
Памет
Легендата Теофано Попова
Излезе книга за учителката, положила научните основи на педагогиката у нас след Освобождението
/ брой: 49
Все си приказваме, че образованието трябва да е национален приоритет, но рядко осъзнаваме, че основната предпоставка знанието да стане двигател на обществото е то да бъде смисъл и идея в живота на хората, които го оглавяват. Малцина знаят нещо за една велика българка, която влага себе си в създаването на народното образование след Освобождението. Тя първа у нас изрича голямата истина, че именно образованието създава държавата и народността и от него зависи бъдещата им съдба. Толкова по-ценен е трудът на д.п.н. Стоянка Коева, която дава на читателите подробни сведения и анализи за живота и делото на Теофано Попова - учителката от Стара Загора, която приживе превръща името си в легенда. За 20 март т.г., в Конферентната зала на РИМ-Стара Загора, е обявена премиерата на книгата на д.п.н. Стоянка Коева: "Теофано Попова. Обществено-педагогически поглед към живота и делото на легендарната народна учителка" (издателство "Веда Словена - Ж.Г.").
Стоянка Коева е родена е в с. Планиново, Тополовградско. Завършва педагогическото училище в Стара Загора. Била е учител в Родопите, дружинен ръководител в Ст. Загора. През 1967 г. завършва педагогика в СУ “Св. Кл. Охридски”. Преподавала е педагогика в Пловдивския университет. Специализирала е в Москва, става доктор на педагогическите науки в Педагогическия университет “М. Горки” в Минск, Беларус.
Теофано Попова, чието име всъщност означава „богоявление“, наистина е останала в паметта на много поколения като божествена легенда. Тя е спечелила признателността на съвременниците си с всеотдайността си, с нечовешката си работоспособност и преданост към просветното дело, с безкористното си служение на другите, особено на най-беззащитните – децата сираци. Стотици са я наричали „майко“! Закрилница и благодетелка е била тя за тези, на които е дала не само образование и професия, но и шанс да заемат достойно място в обществото.

Теофано Попова е родена на 20 март 1856 г. На 14-годишна възраст завършва класното училище в града под липите и веднага става учителка, преподавала е и в Казанлък, в Севлиево, в Солун. Но най-голямото й дело е създаването през 1899 г. на благотворителното дружество “Добрий Самарянин“ в Стара Загора и увличането на съгражданите й в делото на пожертвуванията в името на Доброто. Към дружеството през 1900 г. тя създава първото в България сиропиталище и в продължение на 29 години отдава себе си в служба на образованието и възпитанието на децата без родители. Загубва трагично и двамата си синове, а преди смъртта си завещава имотите и парите си - всичко, което притежава, на Дома за сираци. Тези факти и много подробности, които се четат на един дъх, научаваме от новата книга на Стоянка Коева.
Огромна събирателска и проучвателна работа в архиви и документи е извършила авторката в течение на 10 години. Но тя поставя широк акцент не само върху живота и дейността на своята героиня, но и върху нещо не по-малко важно - това, че Теофано Попова създава основите на педагогическата наука у нас, формулира целите и задачите й, методите на работа, които претворява на практика. Тя създава научни основи и за възпитателната дейност спрямо децата без родители, чиито особености и потребности се отличават от тези на масовия ученик. Нека да си спомним споровете в парламента, когато през 2016 г. там се създаваше новият училищен закон - дали в заглавието освен образование да има и думата възпитание. Накрая се прие, че то е едно и също., че възпитанието е част от образованието. Не, не е. И чак сега в МОН се сещат за това. Теофано Попова го е осъзнала първа - да си образован, не означава да си и възпитан. Ето какво казва тя: “Да имаш всестранно знание, не ще каже да имаш и благородно сърце. Да стоиш на най-високата държавна служба, не ще рече, че ти си полезен и достоен за поста си член на обществото, ако преди всичко ти липсват душа чиста, сърце меко, благородно, чувства деликатни, изтънчени.“ Педагогическата дейност включва и обучението, и възпитанието, но двете неща са различни и всяко има своите специфика и закони, обосновава Попова. Тя владее 6 езика, проучва чуждестранна професионална литература, написва 15 книги, сред които и пиеси.

Книгата на Стоянка Коева е важна колкото за паметта, толкова и като помощник в днешните перипетии на педагогиката и образованието ни. Интересна е и за широката публика, и за специалистите, защото ни позволява да се замислим над основните истини и правила в дейността, която създава нацията и държавата и която българинът отколе е нарекъл с прекрасната дума просвещение. Толкова по-зле за нас днес, че позволихме да бъде изхвърлена думичката просвета дори от училищния закон, приет в края на 2016 г...
Теофано Попова е рожба и продължителка на прогресивните просветни традиции в българското Възраждане. Всеотдайна личност, с изключителен ум, интелект и благородство. Високата образованост и обществената насоченост очертават дълбоките основи на нейното формиране. Проучването на мисията на тази жена обхваща разкриване на източниците, движещите сили и факторите за нейното израстване, обучение, образование, педагогическа и обществена дейност.
Ето какво казва в предговора на книгата Стоянка Коева: “Точна характеристика на тази изключителна жена и народна учителка дава нейната племенница Мария Драганова в биографията и описанието на нейния живот и дейност: „… непарадираща със своите достойнства за подражание, характер, морал, скромност и трудолюбие, рожба на времената преди Освободителната война, отрасла и възпитана с идеите на тогавашното време, закрепила ги у себе си и посяла в дадените й за възпитание юноши.“
Мария Драганова прекрасно разкрива същността на Теофано Попова като продукт на обществени отношения и процеси, като активна личност, творец на себе си и на обществото. Предмет на проучването е анализът на причинно-обусловения, обществено-детерминиран живот и дейност на Теофано Попова в тогавашното време, ролята на социално-педагогическите фактори в големите и значими моменти от живота при изграждането на качествата на нейната личност...
В семейството на бъдещата учителка цари възрожденски дух. Трябва да разкрием възпитателните сили и възможности на родовата традиция, която подготвя и създава легендата Теофано Попова и да проследим загадъчния процес и резултат от родовата приемственост в процеса на закрепване на идеите на тогавашното време у нея.
Още по-загадъчни и неповторими са усвояването, приемането, осъзнаването на възпитателните източници и идеи в душевния мир на Теофано Попова. Тук от изключително значение е да покажем как Теофано Попова стъпка по стъпка изгражда собственото си развитие. Активността й в стремежа непрекъснато да се самообразова и самоусъвършенства във взаимодействие и с възпитателните фактори по невероятен начин я изгражда и моделира през целия й живот. Изпълнявайки най-сложните социални роли и осъществявайки творческите си възможности, Теофано Попова се превръща в неповторима прогресивна личност, в значим човек и благодетел, в създател и носител на обществени и професионални добродетели. Целият й жизнен път е белязан с копнеж и воля да помага и да живее за другите, за доброто на този свят. Тя е основател на първото сиропиталище в България”.
Тази книга е един опит да бъдат проследени сложният, труден, но достоен живот и приносите на Теофано Попова, за да запазим паметта за нея като опора в днешното ни сложно време.