Обезщетения при колективно трудово договаряне

Обезщетенията при съкращаване, получени чрез колективно трудово преговаряне, са в пъти по-високи от тези, които са гарантирани по закон или се получават след индивидуално договаряне между работника и мениджмънта на предприятието. Това сочат изводи от доклад, който събира анализите на синдикати от хранително-вкусовата промишленост на Испания, Полша, Литва и България. Идеята е от 2007 г., когато в България в рамките на два месеца са съкратени 350 души от такива компании.
Според българското законодателство задължителното обезщетение е не по-малко от две брутни работни заплати. В Полша обезщетението зависи от трудовия стаж и е една месечна заплата, ако работникът е работил по-малко от две години, две заплати, ако е работил между две и осем години, и три - за работа над осем години. Допълнително му се полагат безплатни медицински грижи за него и семейството му, помощ при търсене на работа, почивките на децата се поемат от работодателя и помощ, ако плаща жилищни кредити. В Испания законодателството осигурява обезщетение в размер на заплата, съответстваща на 20 работни дни за всяка отработена година, но общо не повече от 12 месеца. В Литва на освободения от работа се изплаща компенсация според размера на средномесечното му възнаграждение и е в зависимост от стажа в предприятието: до една година - едно средно месечно трудово възнаграждение, от 12 до 36 месеца - средномесечно трудово възнаграждение за два месеца, от 36 до 60 месеца - за три, от 60 до 120 месеца - за четири, от 120 до 240 месеца - за пет, повече от 240 месеца - за 6.
В българското законодателство обезщетението не зависи от трудовия стаж, но при преговори вече и този показател има значение, казва Славчо Петров, председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост (ФНСОХП)-КНСБ. По думите му някои от транснационалните компании у нас при уволняване на служител най-често ползват вариант, при който пристъпват към индивидуално договаряне с работника, като така при всички случаи му се предлага по-високо от законовото обезщетение, но никога толкова, колкото би могло да бъде извоювано с колективни преговори, от които често работниците не се възползват. Предлагането на индивидуално договаряне е нарушение на Кодекса на труда, но поради факта, че работниците сами желаят, това не налага търсенето на отговорност, коментира Петров.
Славчо Петров даде за пример "Данон-България", където чрез преговори е постигнато обезщетение от 18 брутни работни заплати за работник, на който му остават две години до пенсия, на всички останали съкратени - на първи етап от съкращения - по 8 БРЗ, и по 12 БРЗ - на втори етап. В Испания същата фирма предлага при географско преместване в друг завод на "Данон" - 22 000 евро за настаняване на съпруга и заем от 14 000 евро за закупуване на жилище, ако се налага продажба на сегашното. Договорените максимални финансови компенсации при "Нестле" са в Испания - до 42 работни заплати, в Полша - до 24 лични възнаграждения, и в България - до 22 брутни работни заплати. Отчита се трудов стаж, години до пенсия и др. фактори.
В "Крафт фуудс" в България е договорено осигуряване на заетост чрез преместване на друго работно място, включително и във външни фирми, обслужващи компанията, преквалификация. В "ИнБев - България" договореното обезщетение е 12 брутни заплати, има разграничения и според стажа, осигурена е и работа с психолог.
Според Славчо Петров най-високи социални параметри се постигат не само чрез колективните трудови договори, каквито съществуват в близо 80% от компаниите, а и със социални планове. Една от най-социалните форми на обезщетяване на работещите от страна на работодателя при преструктуриране на компанията е предоставянето на финансова и материална помощ (активи на компанията) за гарантиране на самонаетост. Едва две компании от проучените са предоставили на работещите финансова помощ за разкриване на собствен бизнес, а само една от тях е обезщетила съкратените с активи на компанията, сочат изводите на доклада.
Кризата сериозно засегна трудовите права на работниците, отчитат синдикалистите от България, Испания, Полша и Литва. В Испания според сегашното законодателство вече не е необходимо да се обосновава съкращението. В Полша в момента е по-трудно да направиш синдикат в частно предприятие, отколкото навремето стачка в държавно.

По материали от БТА