Кольо Колев: България иска промяна, но не каза кой да я прави

- Какви са първите ви коментари за очертаващите се резултати от изборите, г-н Колев?

- В тези избори първо трябва да отбележа съкрушителната загуба за БСП. БСП не успя да стане лидер на протеста и на желанието за промяна, да намери единен общ ляв фронт за промяна. Което доведе до тази съкрушителна загуба. Що се отнася до ГЕРБ, там загубата е подсладена единствено с това, че все пак са първа политическа сила. Но загубата на около 400 хиляди гласа, която ясно се вижда, ако се вземат абсолютните стойности, показва за какво става дума.

- Голяма изненада ли е пробивът на Слави Трифонов?

- Разбира се, голямата изненада - но тя всъщност не е чак толкова голяма - е мястото на формацията на Слави Трифонов. Тя ясно обира почти целия протестен вот, който е насочен срещу целия политически елит на страната. Това е ясна демонстрация в търсенето на нещо ново, в търсенето на алтернатива. Това е, разбира се, и най-големият печеливш в тези избори, заедно с формацията на Христо Иванов "Демократична България", която все пак успя да яхне вълната на желанието за промяна.

- Според някои политолози за "Има такъв народ" са гласували много млади българи и това означава, че младите се обръщат към политиката. Съгласен ли сте?

- Това, че младите гласуваха за Слави Трифонов, означава по-скоро, че те плюят на политиката - един вид, да ви вземат дяволите с вашата политика, стига вече. За да се обърнат младите към политиката, трябва да се предполага наличието на някаква политика, а в случая не се предполага нищо подобно. Няма идея и мисъл изобщо какво да се прави оттук нататък. 

- Най-общият ви извод от тези избори?

- Това, което де факто се случи, е, че пред обществото имаше два големи въпроса: искате ли още от същото или искате промяна; и другият въпрос е - тогава кой да управлява. Обществото отговори само на първия въпрос - категорично, да, не желаем повече от същото. Но не отговори на втория въпрос - кой? Точно този въпрос предстои да получи своя отговор. Вероятно ще трябва да се мине през нови избори, защото, честно казано, не виждам реална възможност да се създаде стабилно управление в рамките на така излъчения парламент.      

Живко Георгиев:

Тържество на наказателния вот 

- Г-н Георгиев, как ще коментирате изборите?

- Тези избори бяха пълно тържество на т.нар. протестен или наказателен вот. Те показаха фактически, че около 70% от българите гласуваха за промяна на статуквото. В някакъв смисъл тези избори показаха, че твърдението, че протестите от миналата година, за които се казваше, че са изчерпани, че са се спихнали, че са изконсумирали протестната енергия, не е вярно. Оказва се, че тази енергия я има и това обяснява и по-високата активност - 46%, на база на този списъчен състав означава близо 60 процента от реално съществуващите избиратели. Така че - тържество на наказателния вот.

- ГЕРБ са първа политическа сила, това победа ли е?

- Това е поражение за тях, защото ГЕРБ в най-голяма степен олицетворяваха статуквото, отнесоха го, разбира се, и присъдружните им партньори - патриоти различни видове, ДПС. Но тези избори показаха, че голямата част от българите не са съгласни със статуквото. Това се отнася и за БСП, нищо, че не беше управляваща. 

- На какво се дължи това?

- Голяма част от хората, мислени като твърд електорат на БСП, не упражниха правото си на глас. Това го виждам по възрастовата структура на гласувалите - генерацията 60+, която би трябвало да е към 33%, всъщност излиза към 22%. Голяма част от тези хора тангират към БСП. Разбира се, при част от тях това може да се дължи на притеснението от пандемичния риск. Това се очакваше и се потвърди. Но то не отменя факта, че БСП не влезе в кондиция в тази изборна кампания. Като опозиционна партия тя не беше в добра ситуация веднага след предишните избори. В тези години тя излъчваше сигнали, които не бяха особено мотивиращи за нейния електорат. А и в самата кампания не предложи нищо особено мотивиращо. Така или иначе, в оформилата се конкурентна среда в лагера срещу управляващите, тя загуби. Загуби около 100 хиляди гласа и това не беше за сметка на сериозно преразпределение в полза на други. Слави Трифонов взе нещо от БСП, проектът на Мая Манолова и някои по-малки - също, но загубата на БСП е не толкова от преразпределен вот, колкото от немотивираността за участие в гласуването, разочарование и от хода на кампанията, и от това, което я предшестваше. БСП понесе много щети в последните години.   

- А какво показва възходът на Слави Трифонов?

- Той бе възприет като най-антисистемния проект. Дори БСП в някакъв смисъл, макар и в опозиция, е част от статуквото. Определени лица дори от "Демократична България", от "Изправи се!Мутри вън!", са от предисторията на момента. Докато Слави е табула раза - там е чисто. Освен това ходът да се скрие по време на самата кампания се оказа подходящ за партия, която иска да акумулира негативния вот - да не изпада в конкретики около позитивната си програма. Позитивните идеи имат лошото свойство да се харесват на едни, на други - не. Това беше начин Слави да удържи в едно цяло онези, които му симпатизират. Този ефект сме го наблюдавали в много случаи, не само у нас. НДСВ по подобен начин спечели, до голяма степен тази ситуация я има и при избирането на президента Радев, в Украйна Зеленски по този начин спечели. Навсякъде има подобни феномени, които имат чара да бъдат нещо ново и непознато. Слави е човек извън политиката досега, а политиката е белязана.

- А за политики кога ще говорим?

- Тук вече започват проблемите с новите проекти. Някои успяват да намерят верния подход, други се провалят. Много сюжети са отворени. Рано е да припишем на тези избори оптимистично, че са ново начало, но във всеки случай са край на старото.

Юрий Асланов:

Изненадите са заради мобилизацията на протестното гласуване    

- Какъв е първият ви коментар за изненадите на тези избори, г-н Асланов?

- Изненадите са в няколко посоки. Изненада е сривът и на ГЕРБ, и на БСП. Разбира се, при БСП е по-изразен спрямо прогнозите, но и при ГЕРБ е изненадващ по-ниският резултат от прогнозния. Втората изненада е по-високият резултат спрямо прогнозите за "Демократична България". Има поредица от малки изненади като партията на Божков и някои други, но няма как да ги наречем изненади, защото те са извън обсега на социологическите проучвания.

- На какво се дължат изненадите?

- На мобилизация на протестния вот и на по-висока от очакваната изборна активност.

- Никой не е очаквал чак такъв резултат на БСП...

- Наистина не се очакваше чак такъв срив. Дължи се на комбинация от фактори. Първият беше предвиден в прогнозите и анализите - пандемията и страхът от внушенията на правителствената пропаганда, че е опасно да се гласува, тъй като може да се заразиш. Този страх обхвана по-високите възрастови категории и в различни пропорции е сработил и при ГЕРБ, и при БСП, и при ВМРО сред по-възрастните техни поддръжници. Има и поредица от стратегически грешки на предизборния щаб, най-голямата е неясно формулираното отношение към заявената кандидатура за президент на Румен Радев. Но основният фактор е мобилизацията на протестния вот, което е причина за по-високия резултат на партията на Слави Трифонов, но по-изразено - за партията "Демократична България".

- Слави Трифонов не е ли изненада, непознато в политиката лице...

- Не, той е много познато лице, по-познато от много други, със сравнително много по-високо одобрение от много други политици. На какво се дължи? На желание да се накаже системата, политическата класа като цяло, някак да се заяви този протест. Провокираме партийната система, за да започнат да правят политиката по друг начин.

- А оттук нататък?

- Сложно е да се прогнозира, но най-логичният вариант е да се формира коалиция на партиите на протеста в парламента, те са три - Слави Трифонов, "Демократична България" и Мая Манолова, и да се направи опит за сформиране на правителство на малцинството с подкрепата на двамата балансьори в парламента. Единият е стар - ДПС, другият е нов - БСП.