Та те нас ли ще поучават?!

В съседна Турция и в другите мюсюлмански страни жената няма право дори да върви редом с мъжа си. Тя върви на няколко метра зад него като доказателство за второстепенната си роля. В някои от тези страни жената и децата се смятат за собственост на мъжа и той може не само да ги измъчва, но дори да разполага с живота им.
Ако Истанбулската конвенция е за защита на жените и децата - то тя е именно за тези страни!
По време на Балканските войни депутатите в английския парламент, братята Чарлз и Ноел Бъкстон, обикалят земите ни и се запознават с традициите на нашите народи и действащите тук закони. Те с огромно учудване разбират, че в България жените са равноправни с мъжете! А тогава в Англия ги смятат за хора от по-нисша категория. И това го пишат в специална книга за България и българите. И го докладват в английския парламент.
За наша радост тази книга попада у евангелиста Стоян Ватралски, който я превежда на български език. Още същата 1914 г. е издадена от Придворната печатница в София и аз, като стар букинист я притежавам.
 А някой да е чул или чел да сме изгаряли някога живи на клада по-изявените и по-прогресивни българки, както са правили на Запад с подобни жени? Там са обявявали за "вещици" най-будните жени - онези, които имали собствено мнение, които се опитвали да мислят и четат. У нас напротив! Моята прабаба например, през ХІХ в., като имала собствено мнение и умеела да чете, е била обграждана с уважение и са я търсели за съвети по най-различни проблеми.
 И сега тези страни ли ще ни налагат свои конвенции за защита на жените? Вече видяхме резултатите от техните препоръки и конвенции в различни области. Благодарение на тях си унищожихме и промишленост, и селско стопанство...  Помня като младеж, че идваха делегации дори от САЩ, Италия и Франция да изучават положителния български опит от бързо развиващото ни се кооперативно земеделие. А дори от Британската енциклопедия можете да се осведомите, че в края на периода, наричан днес тоталитаризъм, България е била класирана от световната статистика (не от българската стъкмистика) в челната десятка в света по някои производства и икономически показатели.
Съсипаха ни и образованието, на което ни завиждаха много страни и също показвахме челен опит. Съсипват ни и културата... И какво остана още да ни съсипят с така настоятелното пробутване на въпросната Истанбулска конвенция? Ако тя се отнасяше наистина за правата на жените и децата, то не България има нужда от такъв документ, а точно обратното! Защото при нас равноправието на жените и защитата на жените и децата е с многовековни традиции и всички тези страни трябва да вземат нашия пример - както са установили и написали преди повече от сто години братята Бъкстон! Те пишат в книгата си, че България е "най-демократичната страна на Балканите, а може би и в света". И изброяват редица доказателства, като особено внимание отделят на толерантността на българите към другите балкански нации, към друговерците, инакомислещите и изобщо към различните. И наблягат на факта, че българският род е може би единствен, изградил мнението, че жената е равна на мъжа.
 Изключения и престъпления има навсякъде и ще ги има винаги. Не за изключенията се приемат международни конвенции, а за основни промени. Истанбулската конвенция е за промени в статуквото, промени в мисленето, промени в традициите и идентичностите.
Затова популяризирам тук написаното от братя Бъкстон. И апелирам българските депутати и политици да спрат да се снишават и унижават като колониални марионетки, а да се изправят и да издигнат глас в защита на националните ни традиции и интереси, както вече правят редица източноевропейски лидери!