19 Ноември 2024вторник01:34 ч.

Над 9100 педагози са напуснали училището за пет години

Стратегия на МОН предвижда "учител" да е регулирана професия и да се въведат стандарти за продължаваща квалификация и за заплащането в просветата

/ брой: 95

автор:Велиана Христова

visibility 3351

Неотдавна началник на регионален просветен инспекторат се похвали, че има напредък в образованието, понеже за една година "са проведени" еди колко си квалификации на педагози. Ето в това е проблемът - в България всъщност не се квалифицират учителите, а "се провеждат квалификации".
Знаете ли колко милиона (основно европейски пари) са изхарчени, откакто сме член на ЕС, пък и преди това, за квалификационни курсове за учители? Няма къде да се намерят такива данни. Но в някои от последните години се отпускаха по 75 милион лева за целта и проблемът винаги бе "да се усвоят". Свидетел съм на някои моменти в това "усвояване" - докарат стотина учители от страната в София за два дни, някакви експерти и лектори за хонорар им прочетат преди обяд по някоя лекцийка "евър грийн", дадат им по една вода и една лаваца, подпишат им командировъчните и - бегом по магазините. Това е то "проведени квалификации". Отначало педагозите бяха повече, но постепенно желаещите да се квалифицират формално като че стават все по-малко.
Някой може да намери в тези наблюдения  черногледство, ала един нов документ на просветното министерство (МОН) дава пълна представа за т.нар. повишаване на квалификацията. Документът се нарича "проект за Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри" и бе огласен в сайта на министерството за обществено обсъждане.
Преди дни бе обявено, че през 2013 г. над 4000 учители били напуснали системата. Според данните на МОН в периода 2007-2012 г. от системата са излезли 9132-ма педагози (от общо 89 748) и от тях 77,4 на сто са учителите - сиреч напусналите учители за пет години са около 7000. Общо за 2007-2012 г. системата са напуснали 9,3% от педагогическите кадри и със 7% са намалели учениците, пише в проекта за стратегия. Причината  е в тежкия демографския срив у нас. Добре помним, че пикът на закритите училища бе през 2008 г. (256 бяха закрити тогава), след това до есента на 2012 г. изчезнаха още 114 училища, а към есента на 2013-та закритите училища бяха едва 22. А още в предишния период 2000-2007 г. преподавателите в образованието са намалели с 13,1%. Така по

брой на съкратените учители сме абсолютен рекордьор в Европа

Общият брой на педагогическите кадри в  средното образование в началото на учебната 2013-2014 г. е 89 748 души. Вече месеци наред в страната се отбелязва липса на учители по различни дисциплини. Когато сега правителството говори за повече целодневно обучение и засилване на извънкласните занимания, липсата на напусналите учители се превръща в зейнала пропаст.
Това показва, че тече и втори процес - възрастните учители се пенсионират, а младото попълнение "отдолу" не стига за заемане на освободените места. Това често води до увеличаване на броя на децата в паралелка и на натоварването на учителя. В таблицата се вижда  възрастовата структура на българските учители - младите до 34 години намаляват, по-опитните на 35-54 години се увеличават. И как става това, като годишно в 40 факултета и други вузовски структури у нас за професионална квалификация "учител" се подготвят над 12 000 студенти и като цяло 20 000 учат в педагогически специалности в 11 университета? Защо тези млади хора не влизат в училището?
Една от причините е и

професионалният застой като перспектива

- огромна част от учителите днес са си останали с университетската подготовка отпреди 20 години. За това говори и ниският процент на учителите с придобита професионално-квалификационна степен (т.нар. ПКС). Макар картината да се е подобрила малко за пет години, тя все пак не може да ни радва - едва 36,2% имат ПКС, а с ІV и V степен са само 17,8%. Очевидно, това не удовлетворява съвременните изисквания към образователната система. По отношение на "проведените квалификации" положението е още по-тъжно. В краткосрочни квалификационни курсове до 60 часа през 2012 г. например

са участвали едва 8% от педагозите в страната

А в дългосрочни обучения над 60 часа се включват само... 1,2% от педагогическите кадри. През 2012 г. относителният дял на участващите в обучения педагози нараства спрямо 2007 г. само в пет области - Смолян, Габрово, Разград, Силистра и Враца. В останалите 23 области делът на участващите в обучения намалява. По данни на МОН най-нисък е той в град София - 1,5%, и в областите Перник (1,7%) и  Кюстендил (2,0%).
Причината обаче не е в слабото желание на педагозите, а в невъзможността на формите за квалификация (и на средствата за тях) да обхванат повече. Финансовата обезпеченост на продължаващото обучение на педагозите е 0,8% от средствата за работна заплата, признават от МОН. Но щом обществото не плаща за квалификацията на учителите, какви претенции може да има към тях? Защото проблемът не е само в заплатите. По данни на НОИ средногодишният осигурителен доход за учителите за 2012 г., върху който са начислявани осигурителни вноски в учителския пенсионен фонд, е 777,63 лв. - с 25,8% по-висок от този на всички осигурени лица за 2012 г. И все пак правилно е искането на Синдиката на българските учители средната заплата на педагога да достигне средната за страната, която сега е 900 лв. (да не говорим  за учените, които са по-зле и от учителите). В крайна сметка, ако искаме бъдеще, трябва да оценим достойно труда на тези, от които зависи това бъдеще.
Причината за слабото участие в квалификации е и в едни недомислени правила за "усвояване" на европейски пари, според които за квалификационни курсове се допускат предимно учители до 35 години. Нищо, че в България те са 9,9% от всичките. Пък и курсовете са главно за управление и за методиката на преподаване, никой не иска да чуе учителите, че им е нужно развиване на знанията по самите предмети, които преподават. Въпреки въведената от 2009 г. йерархия от учителски длъжности, кариерно развитие всъщност не се получава.
Може да се приветства искането на учителския синдикат "Подкрепа" за образование държавата да отделя 6% от БВП и още сега да се насочат нови 80 млн. лв. към училището. Но с едно допълнение - не просто за по-високи заплати, а за истинска и постоянна квалификация на учителите, от която да зависи и заплащането. Само че след погрома на Дянков, въпреки че сегашното правителство увеличи парите за образование, все още сме на 3,7% от БВП при над 5% средно за ЕС.     
Нерадостната картина е част от срива на българското образование в последните 23 години. Пред учителите на думи се прекланяме - ето, пак иде 24 май. А когато стана дума по времето на ГЕРБ учителят да бъде записан като основен стожер на образованието в първите членове на обсъждания тогава нов училищен закон, кадрите на Бойко Борисов се запънаха като магаре на мост и

не допуснаха думата "учител" да бъде спомената

изобщо в текстовете. Добре, че те тогава  останаха неприети. Факт е, че до момента в българската нормативна уредба няма ни един документ, посветен на учителската квалификация. Тя е по подразбиране в някакви наредби я за норматива от преподавателски часове, я за заплащането на учителите. Не се изпълниха и намеренията учителската заплата да зависи от повишаването на квалификацията. Впрочем в България е общ порок това, че заплатата на хората в масовия случай не зависи от квалификационния им ценз. Иначе - много приказки за качество. А откъде идва това качество? От осребрени политически връзки?
България е сред малкото страни в Европа, които нямат реална система и стандарти за учителската компетентност и квалификация, както и за контрол на провежданите обучения. Затова появата на проекта за Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри е радваща. В нея е описано, че "седем образователни системи в Европа изискват задължително участие в продължаващо професионално обучение за запазване на учителска длъжност. В Унгария се изискват като условие за оставане в професията минимум 120 часа допълнителна професионална квалификация на всеки 7 години. В Румъния всеки учител трябва да покрива 90 професионални кредита на всеки 5 години. Шест държави гарантират право на платена отпуска при получаване на допълнителна професионална квалификация".
 
Най-сетне и у нас е изработен документ

който поставя целта до 2020 г. да имаме единна стройна и законово гарантирана система за продължаваща учителска квалификация. В него се предвижда "учител" да стане държавно регулирана професия, както са медицината, правото и архитектурата. Предвижда се разработване на общи и специфични стандарти за педагогическите длъжности по степени на образование, както и система за контрол на качеството и диференцираното заплащане. Включени са и мерки за привличане, задържане в училище и развитие на учители на възраст до 35 години, включително въвеждане на статут на стажант-учител за студенти със заплащане. А също - разработване на адаптационни програми за учители на възраст до 35 г. според нуждите на области и общини. И обвързване на професионалното развитие със заплащането на педагогическия труд чрез стандарт за заплащането. В стратегията е предвидено да се създаде Национален съвет за квалификация на педагогическите кадри към министъра на образованието. 
Проектът за стратегия е обширен, подробен и вероятно поражда одобрения, забележки, мнения и нови предложения у педагозите. В него обаче липсва едно - с каква сума пари до 2020 г. се ангажира държавният бюджет за реализирането му. Освен това, като се очаква финансиране и от бъдещата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г.", има ли се предвид, че в нея няма модул за квалификацията на учителите? При това, от програмата "Развитие на човешките ресурси" на социалното министерство вече ще отпадне възможността за обучения на педагози.
 

 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ