Силното присъствие в истинската политика
Примерни въпроси, които чакат отговор от форума на БСП
/ брой: 102
Социалистите в Казанлък си избраха нов лидер. С 99 гласа Сашо Минчев спечели доверието на отчетната конференция, който го предпочетоха пред Иван Гороломов, за когото гласуваха 66 от делегатите. И така изглежда, че Гороломов ще се оттегли от политическата сцена след едно кметуване, председателстване на Об съвет, депутатстване и ръководство на партията в града на розите. Разбира се, би следвало да изчезнат от политическата сцена и други хора, които около него въртяха политика за лично облагодетелстване. Този резултат от изборите даде възможност на политическите анализатори да предвидят възраждане на влиянието и силата на БСП в региона, след като през последните години вътрешни междуособици насочиха силите и за борби между групи в партията, а не за реално и силно присъствие в истинската политика. Аз съм далеч от мисълта да давам оценки на Гороломов или на някой друг. Захващам тези редове заради друго.
Питам се кога и как нашата партия успя да отгледа легиони с кариеристи? Защо преди 20 години всички бягаха от партията като от дявола, а днес се натискат да стават общински съветници, председатели на всякакви групи и депутати? Кога и кой доведе отношенията между социалистите да заприличат на отношения между вражески групи? Как стана така, че огромни групи от интелигентни и можещи хора напуснаха партията, погнусени от вътрешните игрички на демокрация, а в същото време бяха налагани най-мракобеснически мерки на репресии срещу несъгласните? Защо класовата борба бе захвърлена като нещо овехтяло и ненужно след като класовото потисничество стана ежедневие? И най-интересното - как става така, че днес, когато хората въздишат по социализма, в нашите редици се прокрадват и търсят челни места именно хора, които показват капиталистическо мислене, поведение и незачитане на справедливостта в отношенията към другите?
Тези въпроси не съм ги измислил аз. Те дойдоха от залата, където се провеждаше конференцията, за която споменах по-горе. Но ако тези, пък и други!, въпроси не влязат в дневния ред на предстоящия конгрес, на социалистическата партия й е спукана работата. Защото, както каза един от делегатите, социализмът е и морал. А през последните две десетилетия в българската политика, в обществото и не на последно място в соцпартията моралът се чувстваше неудобно. Носителите на морални ценности, хората, които ги изповядваха и стояха зад тях, се чувстваха неудобно. Защото дебелашкото самочувствие на политиканите, които изповядваха само ценностите на собственото си храносмилане, бяха заели всички първи редове и честните хора стояха, притиснати от чужди и свои, в ъгъла на своята съвест.
Трябва да кажем високо и сериозно на този конгрес, че днес никакви витиевати фрази за европейски ценности не вършат работа на бедните и гладните. Защото европейските социалисти се борят, примерно!!!, срещу генно-модулираните храни, а нашите хора се борят въобще да имат храна. Защото европейските затвори са пълни с министри, индустриалци, банкери и политици, а нашите с кокошкари, откраднали колело "Мифа" с калник, фар и звънец. Затова евросоциализмът не може да се равнява по задачи и форми за постигане на целите с българския социализъм. Защото социалистите в Германия взимат месечно пари, колкото е 5-годишната пенсия на един стар и очукан от годините социалист, пък и всеки един човек в България. За това трябва да се мисли на този конгрес, другари! А не да се играят апаратни игрички с европейски формулировки и фрази!
Защото на всичко отгоре нашата партия опасно застарява. И в нея се записват единствено кариеристи и техните близки, които също очакват някаква облага - я службица в кметството, я на кантара в приятелска фирма, я секретарка на дребен или по-едър обществен деятел.
Ето, този огън разпалете на конгреса, другари делегати. Иначе е напусто. Искам да ви уверя, че тези въпроси са само част от всичко онова, за което питат по отчетно-изборните конференции обикновните членове на нашата партия.
А, има още един, който чуваме все по-често да се пита и говори:
- Ние социалисти ли сме или мошеници!?
Е, според мен конгресът трябва да започне с отговор на този въпрос!