Чорапи ми донесоха късмет и световна титла!

Мони ГЕОРГИЕВ

Пловдивчанката Венелина Поптолева стана първата българка със световна титла по бокс за аматьори. Тя спечели златен медал на II световно първенство по бокс за кадетки и девойки в курорта "Албена". Във финала в кат. до 48 кг (лека муха) 18-годишната пловдивчанка надви украинката Хана Охота с 2:0 т. Венелина е родена на 16 юни 1995 г. в Пловдив, дъщеря е на боксовия национал от близкото минало Валентин Поптолев, който е и неин личен треньор. Състезателка е на Ботев Пд. През февруари Венелина взе наградата "Най-млад шампион" във II кръг в държавното лично-отборно първенство по бокс за жени в Русе. До преди да се качи на ринга в "Албена", тя има само 6 официални срещи.

- Венелина, честита титла! Преди първенството националният треньор при жените и девойките Павел Сяров бе предпазлив в прогнозите, сякаш никой не я очакваше от теб?
- И аз самата не съм очаквала, че ще стана шампионка. Когато стигнах 1/4-финала, оцених, че това вече е голям успех за мен, заради трудните съпернички. Но наистина не бях си и помисляла за титлата преди първенството. Повечето състезателки нямахме сериозен опит - за голяма част от нас това бе първи голям форум. Не бяхме и много като численост, в някои категории дори нямахме представители. Съответно нямаше и достатъчно основания да афишираме големи цели.
- Какво си каза, когато излезе на ринга за финалната среща?
- Че нямам какво да губя, че сега е моментът. През цялото време ми бе напрегнато, но трябваше да дам всичко от себе си, не исках да разочаровам хората, помогнали ми толкова много да стигна дотук.
- Имаше доста тежка среща и на полуфинала с американката Ламас Марисол Лопес преди финала с Хана Охота. Коя те затрудни повече?
- Въщност най-тежка ми беше дебютната среща, играх с французойката Ришер. Стилът й не ми беше удобен, тя беше много трудна съперничка за надвиване. При това бях първата, която се качи на ринга от целия ни отбор и беше нормално да се притеснявам. При нас в бокса тежи много как ще се представиш първи на ринга и как ще повлечеш крак. Иначе, като се замисля, нямах лесен мач, също така 1/4-финалът с индийката Лаланкавли също бе сериозно изпитание, защото и там победата дойде трудно - с 2:1 съдийски гласа.
- Вероятно ти е било трудно и от психологическа гледна точка заради крехката възраст и очакванията на публиката?
- Да, най-трудно ми беше психически да се събера, заради това, че сме домакини и че представям страната. Публиката искаше и чакаше да побеждавам. Психиката винаги оказва влияние. Това е най-важното в бокса.
- Разкажи как видя атмосферата на шампионата, това бе първото световно първенство по бокс, което България приема...
- Отидохме до Албена с баща ми, с колата. Всичко беше супер, организацията беше на отлично ниво. С момичето, с което бях в стаята, сме приятелки. Чувствах се добре. Запознах се и със състезателки от различни страни, но най-много си говорех с румънките, с тях се бяхме виждали и преди. Иначе за някоя конкретна интересна случка не се сещам, скъсвахме се от тренировки.
- Кои от чужденките те впечатлиха най-силно и с какво?
- При всички ми направи впечатление страхотната им дисциплина. Не знам дали е въпрос на национален характер или на нещо друго.
- Най-ценният съвет, който си получила от баща си Валентин - и като треньор, и като родител?
- Баща ми винаги е бил до мен, подкрепял ме е във всичко, но не мога да се сетя конкретна фраза. Но винаги е бил рамо, на което мога да се опра и извън спорта.
- Татко ти ли бе единствената причина да се занимаваш с бокс и има ли други спортисти в семейството ти?
- Тренирала съм баскетбол 6 години в Академик Пд, но преди 3 години случайно отидох в залата, погледах, хареса ми и се реших. Тренирам с баща ми, той е бил добър боксьор. Привлече ме красотата на този спорт. Боксът е спорт за умни хора и ако си глупав - няма как да си добър и ядеш бой (усмихва се). Нямаме други спортисти в семейството. Макар че брат ми също тренира бокс, но не играе официални мачове, само като любител.
- На какво те научи спортът?
- Боксът дава много, освен победите и медалите. Научи ме на различни качества - да бъда уверена, търпелива, по-дисциплинирана.
- Суеверна ли си? Имаш ли ритуал преди мач?
- Да, малко. Имам чифт чорапи, с които винаги излизам на ринга, мисля, че ми носят късмет. Иначе си ги пера след всеки мач и успявам да ги изсуша за следващия.
- А идол в бокса?
- Флойд Мейуедър джуниър.
- Говорите ли си за бокс с приятелките ти извън залата?
- Не по принцип, някои от моите приятелки дори не знаят, че тренирам. Е, все пак разбраха, че съм станала световен шампион и се зарадваха.
- Повечето момичета са суетни. Не те ли притеснява, че боксът може да ти навреди на "фейса"?
- Не се притеснявам, боксът не е толкова жесток спорт, колкото си мислят хората. Ако си умен - фейсът си ти е добре.
- Разкажи ни - къде учиш, как успяваш да комбинираш спорта и уроците?
- Уча в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Арх. Камен Петков" в Пловдив, специалност "Водно строителство", 11-и клас съм. Успявам да комбинирам двете неща, нямам проблеми с уроците, хубаво е, че учителите ми проявяват разбиране.
- Тогава вероятно повечето ти съученици са момчета. Как гледат на заниманията ти и страх ли ги е да те заговарят?
- Не, в класа момчетата и момичетата сме наравно. Момчетата ме поздравяват за успеха. Не, не ги е страх, приятно се общува с тях (усмихва се).
- Хоби имаш ли?
-  Ами спортът ми е хоби, защото съм му посветила повечето си "свободно" време. Като цяло правя най-обикновени за хора на моята възраст неща - обичам да излизам с приятели, да ходим на кино, да чета книги. Любимият ми автор е Карлос Кастанеда. Но най-много чета криминални романи.
- А кой стил музика ти допада най-много?
- Слушам всичко, в зависимост от компанията и настроението. Иначе нямам любим изпълнител или група. Обичам да се надъхвам с по-динамични ритми преди състезания.
- От какви други спортове се интересуваш?
- Освен бокс и баскетбол, обичам да гледам и футбол. Фенка съм на Арсенал, но фаворит сред футболистите ми е трудно да посоча - много са.
- А Кубрат Пулев гледаш ли го?
- Да, следя всичките срещи на Кобрата. Голям човек! Смятам, че има добри шансове да бие Владимир Кличко за пояса на Международната боксова федерация (IBF), отсега му стискам палци.
- За какво не ти стига времето?
- За най-обикновените неща от ежедневието. Нямам достатъчно време за приятелите, за близките хора. Но все пак трябва да успявам да съчетавам всички ангажименти.
- Какво цениш най-много у хората?
- Характера им, морала, тяхното поведение.
- Как виждаш себе си след 5 години?
- Ще бъда студентка, не съм си избрала още какво да уча, но ще продължа и след гимназията. За мен образованието е изключително важно. А също така и пак ще се занимавам с бокс.
- Вече навърши пълнолетие и занапред ще се състезаваш при жените. Как виждаш конкуренцията?
- Да, няма да играя повече при подрастващите и съответно няма да имам шанса да бъда на световното за младежи и девойки, на което сме домакини догодина, както и на Младежките олимпийски игри в Нандзин, Китай. Занапред ще става все по-трудно. Има много качествени боксьорки, както в България, така и в чужбина. У нас са по една-две по-силните съпернички в категория, но в световен мащаб е доста по-сложно. Вече никоя страна с претенции не праща слаби състезатели на големи форуми.
- Баща ти разкри, че следващата ви цел е медал от олимпиада?
- В аматьорския бокс Олимпийските игри са най-големият връх за всеки състезател и всеки би искал да участва на Игрите. На кои точно, не мога още да кажа, но се надявам, че и мен ще ме видите под знамето с петте кръга. А за медала знам само, че ще дам всичко, на което съм способна, за да го спечеля!
 
Пътят до световната титла в Албена:

1/16-финал: срещу Жоана Ришер (Фр) 3:0
1/8-финал: срещу Кай-Тинг Чуанг (Тайпе) 3:0
1/4-финал: срещу Лаланкавли (Индия) 2:1
1/2-финал: срещу Ламас Марисол Лопес (САЩ) 2:1
Финал: срещу Хана Охота (Укр) 2:0