Гръцката трагедия - трети акт

Гърция вече е неплатежоспособна. Без нови кредити Атина ще е в състояние да изплаща заплати на администрацията и пенсии в най-добрия случай до края на месеца, след което ще трябва да се конфронтира с реалността на държавния банкрут.
Страната е затънала до гуша в заеми. В началото на 2012 г. задлъжнялостта й ще достигне абсолютно непосилните за тази страна 372 млрд. евро, или 173% от БВП. Но и това не е всичко. Сумарно частните дългове на гражданите и на стопанските субекти дори са още по-големи, достигайки астрономическите 900% спрямо БВП.
Освен това бюджетният дефицит от 8,5% от БВП, или 18 млрд. евро ще надмине тази година зададените 7,8% и ще надвиши с 1,5 млрд. евро планираната стойност. Причината за този голям дефицит не е в непоследователното приложение на политиката за повсеместни икономии, договорена с Тройката от Международен валутен фонд (МВФ), Европейска централна банка (ЕЦБ) и Европейски съюз (ЕС), която гръцкото правителство е принудено да следва, за да получи поредния кредитен транш, а е скрита в засилващата се стопанска рецесия. Икономиката на страната само за тази година ще се свие с нови 5,5%, въпреки че през май т.г. бяха заложени 3,8 процента.
Вече е повече от ясно - Гърция няма да се справи със ситуацията и няма да е в състояние да изпълни наложените й оздравителни мерки. Спиралата на кризата ще продължи да се задълбочава, а политиците в Европа продължават да не са наясно как да се реагира на това тревожно развитие.
Южната ни съседка бе първата европейска страна, в която още в началото на 2010 г. се проявиха ясни признаци за неплатежоспособност на банковата система, но и на държавата. Предвестник за това беше невъзможността й да рефинансира натрупалите се обществени задължения на международните финансови пазари. С кредитна линия от 110 млрд. евро през май 2010 г. ЕС осигури на Гърция временна независимост от финансовите пазари.
Икономическата рецесия е главната причина за кризисните симптоми в Гърция. Усилено провежданата под натиска на ЕС и МВФ програма за икономии също допринася за това страната да не може да излезе от спиралата на пропадането.
Срещу криза от такъв мащаб е безпомощна и най-безкомпромисната политика на икономии. Защото, когато фалитите нарастват всеки месец, безработицата вече гони 17%, а доходите постоянно намаляват, тогава въпреки отчаяните опити за повишения на всевъзможни данъци и за съкращения на социални стандарти, държавата неминуемо ще започне да получава все по-малко приходи. Особено при провежданата асиметрична данъчна политика, която не само символично, но и чрез конфискация на имущество би трябвало да сложи ръка върху големите богатства и да вкара укриващите данъци в редиците на коректните граждани, което обаче реално не се случва. Вместо това правителството на Папандреу с въвеждането на по-високи масови данъци допълнително задушава потреблението в страната и натовари до степен на непоносимост нископлатените слоеве на обществото.
Само преди няколко седмици кабинетът в Атина взе решение за засилване на икономиите, като обложи с 20% пенсиите над 1200 евро и изпрати 30 000 държавни служители в "запас", където те ще получават само 60% от заплатата си, имайки право да търсят до една година ново назначение, след което окончателно губят статута си на чиновник. МВФ, ЕЦБ и ЕС поставиха пред Гърция като условие за получаване на шестия транш от 8 млрд. евро искането за съкращение на раздутия административен апарат. При това бе пояснено, че ако и тези мерки не задоволят европейските институции и се окажат недостатъчни, ще трябва допълнително да се затворят учреждения и държавни предприятия, а минималната заплата да бъде намалена. Ще се премахнат и данъчните облекчения за здравните услуги, за наемите и за частните уроци, които са силно разпространени. Прагът на освободения от налог годишен доход ще бъде свален и ще е с 1500 евро под границата на бедността за тази страна. А как ще живеят с остатъка хората след това не е ясно от този сценарий на антисоциалния ужас, разработен от МВФ, ЕЦБ, ЕС и приет от гръцкото правителство, което управлява в пълно противоречие  с предизборните си обещания.
Защото в случая не става дума за спасяването на хората в Гърция, а на европейски банки, инвестирали в страната.
Всичко казано дотук, просто е в духа на обикновения капитализъм.
Коментарът на комунистическата партия на Гърция (ККЕ) за събитията е, че кабинетът на ПАСОК и Тройката (МВФ, ЕЦБ и ЕС) са си поставили за цел ликвидация на социалната държава, премахване на минималната заплата за наемния труд и генерално свиване на доходите за работещите.
"Това е желанието на едрия бизнес, на ЕС и на всички други партии, които ги интересува само увеличението на капитала", заявяват от ККЕ.
Близкият до компартията синдикат РАМЕ призова своите членове да използват предстоящите стачки за постигането на фундаментални промени на системата. "Това е борба, която ще постави бариери пред намеренията на правителството и ще подкрепи мерките за облегчаване живота на хората, която ще отвори пътя за едно социално развитие на икономиката, основано на държавно планово стопанство и обществена собственост над основните средства за производство, ориентирано не към печалба, а към задоволяване нуждите на обществото. Това може да се постигне само със силата на организираната борба. Личните раходи на работниците за тази борба и за стачките ще са много по-малки от загубите, които ги очакват, ако се реализират намеренията на управляващите" се казва в призива на профсъюза.
Започналата окупация на министерства, както и многото стачки свидетелстват за изостряне на съпротивата на гръцкото население срещу антисоциалното преразпределение на общественото богатство. На 19 октомври се проведе нова генерална стачка - дванадесетата поред след приемането на пакета за икономии от правителството през 2010 година.
Провал претърпява не само гръцката политика на ограничения, но и аналогичните безсмислени усилия на европейските емисари за саниране на финансите на закъсалите държави, да решат проблемите на очевидната системна криза чрез механизма на пестене и икономии. Постоянно засилващите се от май м.г. опити в тази насока, както прогнозираха мнозина критици, не оправдаха очакванията за излизане на страните от периферията на ЕС от гибелния кръг на задлъжнялостта чрез пестене и дефлация. Без осезаемо опрощаване на дълга и лихвите по него, без всеобхватна програма за подобрение на икономическата структура и без подобрение на влошената конкурентоспособност няма да се постигне нищо друго, освен обостряне на рецесията, задълбочаващо се влошаване на държавните финанси и необходимост от нови крупни икономии.
В тази трагична ситуация гръцкият министър на финансите Венизелос прелива от оптимизъм и обяви, че следващият финансов транш бил сигурен. А това означава само, че по въпроса няма нищо ново и че колелото на кризата продължава да си се върти все така в същата фатална посока.
Настроението на населението е песимистично - повече от две трети от гражданите очакват, че страната няма да избегне фалита.
Правителството в Атина смята, че и през 2012 г. няма да може да постигне договорените с кредиторите цели за нивото на държавния дефицит. По днешни пресмятания и през 2012 г. ще съществува фискален недостиг от 6,8% от БВП и няма да бъде реализиран балансиран бюджет.
Въпреки това министерският съвет на Гърция гласува бюджета за следващата година, в който за първи път не се предвиждат нови задължения. В него са заложени съкращения и намалени вземания за общо 6,6 млрд. евро (5,5% от БВП). Доходите в обществения сектор и пенсиите допълнително ще бъдат орязани, данъчни облекчения ще се премахнат, а държавни предприятия ще бъдат затворени. Към всичко това се добавят и масови съкращения на разходите за образование, здравеопазване и отбрана.
И въпреки драстичната терапия, на която е подложена гръцката икономика, очакваните резултати са същите, както за тази година, като спадът в произведения обществен продукт ще остане ясно изразен, без договорените оздравителни цели да бъдат постигнати.
А кредитният транш от 8 милиарда евро ще бъде изплатен само при положителна оценка в доклада на Тройката. И ако оздравителната програма продължи все така очевидно да се разминава с поставените цели, това ще доведе до сериозно политическо земетресение в ЕС. Ето защо ще се наложи да се преговаря и по изготвянето на план за евентуална  регламентирана неплатежоспособност на Гърция. Като тази опция започва да добива все по-реални очертания. Така например неотдавна германският министър на финансите Волфганг Шойбле потвърди, че колегите му от еврозоната са разисквали "интензивно" евентуалния фалит на Гърция.
Председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер обаче заяви, че въпреки непостигнатите цели европейските партньори не искат да допуснат колапс на страната. Защото един такъв банкрут ще е поредното доказателство за грандиозния провал на неолибералния проект ЕС. Но същевременно с това фалитът би разкрил и нови перспиктиви, разбира се, при наличието на достатъчно политическа воля, за изграждането на икономически модел отвъд теснения хоризонт на днешната катастрофирала система.