Нищо ново под слънцето

Лошият резултат на БСП на изборите, освен всичко друго, активира и агресивните антикомунисти да се нахвърлят върху нея и върху социалистите. Тези дни пак се изяви небезизвестният "учител по история" Емил Джасим от Центъра за образователни инициативи, изгонен навремето от НГДЕК, бивш член на ръководството на "Демократична България", наричащ Левски "лайно" и Баташкото клане - мит. Въпросното лице, прокламирано масово от присъдружните на ГЕРБ медии особено по времето на Меглена Кунева, развихри хули по социалистите, наричайки ги "русофилска банда" и партия, причинила много беди на България, която трябва да бъде забранена. Претоплена манджа, която обаче трябва най-сетне да бъде свалена от котлона. Позицията "остави ги тия, не им обръщай внимание" според мен е неправилна, защото вече 30 години знайни и незнайни "радетели на демокрацията" безогледно ругаят и БСП, и антифашисткото й минало, и годините на социализма, които са престъпни, разбира се, и за тях трябва да се говори само лошо. 

Във всички тези години БСП рядко реагира на хулите, не опровергава лъжите, звучащи обилно дори от трибуната на парламента, все на принципа "остави ги тия". Именно това пасивно поведение плюс превръщането на учебниците по история през последните няколко години в наръчник по антикомунизъм и русофобия, са една от причините за намаляване на общественото влияние на социалистическата партия, особено сред младите. Напротив, на антикомунизма и на всъщност неофашистките изяви трябва да се реагира. Винаги. Защото обработването на мозъци върви постепенно, но създава устойчиви нагласи в обществото. Ако вкъщи от сутрин до вечер ругаете съседа, мислите ли, че детето ви някога ще се втурне да го прегръща? Същото е и в обществото. Ако на 15-годишните им се повтаря ката ден, че при социализма Великден и Коледа са били забранени, Комсомолът е разпореждал браковете, ДС е дебнела във всяка кухня и на работа сме ходели през трупове, те какво друго ще запазят в съзнанието си? Знае се, че мисленето на поколенията се преобръща за 30 години. Точно толкова, колкото извървяхме "в преход"...

Вътрешнопартийните дискусии за бъдещето на социализма са необходими, но не са достатъчни. Най-често убеждаваме себе си за неща, в които сме убедени. БСП трябва да говори на обществото, а не само на себе си. Колкото до пещерното искане тя да бъде забранена, плод на архаични идеологии от ХХ век, може само да напомня, че при един друг режим в едни други години БКП е била забранявана, гонена и изтребвана всячески, та в историческите анали на днешните социалисти има достатъчно опит за нелегална борба... Без шега - би трябвало десните партии да изхвърлят вече от арсенала си безогледния антикомунизъм и нарочната русофобия, иначе нищо добро в разединена България няма да постигнем.  

Твърде дребни са мишкуващите хулители у нас, които смятат, че могат да победят социалистическата идея. Къде къде по-големи деятели в историята на човечеството са се опитвали да го направят и не са успели. Защо? Социализмът не е лодка, подхвърляна от вълните, той е океанът. В момента в западните страни цели сборници се посвещават на бъдещето на социализма, а ние го изгонихме от речника си. Пък ето ви и част от един отговор на... Алберт Айнщайн, публикуван в далечната 1949 г. в Ню Йорк, в първия брой на сп. "Monthly Rеview". Нищо ново под слънцето.

Защо социализъм?

Алберт АЙНЩАЙН

... Никъде не сме превъзмогнали напълно онова, което Торстейн Веблен нарече "хищническа фаза" на човешкото развитие. Наблюдаваните икономически явления принадлежат тъкмо на хищническата фаза... И тъй като действителните цели на социализма са именно преодоляването и отиването отвъд хищническата фаза на човешкото развитие, то икономическите науки в настоящото си състояние могат да осветлят единствено малка част от бъдещото социалистическо общество...

От известно време се чуват гласове, които твърдят, че човечеството минава през криза и че стабилността ни е силно разклатена. Характерно за подобни ситуации е, че индивидите усещат безразличие и дори враждебност спрямо големите или малки групи, към които принадлежат. За да илюстрирам мисълта си, позволете да опиша нещо от личния ми опит. Наскоро, заедно с един интелигентен и благоразположен човек, обсъдихме опасността от нова война, която по мое мнение поставя под сериозна заплаха съществуването на човечеството, и отбелязах, че единствено една наднационална организация би могла да предложи защита срещу нея. Тогава моят гостенин, с хладен и спокоен глас, отвърна: "Защо се противопоставяте толкова дълбоко на изличаването на човешката раса?"

Сигурен съм, че преди по-малко от век не би било така лесно да се изкаже подобно становище. Това е позиция на човек, който дълго се е борил да достигне до вътрешно равновесие и повече или по-малко е загубил надеждата за успех - израз на болезнена самота и изолация, от която страдат толкова много хора от нашето време. Каква е причината и има ли изход?

... Съвременната антропология ни учи, че социалното поведение на хората може силно да се мени, в зависимост от преобладаващите културни образци и типове организация на обществото. Именно на това могат да осланят надеждите си ония, които се борят за подобряване на съдбата на човека... Икономическата анархия на капитализма, която съществува днес, по мое мнение е истинският източник на злото. Ние виждаме огромна общност от производители, членовете на която непрекъснато се борят да отнемат един на друг плодовете на техния колективен труд - не чрез сила, а, като цяло, чрез добросъвестно подчинение на законово установени правила. В този смисъл е важно да се разбере, че средствата за производство - така да се каже, целият производствен капацитет, необходим както за производството на стоки за потребление, така и на капиталови стоки - могат да бъдат, и в по-голямата си част са, частна собственост на отделни индивиди... Собственикът на средства за производство е в състояние да купува работната сила на работника. Ползвайки средствата за производство, работникът създава нови стоки, които стават собственост на капиталиста. Ключов момент в този процес е отношението между това, което работникът произвежда, и това, което му се плаща, измерени в реална стойност. Доколкото трудовият договор е "свободен", това, което работникът получава, не се определя от истинската стойност на стоките, които произвежда, а от минималните му нужди и от броя кандидати за работата, които отговарят на условията на капиталиста...

Частният капитал има тенденция да се концентрира в ръцете на малко хора, отчасти заради конкуренцията между капиталистите, отчасти поради това, че технологичното развитие и нарастващото разделение на труда благоприятстват образуването на големи производствени единици за сметка на малките. Резултатът от това състояние е олигархия на частния капитал, чиято огромна власт не може да бъде контролирана дори от демократично организирано общество. Това е вярно, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които са финансирани или повлияни по друг начин от капиталистите, които практически винаги отделят електората от законодателната власт. Резултатът е, че народните представители фактически не защитават достатъчно интересите на непривилегированите слоеве от населението. Още повече, при създадените условия, частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права...

Производството се извършва за печалба, а не за потребление. Няма гаранции, че всички, които са способни и искат да работят, винаги ще могат да намерят работа; "армия от безработни" съществува почти винаги. Работникът постоянно се страхува да не загуби работата си. Тъй като безработни и лошо платени работници не осигуряват печеливш пазар, производството на потребителски стоки е ограничено и последствието са огромни лишения. Технологичният процес често води по-скоро до по-голяма безработица, отколкото до облекчаване на тежестта на труда. Мотивацията за печалба и свързаната с нея конкуренция между капиталистите са отговорни за нестабилността в натрупването и използването на капитала, която води до нарастващо тежки депресии. Неограничената конкуренция води до огромно разхищение на труд и до онази деформация на социалното съзнание на индивидите...

Убеден съм, че има само един начин да се премахнат тези дълбоки злини, а именно - чрез установяването на социалистическа икономика, придружена от образователна система, ориентирана към социални цели. В такава икономика средствата за производство са собственост на обществото и се употребяват по планов метод. Планова икономика, която наглася производството според нуждите на обществото, би разпределяла работата между всички способни да работят и би гарантирала средства за съществуване на всеки мъж, жена и дете. Образоването на индивида в допълнение на развиването на наследствените му способности би трябвало да развива у него чувство за отговорност за другите хора, вместо да възхвалява властта и успеха, както е в съвременното ни общество. 

Яснотата по отношение на целите и проблемите на социализма има огромно значение в нашето време на преход. Тъй като сега свободното и без смущения обсъждане на тези проблеми се намира под мощно табу, аз считам появата на това списание за важна обществена дейност.