МОН клонира научния фонд във всеки вуз

Мининаучни фондове, копиращи дейността на фонд "Научни изследвания" на МОН, ще се създават във всяко държавно висше училище, предвижда проект на наредба за планирането и разходването на средствата, които се отпускат целево на висшите училища за научна или художествено-творческа дейност, оповестен в сайта на просветното министерство. Парите за наука ще се разпределят във всеки университет чрез конкурс, в който с проекти ще кандидатстват научни колективи от вуза - така, както се разпределят средствата в научния фонд на МОН.
Според Закона за висшето образование (ЗВО) всяко държавно висше училище получава за научна дейност средства, равни на 10 на сто от издръжката му. Този законов текст никога досега не е бил спазван, в последните няколко години общо за всички висши училища се дава субсидия от 8 млн. лв. за наука, което е около 2% от издръжката им. Според новия проект разпределянето на тези общи средства между вузовете всяка година ще става в рамките на срока за съставяне на държавния бюджет след анализ и оценка на постигнатите резултати от научната дейност на всяко висше училище по професионални направления за предходната година. МОН изрежда в проекта за наредба критерии и показатели, по които ще се прави тази оценка. По този начин всяко висше училище ще получава различен процент средства за наука, което обаче априори нарушава императива на ЗВО, че тези средства трябва да са равни на 10% от издръжката му. В проекта на МС за промени в закона, който вече е приет на първо четене в НС, се предвижда средствата за научна дейност да се предоставят в зависимост от оценката на резултатите в научната дейност. Това обаче става при условия и по ред, определени от МС с негов акт, в който поне веднъж на три години се определя и кои университети са изследователски. Тъй като тепърва предстои обсъждането на промените в ЗВО на второ четене, а въпросният акт на МС ще се появи евентуално в необозримо бъдеще, не е ясно защо МОН предварително слага в тигана наредба, докато самият закон е още в морето. От заключителните разпоредби на проекта за наредба ясно личи, че намерението е тя да влезе в действие още през 2015 г. (!). Промените в ЗВО обаче няма как да бъдат приети в този срок, нито пък приетата от МС наредба за оценяване на науката във вузовете и научните организации отговаря на замисления в поправките на закона акт. Пък и законовият текст може да получи друга редакция при обсъждането в НС, та впрягането на каруцата пред коня може да изиграе лоша шега. Или такива нормални неща не се предвиждат при откровения диктат на мнозинството в НС?
Така или иначе проектът за наредба предвижда всеки ректор или негов заместник до 30 март всяка година да предоставя на просветния министър годишен отчет за научната дейност на вуза при съобразяване с посочените от МОН критерии и показатели. Освен традиционните, в тях има например и обем на приходите от научни продукти, а както знаем, властта в България от години отказва да въведе правила за пазар на научните продукти (макар че те неведнъж са предлагани при обсъждане на Закона за насърчаване на научните изследвания). Затова, дори такъв продукт да се внедри, разработилите го учени най-често не получават нищо. Проектът на МОН предвижда още, че след анализ на отчетите министърът до 30 април предлага да се дадат на висшето училище 50% от предвидените средства за наука. Ако то обаче не представи годишен отчет в срок, след 30 юли парите му за годината се намаляват с 20%. Ще се правят и 6-месечни отчети, които, ако не бъдат подадени навреме, водят до 10% намаление на годишната сума. Освободените в такива случаи средства ще се разпределят поравно между всички вузове.
 Всяко висше училище по решение на Академичния си съвет (АС) ще разпределя парите за наука чрез конкурси за научни проекти по професионални направления. До 10% от сумите може да се използват за необходимо съфинансиране на проекти по европейски програми например. В конкурсите може да участват отделни преподаватели, студенти, колективи, като в научния екип по даден проект може да се включват и преподаватели от други научни организации и вузове. След обявяването на конкурса ректорът назначава научна комисия, чиито членове са поне 5-има и са предложени от научните съвети на основните звена. Академичният съвет определя критериите за избор и класиране на проектите, сетне следват по двама рецензенти за всеки проект, класиране и сключване на договор със спечелилите със срок една до три години. Когато договорът е за три години, ще има и междинни етапи на отчет и анексиране на средствата. Същата комисия одобрява и отчетите, а всеки отчет се рецензира от хабилитирано лице извън състава на базовото звено. За целта всеки вуз разработва система за оценка, наблюдение и отчитане на резултатите. Участниците в проекта получават възнаграждение до 35% от цената му, ако участват докторанти, и до 10%, ако не участват. Когато участват докторанти, 30% от сумата за възнаграждения се дават на тях, останалото се разпределя между другите участници.
 С една дума - процедурата и механизмите са, общо взето, същите като във фонд "Научни изследвания" на МОН. Като знаем как работеше досега фондът и като имаме предвид, че все още се прави нов правилник за него, който тепърва ще бъде апробиран, можем да си представим обстановката, която ще настъпи в самите вузове, където работещи в съседни стаи преподаватели ще трябва да се класират и рецензират едни други в подобни конкурси. Освен това, ако на фонд "Научни изследвания" това му е работата - да прави конкурси по описаната сложна процедура, работещите във висшите училищата имат и други задачки, та едва ли ще могат да се вместят в клонингите, които им се предписват.

Единният стандарт за издръжка на студент вече ще е различен за всяко висше училище

Проект на втори подобен документ - постановление на МС за определяне на издръжката на вузовете, бе обявен в сайта на МОН, пак без да е променен Законът за висшето образование и без да се знае как точно ще се промени той. Още в Стратегията за висшето образование обаче е предвидено да се промени начинът на финансиране на висшите училища, за която промяна отдавна настояват ректорите. Сега издръжката се определя според броя на студентите, умножен по т.нар. единен разходен стандарт за всеки от тях по професионални направления. Което кара вузовете да приемат и да кътат на всяка цена всеки студент, понеже той им носи пари. "За определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението държавните висши училища се класират по всяко професионално направление въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда", се казва в новия документ. Въпросната оценка се изчислява по индикатори с различна тежест в окончателния резултат и стойностите от Рейтинговата система на висшите училища към 30 септември на годината, предхождаща бюджета за следващата. А диференцираните нормативи за издръжка на обучението на един студент се умножават по коефициент за всяко професионално направление, който обаче няма да е еднакъв за всички вузове, както досега, а ще е различен според конкретните показатели на всеки от тях. По-висок коефициент (т.нар. коефициент за първо място) ще имат вузове, определени на първо място в дадено направление, както и такива, обучаващи в педагогическите науки, природните науки, математика и информатика, техническите науки, аграрните науки и ветеринарната медицина, изкуствата, при които безработицата е под 2% и приложението на придобитото образование е над 65%.
Средствата за издръжка от държавния бюджет ще се определят по професионални направления и всяко висше училище ще може да ги ползва само за съответното направление, за което са дадени. С това всъщност на висшите училища се забранява досегашната практика, при която по-богатите факултети, които имат повече студенти, помагат чрез преразпределяне на част от парите на по-бедните, които няма как да печелят повече. Така обаче вместо широко прокламираната свобода на действие, държавните висши училища ще получат още един намордник, за разлика от частните, които вършат каквото си искат. 


Тежест на някои индикатори в оценяването на вузовете

Програмна акредитация - 20%
Институционална акредитация - 5%
Преподаватели, работещи само в този вуз - 5%
Индекс на цитиране (по Scopus) - 2%
Индекс на цитиране (по Web of Knowlеdge) - 2%
Индекс без автоцитатите (Scopus) - 4%
Среден брой цитирания на статия - 2%
Статии, цитирани поне веднъж - 2%
Статии в научни списания - 2%
Докторски програми - 4%
Приложение на придобитото образование - 10%
Осигурителен доход на завършилите - 5%
Безработица сред завършилите - 15%
Осигурителен доход на завършилите спрямо средния доход в областта - 7%