Да учредим награда "Данко Хаирсъзина"

Отношението на нашенеца към вестника, телевизията и интернет се колебае между храбрите чичовци, обитатели на Силистра йолу, великолепно възпети от Иван Вазов, и редакцията на бай ти Ганя, където той заедно с Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина прави вестник. Едните обсъждат и възпяват, който както му хареса, световний мир, а другите, след като отхвърлят възможностите да направят кръчма или банка, накрая се спират на вестник. Наречен, естествено, "Народно величие". Първите разчитат на възторжената неграмотност на читателя, който, като чуе Европейски съюз, му се привижда Съветският съюз, а вторите - на вродената у нашенеца склонност към интригата. И всяка медия си има читатели. Едни обичат Бареков, други професор Вучков, а трети направо точат лиги по жълтенията, която освен по гащите взе да избива и по устата на някои хорица, които, решили, че вече са грамотни, могат и да списват по газетите или да се показват "по телевизора".
Прочие, още бай ти Ганя е дал рецептата за такива газети: "Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда!), па псувай наляво и надясно". Тук, според бай ти Ганя, велик журналист е Данко Хаисръзина, щото: "Ще те изпсува тъй, че в бъбрека ще те смъдне".
И понеже според видни европейски теоретици по медийното пространство само ние и любимата ни Румъния се намираме под минималния стандарт за медийна свобода, предлагам все пак да се вземем в ръце и да учредим Национална награда "Данко Хаирсъзина". Ще я връчваме всяка година. Право да номинират кандидатите за позорната слава имат само читателите, зрителите и слушателите, щото в крайна сметка целта на това занятие е да ограмоти българина. Както казват ония европейци (дето този път наистина са прави!), колкото по-грамотни са читателите и зрителите, толкова по-свободни са медиите.
Защото наистина става дума за свобода. Не онази свобода, която кара децата ни да псуват като хамали и няма кой да им зашие един шамар. Не другата свобода, която кара работодателите да правят своите работници на говеда и да ги заставят да работят в непосилни условия, а клетите синдикати си траят, вместо да вкарат тези душмани на човешкото право на труд в съда. И не онази свобода, която кара управниците ни да правят каквото си искат, само защото единият завършил в Симеоново, другият - вече не знам къде, а по градове и паланки местни необуздани политически мутанти дерибействат.
Ние, народът, политическата класа (да я хвана за касата тая класа, че да видим!), всички получихме някаква амнезия. Забравихме, че през ноември 1989 година народът се радваше (и надяваше!) именно на свободата. Не на свободата да псуваш, лъжеш и се гавриш по газети и телевизии, а свободата да бъдеш честен, достоен и със свое мислене човек. Без да обиждаш и лъжеш!
Къде отидоха съвестите на всички ония, които бяха по площадите?!?
Нека станат и си отговорят, а не само да питат с изменени лица "Какво стана?!" Ами това стана - гледате телевизии и вестници, писани от собствениците на душегубките. Затова ви стяга гърлото и се чудите дали живеете или сте в кошмара на нечие болно съзнание.
Затова може и да ви се струва неприятна шега това мое предложение, но аз държа на Националната награда "Данко Хаирсъзина". Много хора я заслужават! Е, защо да ги лишаваме от заслуженото!? В края на краищата хората са положили усилия и усърдие, които трябва да бъдат възнаградени! Някога в патриархалната ни общност заплювали недостойните. Е, днес просто ще ги награждаваме.
Какво по-силно от това!
Такива работи...
-----------------------------
П.П. Авторът е готов да финансира изработването на статуетка. С огромно удоволствие!