Матурата като червена лампичка

Има слабо повишение на резултатите по предмета български език и литература (БЕЛ), които зрелостниците тази година са показали на матурата спрямо предшествениците си от миналата година, отчете МОН. Едновременно с това обобщените резултати показват, че същият випуск ученици в изпита след VІІ клас е показал доста по-добри успехи. Ако при постъпването си в гимназията същите ученици са имали ниво на постижимост 61,33 на сто в усвояването на задължителния учебен материал, след завършването й процентът спада на 54,92. Сиреч - вместо да са по-образовани след завършването на средното образование, учениците са понижили нивото си спрямо това в VІІ клас. При това - ако преди 5 години слаба оценка по БЕЛ са имали само 0,15% от децата, след гимназията делът на двойките скача на 4,81%. Съществено увеличение има и при тройките - от 2,96% след VІІ клас те стигат 19,47% след ХІІ. Спад има и при четворките, а почти двойно намаляват децата с оценка "много добър" - от 52,83% на 26,67%. Добре е, че има ръст при отличниците - от 6,41 % в VІІ клас те се увеличават на 15,3%. Твърде тревожно е обаче, че цели 24,28 на сто от младите българи, завършващи гимназия, имат знания по роден език и литература за двойка или тройка - с една дума, са неграмотни или полуграмотни. Да добавим и това, че около 5000 от общо над 54 000 дванадесетокласници имат двойка на една от двете матури - излиза, че близо 10 на сто от тях не са усвоили гимназиалния учебен материал и няма да получат дипломи за средно образование. А в три региона - Разград, Търговище и Шумен, показаните знания по български и литуратура са с оценка средно 3,80 до 3,97.
Да оставим настрана, че за поредна година най-слабо в матурите се представят учениците от професионалните и от спортните училища - това е достатъчен повод да осмислим какво е образователното ниво на младите хора от тези сектори, които се вливат в обществото. Но може би най-тревожното в резултатите от тези изпити е, че ако зрелостниците ни горе-долу се справят с  въпросите, в които трябва да се избере един от няколко посочени отговора, то там, където се изисква да напишат собствен текст, те буквално "угасват". Ако процентът на постижимост при първия тип въпроси е 69,20, при втория тип - с писане на текст, той е едва 49,66 на сто. Завършващите гимназия не просто бъркат запетайките (едва 29% се справят с пунктуацията), но масово не умеят да напишат текст и да изразят собствена теза или мисъл по някаква тема. Близо 40 на сто от абитуриентите изобщо са се отказали да пишат съчинение или есе. Едва 13,2 на сто от тях могат да напишат резюме на текст и само 16,8 на сто могат да обосноват някакво твърдение. Над 60 на сто от завършващите гимназия не могат да създадат текст на необходимото равнище, отчитат в МОН. Същата трагедия се забелязва и в матурите по други предмети, в които се изисква да напишеш нещо сам - история и философия. Процентът двойки по история е най-голям - 15,59.
Съвсем очевидно е, че писането на текстове в учебните програми в гимназиалния курс отдавна трябваше да стане първа грижа на просветните администратори, на методистите, на учителите. Също тъй очевидно е, че прекратяването на обучението по предмета български език в горния курс и оставянето само на литература е пагубно за учениците ни, понеже ги оставя буквално неграмотни по роден език. Нищо, че се опитват да знаят по два чужди езика. Но когато си говорим за българщина, трябва да сме честни - не само училището е виновно за това неимоверно стесняване на мисловния хоризонт на младите българи. Дали става въпрос само за неумение писмено да изразиш мислите си или за липса на мисли изобщо. Според мен интернетът в голяма степен убива необходимостта да разсъждаваш. Той отучва младите не просто от българския език, а от това да мислят - срещам младежи, които не умеят да направят елементарна причинно-следствена връзка между две неща. Малкият процент отличници не е успокоение.  Затова учителят, наставникът винаги е необходим, за да ориентира в знанието тепърва образоващия се малък човек с неговата още неукрепнала психика.
Но проблемът е много по-голям. Вижте в какво са се превърнали т.нар. телевизионни шоупрограми, че дори и уж сериозни предавания - жаргон, 100 думи в обращение, гъделичкане на ниски страсти и надпревара по "кълчибаджак". Не знам защо телевизионните дейци си въобразяват, че това трябва да е равнището на публиката. А после обвиняваме училището, че не учи децата на поведение, на високи идеали и на мислене. Цялото ни болно общество е застанало срещу училището. Нямам желание да съм морализатор, но нека поне не хвърляме кал само върху образованието, когато виждаме резултатите от матурите.