Защо не познаваме нашето минало?

Васил Геров учител по история
София

    Училището е основната институция, формираща знания за миналото. Началните знания по история имат същото значение, както основата на сграда: подсигурява надграждането и надеждността на построеното. Формирането на познания в началния и прогимназиален етап носи редица недостатъци и пороци, чиито резултат е неумение на младия човек да анализира и обяснява процесите от миналото и тяхното проявление в настоящето и проекцията им в бъдещето. Нали в това е смисълът от изучаване на миналото?
    Какво предлага образователната система на начален и прогимназиален етап за формиране на исторически знания? Учебният план предвижда за трети и четвърти клас един час седмично, като половината от тях са свързани с природо-географски познания и такива за гражданското общество. Историческите теми са в необятната граница от Античността до членството на България в Европейския съюз. Не може да се формират трайни знания, когато предишният урок е бил преди седмица (и повече). Дисбалансът между малкото на брой часове и обширната тематика проектира втори дисбаланс - съдържанието на урочните единици: в един урок, с по едно или две изречения учениците трябва да получат знания за царете Петър, Самуил, владетелите от династията на Асеневци - т.е.

за събития и процеси в отрязък от четири века!

Още по-объркващо - в два урока, е представен следосвобожденският период от 1878 г. до 1991 г., в който значимите събития са три - Съединението (1885 г.), обявяването на независимостта (1908 г.) и приемането на конституцията (1991 г.). Какви знания ще формира този урок?
    В пети клас недостатъците са свързани с пропуски на същностни събития и факти при различните варианти на учебника: в един липсват теми за упадъка и периода на татарска зависимост, за въстанието и управлението на "селския цар" Ивайло, за управлението на династията Тертеровци, т.е. направен е "скок" от първата половина на ХІІІ век във втората половина на ХІV век, който се изразява в липса на знания за този период с неговите събития и личности. В други варианти на учебника липсва социалната структура на средновековното българско общество - съответно и знания за него. Към това трябва

да прибавим разминаванията в датировките

на събития и на цели исторически периоди, както и липсата на конкретика в допълващия уроците материал, което ги обезсмисля.
    Така с много пропуски стигаме до кошмарното изучаване на родното минало в шести клас. Безумието е заложено в хронологичните граници: от Възраждането - до управлението на Тройната коалиция (2005-2009 г.) - с тенденция крайната граница да се разширява! Пренебрегнат е принципът за историческа дистанция от събитията като условие за обективност. Още повече личностите от този период са част от съвременната политика. Липсва баланс в обема на отделните уроци: как се преподават (съответно заучават) знания за Първата  и Втората Балканска война, за Първата световна война - причини, съюзи, договорни клаузи, последици - заложени в един урок? Подобно струпване на събития от политическото минало на България съпътства целия изучаван период. Така историята става трудна, скучна, непонятна. Непонятна дотам, че учениците да бъркат Стамболов със Стамболийски и да посочват Георги Димитров като музикант и композитор.
    Дотук коментарът визираше методологичните аспекти на преподаването по история и отражението им върху знанията на учащите.

Това предполага промяна на учебните планове

балансиране и систематизиране на учебното съдържание, отпадане  на темите, свързани с процесите след 1989 г., които историческата наука още не е изследвала. Учебниците трябва да се съставят от учители, показали резултати в професията, а не такива, свързани с издателствата и криещи се зад академичните имена, изписани върху кориците.
    Ако искаме да подготвим поколения на бъдещето, учебното съдържание трябва да се изчисти от остарелите и неверни тези, с които изобилства, за да не се превръща историята в митология, насаждаща погрешни представи за миналото.
Дебатът за това предстои, но никой не го поставя на дневен ред. Дотогава изучаването на миналото ще прилича на пътуване за никъде.


Появи се дори идея след Х клас да не се учи повече история, срещу което и учители, и ученици скочиха