Продажнически плам
/ брой: 164
Юри Михалков
Българските ратаи на американския хегемонизъм се подготвят да сервират най-българския празник 24 май като геополитически празник на САЩ. Целта е да се изтръгнат корените на българската симпатия и връзка с Русия. Несъмнено САЩ са водеща сила в генетиката (и науката изобщо) и това очевидно е надъхало Вашингтон да смени ДНК-то на българската история. А нашенските американофили с продажнически плам я харизват за обект на геополитическата генетика.
Само че народът не иска това. Според допитване на "Галъп" 69,3% от анкетираните приемат 3 март да остане национален празник и само 9,6% искат смяната му с 24 май. С една дума, смяната на националния празник е антинародно начинание. Явно нашите управляващи страдат от двуполюсно разстройство - правят се на демократи, а пък действат антидемократично.
Те явно не си дават сметка в какво невежество изпадат. По цял свят националният празник е дата или събитие, при които отделните народи и нации извоюват и/или възстановяват своята държавност. 24 май все пак не e "дорасъл" до тези критерии при цялата му цивилизационна значимост за нашата историческа съдба и идентичност. Българската държава е функционирала цели два века преди пробива на славянската писменост.
Не си дават също сметка, че погазват трагизма на националната ни съдба. В Априлското въстание батачани, перущенци, загорчани са минали през саможертвено заколение, за да ни има като държава и нация. Свободата сме си я извоювали и на дръвника в Батак, а не само от Русия. Докато 24 май не е обагрен с толкова свята кръв, за да бъде национален празник.
"Никой нито омаловажава историята и героичните действия на българските борци за свобода...и 3-ти март ще остане свят празник за всички българи", написа наскоро Кирил Петков. Не, господине, омаловажаваш ги, като понижаваш 3 март от национален на официален празник. Загиналите в Априлското въстание (и не само те), са се жертвали именно за национална, а не за официална кауза.
За една държава националният празник е като рождената дата на една личност. И ако управляващите наистина сменят националния празник, да се откажат от рождените си дни и да черпят примерно за именния си ден. Да оставят на поколенията завещанието, че са родени на именния си ден. Да видим дали ще им е сладък личният "национален празник".