Старият континент търси свежа кръв

Ирене Тинали

Застаряването на европейското население не означава единствено, че ще са необходими допълнителни средства за пенсии. То говори и за недостиг на компетентни, мотивирани млади хора, жизнено необходими за една добре развиваща се икомомика.

Какъв ефект върху бъдещето на Европа ще окаже забавянето на демографското възпроизводство? Редица научноизследователски центрове проучват този въпрос от доста време. В много страни раждаемостта продължава да спада, а заради икономическата криза намаля притокът на имигрантите, търсещи работа, които не могат да обърнат лошата тенденция. Основният страх за политическите лидери е, че една общност като Европа, с население от едва половин милиард жители, ще загуби своето глобално влияние пред страни като Китай и Индия, чието население надхвърля един милиард.
Очевидно населението е най-силният аргумент: един президент, който представлява 1 млрд. граждани, няма същата тежест като лидера на по-малка общност, защото именно многочисленото население задвижва пазара и потреблението и привлича инвестиции. Но също толкова очевидно е, че цифрите сами по себе си не могат да дават нито политическа, нито икономическа власт. Демографската структура на една страна - точно както икономическата и социалната - не се определя единствено от статистиката. Тя е резултат и от качествени фактори. В този смисъл притеснителен е не самият демографски спад, а прогресивното застаряване на населението. Огромната мощ на Индия не се състои само в нейните 1,1 млрд. индийци, а във факта, че 50% от населението е под 25 г., а 65% нямат навършени 35 години. В Китай средната възраст е 34 години. Само за сравнение в Италия средната възраст е 43 години, в Германия - 44 г., а във Франция - една от най-"младите" европейски страни - 40 години.

Двигател на икономиката

Застаряването на европейците не просто влияе отрицателно на социалната сигурност и пенсионната система. То засяга и производителността, капацитета за иновации и производството на една страна. Впрочем не се мисли достатъчно по този въпрос. Несъмнено мнозина са изследвали ефектите, които оказва застаряването върху демографията, но много по-малко внимание се отделя на това какво е да има по-малко млади. Младото население е знак за активна и образована работна сила със съвременни и модерни умения. Един 25-годишен младеж с диплома ще знае как да използва новите технологии, докато някой на 45 или 50 години, в най-добрия случай, ще има тапия отпреди две десетиления, която е заслужил, тракайки на пишеща машина.
Млад човек под 30 г. обикновено работи по-дълго за заплата, която тепърва ще се увеличава за прослужено време. С други думи той произвежда повече на по-ниска цена, има огромно желание да се утвърди, да учи и като цяло да помага на системата да се движи напред по-бързо, да произвежда повече и да прави нововъведения, но при по-ниски разходи. Това се вижда ясно в най-динамичните икономики, където "инвестициите" по отношение на обучението и работата са най-рентабилни.
В Европа, където преди десетилетия средната класа се пукаше по шевовете, а днес семействата предпочитат да имат по едно дете, новото поколение изглежда много по-защитено от младите в Китай или Индия и има по-малко стимули да се състезава. Нещо повече, младите европейци са свикнали с икономики с много по-бавен растеж, чиито перспективи за възстановяване и отскок както в икономически, така и в социален аспект, са твърде скромни.

По-благоприятна среда

Находчивостта, енергията и възможностите за растеж в новите поколения ще доведат до истинска промяна за глобалното бъдеще на дадена държава, тъй като младите хора имат ключов принос както за технологичните нововъведения, така и за важната културна динамика, превърнала се в тенденция в световен мащаб. Новите граници на изкуството, науката и дори на масовата култура най-често идват от усилията на дипломираните млади хора, младите художници бунтовници и като цяло от новите поколения, готови да мерят таланта си с опита на 50- и 60-годишните им колеги.
Несъмнено демографският въпрос в Европа е проблем, който трябва да се разглежда без никакво отлагане. Но преди да изчислим броя на европейските граждани, с наивната надежда, че увеличавайки демографската тежест можем да запазим и глобалната политическа такава, Европа трябва да се концентрира върху създаването по-добри социални и икономически условия, които ще са по-динамични и привлекатлни за младите хора от цял свят. Това ще превърне Стария континент в приветливо място с по-малко бюрокрация и националистически интереси, където ще има възможност за производствена дейност, иновации и творчески възможности в бизнеса. Едва тогава Европа ще разполага с необходимите социални и културни условия за истинско глобално влияние.

Големите несъответствия

На базата на данни на Евростат от юли т.г. френският в. "Монд" обрисува много противоречива картина за ситуацията в ЕС. Населението на съюза прехвърли нова психологическа граница, като отбеляза 501 млрд. жители през 2010 г., с 1,4 млн. души повече от миналата година. Но някои страни (като Литва, Латвия и България) са загубили над 6?????  от населението си, докато други (Люксембург, Швеция, Словения) са нараснали с повече от 7?????. Тези несъответствия по принцип са резултат от вариращата раждаемост - висока в Северна и Западна Европа (Ирландия, Великобритания, Франция) и доста ниска на юг и изток (Германия, България, Унгария), със среден фертилитет за ЕС - 1,6 деца на жена през 2008 г.



http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/3-27072010-AP/EN/3-27072010-AP-EN.PDF