Зафиров към партиите в НС: Да направим една крачка назад, за да вървим три напред като общество

Всички вие сте прави. Всички вие сте застинали неотстъпчиво в правотата на собствената си истина. И едните, и другите, и третите звучите като прави. Но вашата правота произтича от страха да не изгубите собствения си електорат. Tя не отчита по никакъв начин общия, народния, българския интерес. Този интерес, който е на път отново да извади хората по площадите! Истината на всеки от вас опира до това как да не загубите територия, защото идват следващите избори. И ето това наричам партиен егоизъм. А всички твърдите, че трябва да сложим край на партийния егоизъм. За нас краят на партийния егоизъм ще е, когато всеки може да даде, да рискува, малко от своето, за да се постигне общото. А общото е обединение или съединение.

Да, съгласен съм, темата за корупцията е абсолютната граница - точката, която не може да бъде преминавана и премълчавана. Но на нас, като общество, ни се предлагат непрекъснато сюжети, които обвиняват и ГЕРБ, и ПП-ДБ, и ДПС в корупция и неправомерни действия. Никой не е пощаден. Къде е истината, чия корупция е по-лоша? Доказана ли е тази корупция? Как е доказана? Това е една безумна спирала, в която ще се окаже, че твърденията не са оставили никого неомърсен. Корупцията е тежък проблем, предизвикан от принизяването на ролята на парламента през дългите години управление на десницата, както и  изграждане на политическа клиентела и противопоставянето на обществото.

Затова и темата за функционирането на съдебната власт също е абсолютната граница, която не може да бъде преминавана и премълчавана. Защото там са пазителите. Ювенал не случайно задава въпроса: „Кой пази пазителите?“ По Конституция и ние включително сме тези, които имаме и задачата да пазим пазителите, очертавайки такава нормативна рамка, която да не им позволява да бъдат атакувани от субективни, нечисти интереси. 

Темата за драскането върху конституционните текстове, създадени прецизно, за да има демокрация и взаимен баланс и сдържане между властите от бащите основатели на модерната и демократична българска държава, също е абсолютна граница.

Трите теми са свързани – корупция, съдебна система, конституционна рамка на властта. И аз искам да задам въпроса, ако сега ги оставим и трите в нестабилно, висящо състояние, и отидем на нови избори – какво точно ще постигнем? По-малко корупция? По-чиста и ефективна съдебна система? По-добро сдържане между институциите на властта, след като от Конституцията отпаднаха разпоредби, които гарантираха точно това? И как, ако това сдържане го няма, ще се сложи филтърът и за корупцията, филтърът за чистотата на съдебната система?

Съгласете се – ако стоим един срещу друг, всеки от своята кохорта, дрънкащи оръжия – а оръжията са медиите, изтеклите записи, показанията, обвиненията, тази парламентарна трибуна, ако щете, няма как рамката на чистата държава и чистата съдебна система да се случат. Няма как рамката и в другите области – бюджет, енергетика, икономика, демография да се случи така, че да пазим това, което с лекота произнасяме – националния интерес.

Има още една граница и точка, която не може да бъде преминавана - принадлежността на България към ЕС. И тя няма да бъде премината. Затова не виждам смисъл от това ние целенасочено вътрешно да се делим на големи демократи, нечии проксита, евразийци или соросоиди. Ние сме българи. Това е. Нека подходим с разбиране, дори със снизхождение към заявките на някои колеги тук, че ще излезем от стратегическите съюзи, в които сме. Аз смятам, че те са наясно, че това няма как да стане. Това отново е електорална игра. И тя ще се изчерпи. Но такава е и играта на заклетите евроатлантици – те пък ни „пазят“ от първите, това, което знаят, че реално не е подложено на риск.

И тук много ясно и категорично искам да кажа на всички, особено в дясното и либералното – БСП е партията, която подготви влизането на България в ЕС. Самият акт на присъединяването, както и публичните сълзи на радостно умиление, колкото и да бяха предизвикани в евроатлантическите политици тогава, са само завършек, церемония, потвърждаваща дълги усилия преди това. Ние, социалистите, положихме тези усилия. И тогава демонстрирахме какво е отказ от партиен егоизъм, защото минахме през тежкия процес да се изправим срещу анти-настроения в собствения си електорат. Ето това е цивилизационен избор. След това получихме най-успешния президент социалист и участие в правителство, което направи много за изграждане на европейския профил на България. И после вече вратата беше отворена широко за европейските граждани от ГЕРБ, но това е минало.

С последното исках само да успокоя „големите“ след тези избори – ГЕРБ, „Възраждане“, ПП-ДБ, ДПС. Няма да загубите, ако направите крачка назад, за да направите три напред. Но тези три крачки трябва да са ясни предварително – зачеркване на корупцията, сваляне на ръцете от съдебната система и отказ от игри по темата Украйна. Пак казвам – ние не можем да бъдем ястреби. Ние сме българи, имаме нужда от мир в региона и прагматични интереси в него.

БСП и нашите коалиционни партньори от обединената левица днес нямаме колебания къде е мястото на България. И твърдата ни позиция, че в конфликта в Украйна трябва да се търси мир, а не въоръжаване и продължаване на войната. И тази позиция не е провъншна, това е цивилизационен избор – кой би казал тук, че войната е по-добра от мира? И търсенето на мир по никакъв начин не означава, че с мира няма да се търси справедливостта за всички пострадали от военните действия.

Но бих искал да ви върна към един друг конфликт, който се развива под носа ни. Не забравяйте какво се случи преди дни пред Народния театър и вътре в Народния театър. Днес е атаката срещу Народния театър и една пиеса, утре може да е атака срещу Народното събрание и тази, нашата тук пиеса. Нима не усещате огромния обществен разлом, огромната гражданска енергия, която търси канал, за да избухне? Защото енергията на българина отдавна не е впрегната в нещо продуктивно – съзидание под формата на работа и икономически растеж, развитие под формата на добро образование и реализация. В нашата страна има огромни маргинализирани общности, които съществуват в техен паралелен свят на бедност, необразованост, липса на дългосрочна работа, озлобление към другите. Има голяма социална група от активни и успяващи хора пък, които също живеят в собствена територия, предоставена от мултинационалните компании, глобалния бизнес и донесената от тях културна среда. Те пък завяват, че не се нуждаят от политиката и са в готовност да продължават да заявяват на държавата, че тя не ги интересува или пък дори да я напуснат. Можем ли да обвиним и едните, и другите?  Не. Държавата вече няколко десетилетия създава условия това разделение да се случи. Между тях няма мост, няма общност – тези хора с общ корен са чужди един на друг. 

Къде сме ние – политиците, в тази ситуация – на трето място. И това място може много лесно да се превърне в точката, в която да се изсипе гнева на другите две групи. Защото, оказва се, зад нас са само твърдите електорати,  малкото, основно по-възрастни българи с внедрена от възпитанието гражданска съвест и хората и бизнесите, върху които политиката влияе пряко. Лошата новина, колеги е, че и този ресурс ще се изчерпи, ако продължаваме да вървим от избори на избори. Ето така ние разчитаме темата за легитимността на това Народно събрание. Да, то може и да е легитимно де юре, но дали е реално представително? И ако решим сега пак да минем през избори, следващото пак вероятно ще е легитимно де юре, но ще бъде още по-малко представително?

Затова съветът на най-старата и минала през най-много турбуленции политическа сила, пета политическа сила тук, е – крачка назад и три напред. Надявам се, че не е късно да излезете от собствените си затвори и ограничения и собствената си истина и да потърсите общата. Нека да има следващи избори, но не сега. Нека да ги направим поне когато изчистим изборното законодателство и върнем справедливостта в разпределението на властите. Нека направим такива правила, че никога повече не бъдем свидетели на манипулациите  от последните избори – на срамната търговия с гласове.

Безконтролният пазар превърна гражданите в обект на търговия - гласове, здраве, училище. Нека опитаме поне да ограничим разрушителното действие на пазара. Защото други са истинските ценности на нашия народ - съчувствие, добросъвестност,  трудолюбие, патриотизъм. Нашият народ е устоял на превратностите, заради именно това своето трудолюбие, високата духовна култура и култа към образованието.

В крайна сметка - всички в тази зала извън „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ се определяне като десни - ваша е отговорността да направите управление, имате достатъчно гласове за това!

И нека се знае - не ние сме в основата на кризата. Има реална опасност от нови избори, но левицата не е част от такъв сценарий. Българската левица остава значим политически фактор, доказаха го тези избори. И обединена и единна не се страхува от никакви сценарии!

Основна задача на парламентарната група на  „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ ще бъде връщане на доверието на гражданите в държавата и институциите. На разпада ще противопоставяме силата на нашето единение. На безпътицата на дясно либералните експерименти противопоставяме нашата лява алтернатива. На безвремието и застоя имаме своята законодателна програма, съдържаща готови отговори на очакванията на обществото. Готови сме да работим честно и отговорно в името на социалната идея и социалната демокрация!

Така или иначе, вероятно и това Народно събрание ще отмине, не съвсем осъзнало смисъла на надписа над главите ни. Но и след нас Съединението ще продължи да прави силата.