Забраните и цензурата
/ брой: 218
Любомир Данков
Забраните и цензурата - сега и преди. Неделя, БНТ. Българското кино - забрани и жалони - разговор на Георги Любенов с изкуствоведката Олга Маркова.
Олга Маркова даде пример за забрана с филма "Звезди", 1959 г., сценарист - Анжел Вагенщайн, копродукция на България и ГДР.
Отряд немски войници конвоира евреи от Гърция към Аушвиц. Преминават през България. Основното в сюжета - любовна история между еврейското момиче Рут и немския сержант Валтер. Тази любовна история кара немския сержант да се замисли върху всичко това, което се случва, да се опита да помогне на момичето да организира бягство, което се осуетява. Филмът е спрян поради много причини, ето първите три от тях:
- Неподходящ главен герой от идеологическа гледна точка, защото германецът изпитва състрадание. А тогава повелята е била всички германци да се врагове и било неприемливо той да изпитва състрадание;
- Филмът бил лична драма, което било неприемливо, защото не можело на фона на тези мащабни събития да се показва някаква лична драма - това е „малката правда“;
- Недостатъчно героизъм във филма от страна на комунисти и партизани.
Филмът печели няколко награди в Кан, след това се свиква втора комисия и решават, че може да бъде показан у нас.
Е, това е било тогава. Само че... Филмът е бил произведен. Участвал е в най-престижния европейски кинофестивал. И накрая, все пак, е стигнал до публиката. Както и много други забранени по онова време филми, което можем да видим сега.
Тоест - тогава в изкуството е имало хора, които се се борили за идеите си. И са оставили нещо след себе си. Имало е и хора „на позиции“, които са ги подкрепяли.
А сега как е, по-добре ли е? Не. Въпреки привидната свобода, сега е много, много по-лошо. Сега един филм, който противоречи на съвременната политкоректност, няма как да бъде забранен, защото няма да бъде направен. Не може да има филм, в който евродепутатът от ЕНП Милчо се влюбва в младата дончанка и участница в СВО "Олга" и се замисля за смисъла на войната. Първо, няма да бъдат отпуснати пари за такъв филм. Второ, никой няма да поиска тези пари, никой няма да поиска да направи този филм. Трето, никой фестивал от популярните няма да го селектира, да не говорим, да го награди.
Сегашната интелигенция е опитомена с няколко порядъка по-успешно от тогавашната. Тогава се е знаело, че не можеш да направиш филм, в който народното недоволство сваля еднопартийната система и с песни и ура се настанява пазарния подход. Но за останалите неща, хората поне са опитвали. Сега... с малки изключения, интелигенцията е или клакьор на властта, или се е оттеглила от всякакъв обществен живот. Кой от обезвереност, кой от задоволяване с подхвърленото му, кой от суета, да не наруши имиджа си на демократ и европеец.
Сега дори ги няма онези рискове, от онова време. И всичко е много по-лесно и евтино. Ако говорим за документалка, купуваш фотоапарат за 1000 лева, микрофон за 100, статив за 150 и отиваш да снимаш. Няма стотици метри или дори километри лента, няма проявяване, няма рязане и сглобяване. Това прави мишкуването още по-страшно. Най-страшната цензура е автоцензурата, защото тя е равносилна на смърт за съвестта.
Тогавашните комисии сега ни изглеждат като някакъв сбор на глупаци. Само че и тогава ни изглеждаха така. А сега - съвременният интелектуалец падна на тяхното ниво, търсейки оправдание за страха да наруши спокойствието си.
Поука... няма.
Фейсбук
