Отдаденост

Ана Александрова

На премиерен спектакъл, гастрол или редовно представление в оперно-балетния театър, сред наплива на развълнуваната публика, впечатлява одухотвореното излъчване на елегантна, белокоса дама. Лицето й е огряно от просветлена вглъбеност. Личи напредналата възраст, но тя така леко се носи сред вълните на множеството... Пенка Енчева! Дългогодишната прима на оперния балет като че ли все още преживява вълнуващото действие... Горяла е със страстните пориви на сценичните персонажи, бродила е в незримите пейзажи на музиката, съпреживявала е любов и обреченост, борба за щастие... И победа! Сцената! Отново е била в нейната омагьосваща близост... А там са пламтели години наред страстните й артистични пориви, извисяващи художественото съвършенство на редица танцови образи - пълнокръвни, вълнуващи. Малцина ги помнят. Свидетелите на нейното великолепно майсторство така са оредели... Та някогашната балетна звезда навърши на 11 юли т.г. осемдесет и пет години! Но нейните незрими вече творения остават записани в златните страници на културната ни история. И нека нейната годишнина ни напомни най-характерните духовни победи по пътя й на вдъхновена примабалерина, всеотдаен педагог, художествен ръководител на "Арабеск", на гастролираща с изключителен успех по световните сцени българска балетна звезда, а по-късно - и на гостуващ педагог в Анкара и в Берлин...

Къде е началото?

В една зала, препълнена от влюбени в танца момиченца. Там вдъхновено властва Първоучителят, създателят на родния балет Анастас Петров. Там малката Пенка прави началните си балетни стъпки, в постановките на всеотдайния маестро са и нейните първи концертни изяви по време на школните продукции. Началото е и в избора на младата студентка от ВИФ, предпочела балетната сцена пред висшето си образование. След успешен изпит в Народната опера Пенка Енчева вече е артистка-балерина. Естествено - последна категория. Но по това време гостува руският хореограф Николай Холфин. В подготвената от него приказна постановка на балета "Доктор Охболи" от Морозов младата балерина е получила като задача най-сложната, най-техничната партия - на Лисицата. Изненада е, че въпреки установените традиции Пенка Енчева е определена от гостуващия хореограф да танцува на премиерния спектакъл вместо посочената от дирекцията солистка. Задачата си тя изпълнява с блестящ артистизъм и изключителна техническа овладяност. След изненадващия голям успех, отбелязан и в пресата, естествено е и повишението й в солистична категория. И последвалите първи партии.
През 1952 г. се завръща от Съветския съюз след специализация като хореограф Нина Кираджиева. Нейната дипломна работа е балетът "Лауренсия" от Крейн, в чиято основа е залегнала драмата на Лопе де Вега "Фуенте Овехуна". По това време драматичният първообраз е поставен на сцената и на театър "Иван Вазов". Ролята на Лауренсия се изпълнява от великолепните актриси Иванка Димитрова и Маргарита Дупаринова, но резултатът се оказва по-слаб от завладяващия успех на балетния спектакъл, подчертан и в пресата. Особено висока е оценката на забележителния оперен артист Петър Райчев. Признание за победата на балетния състав прави и Стефан Сърчаджиев. И дял в това признание безспорно принадлежи на Пенка Енчева като Лауренсия, която с изключително техническо майсторство и завладяващ артистизъм пресъздава образа на разбунтувалата се испанска жена срещу жестокия феодал. Както великолепната техническа виртуозност, така и драматизмът, наситил интерпретацията на огнената испанка, повела разбунтувания народ срещу всевластния корехидор, бе пламенно увличащ, покоряващ. А Зарема от "Бахчисарайски фонтан" на Асафиев и Нина Кираджиева? Връх създаде с този балетен образ Пенка Енчева не само в личното си творчество, но и в историята на цялостната ни балетна драматургия! Разковничето на яркото внушение балерината бе открила в поезията на Пушкин. По нейно признание, танцувайки полагаемата се балетна лексика, тя си шепнела стиховете на великия поет.

Зареждат се образ след образ

извайвани със завидно техническо майсторство, наситени с властващ драматургически заряд... Мелничарката от "Тривърхата шапка", Майката в "Хайдушка песен", Зелената дама от "Лебедово езеро", Змеицата от "Змей и Яна", Иполита от "Орфей и Родопа", Мирта от "Жизел"... Солови партии в операта "Кармен", Младата циганка в "Каменното цвете". Пластична съблазнителност и пламтяща страст излъчваше интерпретацията на нейната огнена Айша от "Гаяне". И най-високото й постижение - Гура от "Легенда за езерото"! Но нека дадем думата на великолепната Вера Кирова, единствената златна лауреатка от Международния балетен конкурс във Варна, носителка и на френските награди "Анна Павлова" и "Терпсихора":
"Пенка Енчева беше не само една от най-изявените и ярки балерини, но и изключителна личност. Да танцуваш с нея в спектакъл, означаваше истинско удоволствие. Да се съизмерваш с нейния професионализъм, техника, артистичност, жар и сила, които тя излъчваше, даже танцувайки Фея Смелост от "Спящата красавица", беше празник. Имам много мили спомени от нея като моя учителка по характерни танци, а по-късно - като колега и човек, който даваше облика на цяло поколение балетни артисти. Тя пресъздаде много образи и роли, но за мен една от най-ярките беше Гура от "Легенда за езерото". Имах личното щастие да градим заедно образи в спектакъла на знаменитата хореографка Нина Анисимова, класика на българската музика Панчо Владигеров и големите сценографи Тузсузови. Спектакъл, който остана като шедьовър в историята на българския балетен театър."
За образа на Гура нека цитираме и откъс от оценката на критика Христо Димитров: "Пенка Енчева извайваше Гура с превъзходна танцова техника и създаваше оживялото въплъщение на злото с мощния си драматичен темперамент. Бърза и рефлективна, тя насищаше острите, насечени движения с някакъв зловещ подтекст, с изумителна ловкост сменяше разнообразните ракурси на тялото си и се превръщаше в демоничен дух, вселил се във всеки от варварите. Художествената цялост на образа, неговата монолитност и решителност го определят като връхно, забележително постижение в балетния спектакъл."
И нека обобщим

с какво е наситен творческият й път

с изключително успешни интерпретации, с гастроли в Китай и в редица европейски градове, с преподавателска дейност в НУТИ по характерни и исторически танци, с ръководството на балет "Арабеск" (1972-1974)... Тогава Енчева смята, че "съставът трябва да бъде водещо ядро за експериментални търсения в областта на човешката пластика". Тази насоченост в практиката на "Арабеск", за щастие, е онаследена и до днес.
Живеем в свят, в който възрастовата граница предопределя интензивността на преживяното, както и спомените, останали след това. Но следите остават... Остават белезите от приноса и на Пенка Енчева, съумяла да вложи своята ярка емоционалност, интелект и високо технически завоевания в сложната духовна амалгама, сътворяваща изключително силните й балетни образи. Остава приносът й в преподаването на исторически и характерни танци в НУТИ. Остава високият професионализъм, вграден в основите на родния ни балет, разнасящ чрез майсторството на нови и нови балетни поколения най-същественото, придобито като наследство - всеотдайността.