Неосведомен, патриарх Кирил укори безпричинно президента

Никита Лобанов-Ростовски е потомък на руските князе Рюриковичи и на руския посланик в Константинопол в края на Руско-турската война. Семейството му забягва от Русия след Октомврийската революция и се установява в София след 1917 г. Той е роден в София през януари 1935 г. През 1951 г. става юношески шампион на България по плуване, а през 1953 г. напуска България заедно с майка си и живее с нея в Париж, след като баща му е убит от комунистическите власти. Завършва геология в Оксфорд и Колумбийския университет в Ню Йорк. От 1969 г. живее в Лондон. Никита Лобанов-Ростовски е почетен доктор на Санкт Петербургската академия по живопис, скулптура и архитектура, академик на "Международната информационна академия" при ООН със седалище в Женева, бивш изпълнителен директор на международния отдел на днешната "Морган Чейс банк" в Ню Йорк, бивш вицепрезидент на "Уелс Фарго банк" в Сан Франциско, консултант в световноизвестните аукциони "Кристис" и "Сотби", член на ръководствата на международни обществени организации и асоциации като Съюза на благотворителите на Музей "Метрополитен" в Ню Йорк, Института за съвременна руска култура в Лос Анджелис, Асоциацията на американските учени от руски произход в Ню Йорк. Той е член и на УС на международната фондация "Св.Св. Кирил и Методий" в София, на Комитета за руско и славянско изкуство в Москва, зам.-председател на Президиума на Международния съвет на руските съотечественици. Автор е на няколко научни разработки по театрално изкуство, по банково дело, по търговия, както и на три мемоарни книги. Княз Лобанов-Ростовски присъства на почти всички важни събития у нас за 140-та годишнина от Освобождението на България.
 
"Личните интереси на някои днешни български ръководители пречат за издигане на икономическото благосъстояние на българския народ"

- Изглежда вие бяхте единственият, живеещ в чужбина, български гражданин, който присъстваше като официален гост на тържествата в Плевен и в София по повод 140-годишния юбилей. На какво смятате, че се дължи поканата към вас?
- Предполагам, че има три причини да бъда поканен от инициативния комитет: Първо, аз съм роден в България, а за мое отечество смятам Русия. Първите 18 години от днешните ми 83 прекарах в София, където завърших гимназия и станах юношески шампион по плуване на България на 100 и 200 метра в стила брус. За втора причина смятам факта, че способствах за увеличаване на броя на гостите от Русия - членове на Руското историческо общество, на Военно-историческото общество, мои приятели - депутати в Думата. Поради което и бях награден с юбилеен медал и диплом. И трето - това е родословната ми връзка с тази 140-годишнина. Победеният султан Абдул Хамид Втори моли руския император Александър Втори да върне като посланик моя родственик Алексей Б. Лобанов-Ростовски. Именно той сключва със султана Константинополския мирен договор, прекратяващ военните действия. Лобанов-Ростовски включва в Константинополския договор три съществени клаузи, даващи основание да се постави началото на независима българска държава и да се създаде Търновската конституция.
- Вероятно третата причина тук е най-важната. Бихте ли ни казали нещо повече за този ваш предшественик и за ролята му в борбите ни за национално освобождение?
- През 1859 г. като посланик на Русия в Цариград княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски изпраща изключително интересни доклади до министъра на външните работи - княз Горчаков. Алексей Борисович се занимава със спонсориране на български вестници, с основаване на училища в Кукуш, Охрид и Солун. Съпреживява перипетиите на църковния въпрос. Прехвърля в Русия български фамилии, заплашени с Диарбекир...
Най-силно впечатление прави докладът му от 21 март 1861 г.:
"Княже, вчера се яви при мене един българин, наречен Стойкович, когото съвсем не познавах." (Нищо чудно, историците също не знаят кой е той.) Каза, че бил роден в Ески Заара, забягнал в Сърбия и е пратен като представител в Цариград от своите сънародници. Целта на това негово пътуване била "да запази българите колкото се може по-единни с оглед въстанието, което се готвело в цяла Турция". Следват любопитни сведения за броя и съсредоточието на въоръжените поборници. И нататък:
"Пълното неведение, в което се намирах върху личността и миналото на моя събеседник, ми налагаха абсолютна резервираност и предпазливост и му казах, че според мен едно въоръжено въстание много трудно би допринесло за подобряване положението на християните. Струва ми се за предпочитане да изчакат търпеливо реформите. Стойкович ми възрази, че същия съвет за въздържане, за умереност и търпение му бил даден през 1859 г. в Петербург. Въпреки тези уверения, каза ми той, нищо не бе направено, за да се подобри нашата участ, напротив тя се влошава всеки ден. Ние вече не вярваме, че можем да получим нещо с помощта на Европа и сме решени твърдо да си послужим с нашето оръжие, за да свалим омразното иго... Ние бихме чакали още, ако обстоятелствата не ни принуждаваха да бързаме. Католиците използват нашия спор с гърците и се опитват да въвлекат българите към уния с Рим. Страхът, че народът ни може да се раздели, ни налага да ускорим момента на освобождението. Така ние определихме през април да се даде сигнал за въстание."
- Защо според вас патриарх Кирил избухна срещу президента, който е най-малко виновен за ситуацията в България?
- Укорите на патриарх Кирил към президента Румен Радев са основани на неправилна интерпретация на историческата реалност. Патриарх Кирил не бе добре осведомен, че президентът Радев е един от малкото благоприятно настроени към Русия български политици. Президентът почете с искрено уважение паметта на загиналите от различни националности - в състава на руската армия, както и в състава на българското опълчение. На входа на храм-паметник "Александър Невски" в София има надпис на шест езика, единият от които е руски. Този надпис за съжаление патриарх Кирил не е видял и прочел. А този надпис гласи: "Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е храм-паметник, издигнат от целия български народ в памет на хилядите руски, български, украински, молдовски, финландски и румънски воини, паднали през 1877-1878 г. за освобождението на България от османско иго".
Президентът Румен Радев винаги е изразявал това свое отношение, без оглед на политическия отзвук в съвременна Русия. Уви, днес политиката относно националностите в Русия малко се измени. Сега Русия счита всички националности в Руската империя за равностойни войници-руснаци в единната руска армия. Иначе няма съмнение, че Руската империя е обявила война на Турция, и че единна руска армия се сражава с турската армия. Президентът Радев не е длъжен да знае някои тънкости в съвременната руска политика, която се различава от политиката от времето на СССР и царска Русия, когато националностите, включени в руската-съветска империя, винаги се споменаваха в подобни случаи.
Чест и слава на президента Радев! Благодаря му за почитта, която изрази към националностите на всички воини, които са жертвали живота си в битките за Освобождението на България. Благодаря му също и за това, че от трибуната в гр. Плевен, на 10 декември 2017 г. той убедително изрази желанието и стремежа към дружески отношения между руския и българския народ, като повтори това свое изказване и на тържествата по повод Националния празник на България. Никой друг от българското правителство не каза нищо подобно.
Много бих искал някой да обясни на патриарх Кирил позицията на президент Радев. Вярвам, че така ще се изясни едно недоразумение, което несправедливо хвърля сянка върху авторитета на президента Радев.
- Ширят се разногласия относно безкористното отношение на Русия да обяви война на Турция през следващата след Априлското въстание 1877 година. Вие твърдите, че тази Освободителна война е инспирирана от руския народ, защото Александър Втори е принуден да се вслуша в гласа на народа си, така ли?
- Каквито и да са били причините за война на Русия срещу Турция, руските войници са били дълбоко религиозни, до тях като необразовани хора политическите мотивации дори не е било възможно да достигнат! Те умират за православни братя, за южните братя-славяни. Това е героизмът и той е още по-голям, защото Русия не е била готова за война заради ограниченията, наложени й след Кримската война. Империята няма оръжие, няма флот, патроните не достигат и дори се налага войниците да се бият с камъни. Това е нечуван героизъм.
Тук искам да изтъкна един недостатъчно популярен факт: Като следствие на жестокостите, отразени и в световната преса при потушаването на Априлското въстание, Санктпетербургският митрополит Исидор - епископ на Руската православна църква, митрополит Киевски, Новгородски, Санктпетербургски и Финландски, виден член на Светия синод, получава историческо писмо-молба от българския екзарх Антим I. Екзархът протестирал против Баташките кланета и се обърнал с писмо до руския цар, в което изложил тежкото положение на българския народ и помолил царя да се застъпи за България. След като прочита това сърцераздирателно писмо, Александър II собственоръчно написва резолюция на 12 август 1876 г.: "Да се освободи България!"
Какво повече ни трябва, за да се убедим, че император Александър Втори е бил поставен в изключително неблагоприятни обстоятелства за Русия? Да, Русия тогава освободи България, но за мене тя е загубила войната. Санстефанският унизителен договор е сключен след ултиматум на Англия, че нейните войски са вече при Проливите, и ако руснаците не спрат, ще има "нова Кримска война". В резултат на този "подарък" за кралица Виктория, която отправя ултиматума до Александър Втори, днес 24 улици в Англия, от които пет в Лондон, носят името на българския град Плевен, където се е водила решителната битка между двете армии.
- Според вас как е настроено днес обкръжението на Путин - русофилски или русофобски, в смисъл българофилски или българофобски?
- Обкръжението на президента Путин никак не е единогласно. Общото настроение е удивление от поведението и отношението на българската администрация към Русия. През 2016 г. български депутат дори обяви Русия за враг на България (!?). Българското правителство отказа транзитния "Южен поток". Така лиши България от ежедневен доход от по два милиона долара плюс сигурността й за снабдяване с нефт и газ. Подобен е и случаят с "Белене". Личните интереси на някои днешни български ръководители пречат за издигане на икономическото благосъстояние на българския народ. И вредят на традиционно приятелските отношения между двете държави. Част от обкръжението на Путин счита такива действия за активно недружелюбни към Русия.
- Знаем за благотворителната ви дейност и в България и за това, че най-ценният експонат в Природонаучния музей в София е подареното от Вас късче от планетата Марс. Имате ли някакви нови инициативи в същата посока?
- Отправил съм предложение към Музея в София да организираме през май изложба на тема "Природата върху хартия и порцелан". Така също за моя сметка ще се отремонтира залата по минералогия, за да има подходящи витрини за експониране на минералите. Разговарял съм с Румен Петков и по вашата инициатива за Музей към манастира "Свети Кирик", който е един почти неизвестен пункт на българо-руските връзки. Материалите, които съхранява Юрий Словачевски - правнук на Началника на Руското богословско училище в този манастир архиепископ Дамян, трябва да бъдат откупени, съхранени и експонирани в този музей.
Традиционните вековни връзки между двата братски народа трябва да бъдат развивани и в бъдеще. Взаимоизгодното сътрудничество трябва да продължи и се доразвива.