведе от тежкото състояние. Да, направиха се промени в националното ръководство, организираха се редица заседания на бюрото в страната, засили се критиката към управляващите, речникът на партийните представители олевя. Но въпреки това нямаме основание за положителна оценка, защото доверието към БСП остава приблизително на същото ниско ниво, каквото беше след изборите.
Подкрепата за ГЕРБ значително намалява, но общественото внимание не се пренасочва към БСП. Причините за това са няколко:
* партията не е излязла от политическата, организационната и лидерската криза;
* критиката към управляващите е по-скоро защита на наследството на тройната коалиция, отколкото изява на алтернативна политика;
* националното ръководство - Националният съвет, председателят и Изпълнителното бюро, не дадохме необходимия политически и морален тласък за формиране на нова политика и за повишаване на престижа на БСП.
Не се използва критичният потенциал на политическата декларация, която приехме през октомври м.г. Много бързо се навлезе в традиционното русло да се консолидираме, организираме и мобилизираме. Допусна се дори фалшификация при избора на Изпълнително бюро от членове на Националния съвет, което наложи неговото повторение. На няколко пъти умишлено се проваляха заседания на Националния съвет или неговия кворум. Все по-често повдигаме важни социални въпроси - за пенсионната реформа, за субсидиите на земеделските производители и др., по които дори искаме да се проведе национален референдум, а Изпълнителното бюро на практика блокира допитванията в самата партия. Редица инициативи преследват по-скоро моментен пропаганден ефект, отколкото постигането на реален политически резултат...
Приех да се включа в Изпълнителното бюро на партията в този много труден за нея момент, за да  допринеса за нейната промяна и нейния авторитет. Участието в ръководството на представители на основните тенденции в партията създава среда за диалог в него. Стремил съм се да бъда не само коректив, но и активен участник във формирането и отстояването на нашите позиции и политика. Но си давам сметка, че БСП все още не е получила необходимата й обществена подкрепа и енергия за действие. Моето участие в Изпълнителното бюро неминуемо се е отразило на поведението ми - вероятно в по-голяма степен, отколкото участието ми в него е променило облика и политиката на БСП. И няма как да е друго, докато промяната, която предлага БСП на обществото и на своите привърженици, е по-малка от тази, която те очакват от нея.
При това положение има два варианта за развитие на ситуацията. Единият е да продължим тази инерция. Другият е да направим това, за което говорим, но все не се случва или става частично - промяна на политиката и ръководството. Според мен това сегашният конгрес не може да извърши. Пропуснахме най-добрата възможност да се организира нов конгрес, с нови делегати, след изборите, за което настояваше Лявото крило. Сега отново поставяме на дискусия този въпрос, защото, без да сме решили собствените си проблеми, няма да убедим обществото, че сме алтернатива на сегашното управление. Предстоящото заседание на конгреса - поради наближаването на изборите - е последният възможен момент да реши да се проведе нов конгрес през пролетта на идната година. Един конгрес, който да се предшества от общи събрания на социалистите по общини и от максимално представителни конференции. В хода на подготовката и провеждането на конгреса трябва да се определи политиката за предстоящите избори и да се излъчат кандидатите за тях.
"България 2020 - левият проект" е важна тема, която е необходим ориентир за нашето развитие и за нашата политика. Стига тя да не ни отведе от занимания предимно с близкото минало (управлението на тройната коалиция) към дискусии предимно за по-далечното бъдеще. Те няма да са достатъчни - нито за да отговорим на обществото имаме ли решения на най-острите днешни проблеми, нито да мобилизираме партията за предстоящите изпитания. Трябва да е ясно, че одесняването не е признак за модернизиране на БСП, както и колебливото дистанциране от социаллиберализма не е достатъчно за ляво обновление на партията.

Доверието

Сривът на доверието към БСП доведе до тежката загуба на парламентарните избори през 2009 г. Това е и причината година след изборите, въпреки значителния отлив от подкрепата за ГЕРБ, влиянието на БСП осезаемо да не се е променило.
Равносметката от нашето участие в тройната коалиция може да се представи в редица количествени показатели за растеж на БВП, на фискалния резерв, на доходите и пр. Но БСП не изпълни главното очакване към нея като лява партия - да задоволи чувството за справедливо разпределение на резултатите от икономическия растеж, на обществените заслуги и на личната отговорност. Тя не излезе от коловоза на наследената политика.
Има случаи, когато представители на едрия капитал вече преминават от политическото задкулисие в ръководствата на БСП. Без да се даде публичен отговор на този факт, едва ли ще се опровергае народната поговорка "Сит на гладен не вярва" и надали той ще се възприеме като знак за олевяване на БСП.
По-добре е да търсим доверие, отколкото да си купуваме влияние. Иначе, който плаща най-много, ще купи най-много гласове. Но добре знаем, че "който плаща, той поръчва музиката". Следователно купената победа не може да даде друго освен подкупни политици... "и така до края на света". Разбира се, политика не може да се прави без пари, но още по-малко може да се прави без доверие. Затова днес БСП трябва да запълни най-големия и най-тежкия дефицит - този на доверието. Затова задачите за формиране на нова политика, на ново ръководство и за олевяване на политическото и организационното представителство на БСП остават актуални.
Резервът на БСП е да възвърне своята политическа и морална идентичност. Това изисква  чрез властта да отстояваме интересите на нашите избиратели и нашата политика вместо участието във властта да се превръща в самоцел. Желанието да си на власт на всяка цена се превръща в най-дългия път към нея. И най-добрата политика не струва, ако не е представена от личности, които са достоверни нейни изразители. Точно в предстоящите избори БСП трябва да заложи на истински социалисти, решени да отстояват своите идеи, политика и морални ценности.

Политическата отговорност

В БСП понятието политическа отговорност почти е загубило реално значение. То по никакъв начин не кореспондира с европейските политически стандарти, валидни за партиите от ПЕС. Но докато това е така, не е възможно да се прави отговорна политика. Докато не скъсаме с ориенталската традиция да се прави избор не според политическите платформи, а според интереса, който клати феса, ще се възпроизвеждат безпринципност, посредственост, сервилност и корупция. Какъв е пътят да възстановим и прилагаме политическата отговорност?
Той преминава през съответствие между заявената и реалната политика. Обикновено в опозиция БСП разчита на лява фразеология, а в управлението често се отклонява от нея. Емблематичен пример е обявеното, и то на конгрес, преминаване към по-справедливо облагане на доходите на лицата, а само няколко месеца след това съветът на тройната коалиция обяви въвеждане на плоския данък. Следователно, защо да очакваме хората да се интересуват от нашите документи, след като те нямат значение за самите нас?! Докато това не се промени, ще се оправдаваме с неизбежния прагматизъм. Дотогава ще приемаме всеки компромис и отстъпление от обявената политика. Може да си мислим наивно, че от някаква партия (на мнозинството или на значителна част от него) се превръщаме във всякаква (едва ли не на всички или на неопределено множество), а всъщност - в никаква.
Политическата отговорност предпоставя колективно определяне на изборните цели и подкрепа на определени лица за тяхното постигане. В зависимост от получения резултат следват съответните персонални отговорности.
Този принцип трябва да се прилага в партията от горе до долу и да се отнася за всички членове на партийните ръководства, като се съобразява с преките им задължения и с властта, с която  разполагат.

Левите проекти

Създава се впечатление, че съзнателно или не част от ръководните кадри на БСП освобождават място за други политически проекти. Нямаме право повече да премълчаваме и да заобикаляме този въпрос, особено когато става дума за подготовката на проект около сегашния президент.
Какви са най-вероятните последици от стартирането на такъв проект, независимо от намеренията на Георги Първанов? Наивно е да се очаква засилване на партията чрез нейното раздробяване и идейно размиване в нови съюзи. Този проект няма как да се осъществи, без това да е за сметка на по-нататъшно отслабване на БСП. Той няма как да се утвърди, ако не се противопоставя на ГЕРБ. И няма как да се реализира властово след нови парламентарни избори, освен в явно или неявно партньорство с ГЕРБ. В такъв сюжет БСП може да се радва на спомагателна роля в местната власт в някои общини и на немощна опозиция в парламента. Това не е проблем толкова на авторите на новите проекти и на сега управляващите, колкото на БСП и на нейното ръководство.
Не призовавам пасивно да отбраняваме БСП или да упрекваме нейния бивш председател, а да я превърнем в този проект на бъдещето, с който се свързват все повече хора. В противен случай партията ще повтори съдбата на СДС и задълго ще остави страната без силна левица.
Социалистическа партия е необходима не само на лява България, а на цялата страна, особено  при развиващите се авторитарни тенденции.

Преходът и новата лява политика

Преходът от държавния социализъм към капитализъм в България завърши. Постигнатите индивидуални свободи и политически права не компенсират разрушителните за страната и за мнозинството от хората последици.
Той нито модернизира България и нейната икономика, нито подобри качеството на живот на повечето от българските граждани. България се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но това не намали разликата между нас и развитите страни, нито засили позициите ни на Балканите, в Европа и света.
Бедността обхвана широки слоеве от населението. Неравенствата достигнаха до небивали за българските условия размери. Престъпността и корупцията добиха размах, невиждан в цялата нова история на България.
Изостанахме от самите себе си и от другите, с  които се сравняваме. Според индекса за човешкото развитие България значително отстъпи от достигнатите позиции в края на осемдесетте години - тогава тя бе непосредствено след първата тридесетица страни в света, а сега се намира около шестдесето място.
В тези условия всяко ново управление се посрещаше с надежда, а се изпращаше с разочарование. Нарастващото в годините недоволство от основните политически партии създаде среда за появата на нови политически сили.
В подкрепата за ГЕРБ мнозинството от избирателите потърси възмездие за злоупотребите с власт и промяна на политиката. В действителност днешното популистко-авторитарно управление увенча олигархичната власт на тези социални групи, които засилваха своите позиции в годините на прехода.
Голяма част от елита на прехода е изчерпан - неспособен да реши днешните проблеми или   дискредитиран от своите злоупотреби.
Всичко това налага ревизия на прехода -  политическа и юридическа. Нуждаем се от нова, следпреходна политика, която да скъса с неолибералния модел и със стихийните реформи. Няма как да повторим прехода, но можем да прекъснем порочните кръгове, които той създаде.
Днес светът изживява финансово-икономическа, социална, екологична криза, криза на представителството и на политиката. Всеобхватната криза показва, че сме изправени пред системен проблем, който не е нито временен, нито само национален. Затова, когато говоря за нова лява политика, нямам предвид приложената в редица развити страни наглед лява политика, която наля милиарди от държавата и данъкоплатците, за да спаси рухването на финансовата система. Това не попречи част от тези пари да увеличат печалбите на редица банки и бонусите на банкерите. Новата лява политика противостои и на сегашния подход всички финансови въпроси да се решават само чрез намаляване на бюджетните дефицити и чрез орязване на социалните придобивки. Защото днес повечето хора могат да си купят различни стоки, но все по-недостъпни стават най-важните човешки блага - здраве, образование и сигурност.
В центъра на нашата лява политика трябва да поставим преодоляването на бедността и потискащите неравенства, рязкото ограничаване на престъпността и корупцията, овладяването и спирането на демографския срив. Постигането на тези цели трябва да определи характера и насоката на икономическата и социалната политика поне за десетилетие напред. Към това трябва да бъде насочена и българската стратегия 2020.
Днес не може да се защити никаква сериозна претенция за лява политика, ако тя не поставя на преден план въпроса за регулирането на финансовата система и банковия капитал. Финансовите ресурси да работят за реалната икономика и в процеса на тяхното използване да се защитават интересите на потребителите.
Нуждаем се от приемане на национална инвестиционна програма, осигурена от национален инвестиционен фонд с участие на част от банковия капитал. По този начин могат да се финансират големи енергийни, инфраструктурни и други проекти и икономически дейности както с държавно, така и с частно участие.
Никакви управленски задачи не могат да се решат, ако не се възстанови правният ред. Само политици и партии, които не са обвързани с частни и групови интереси, са в състояние да противодействат ефективно на организираната престъпност и корупцията.
Демографската ситуация критично се усложнява в етнически план. БСП трябва да приобщи по-голямата част от циганите, но не с политика на "мили очи", която заиграва с етнокултурната им специфичност, а да заложи на последователна социална ангажираност към тях. Това изисква държавата да осигури образование и да създаде трудова заетост, за да преустанови социалното изключване и социалния паразитизъм.
Нямам претенция, че само това са важните за БСП въпроси, но това са въпроси, без които не можем да вървим напред. Аз продължавам да вярвам в идеите, заради които съществува БСП. Ще продължавам да работя за тях, за да отговори тя на интересите и очакванията на хората, заради които съществува повече от век. Да се променим, като останем верни на себе си! Иначе ще се превърнем в поредната партия, затънала в историята на прехода.