19 Ноември 2024вторник01:31 ч.

Чичо Томовата колиба и ние

/ брой: 77

автор:Панчо Панчев

visibility 2467

Вече няма сигурно място за живеене на планетата Земя. Разбира се, с уговорката, че ако се скрием в някоя от африканските дебри, ще бъдем защитени от съвременните средства за масово унищожение на хора и на всичко около тях. А всъщност и най-дивата гора не може да ни предпази при съвременното развитие на средствата за поразяване и на премахването на условията, без които е невъзможно да се съществува. Достатъчно е да си припомним жертвите от Хирошима и Нагазаки!
А представители на властта (министри и други началници) ни говорят по телевизиите, сякаш никога не е било толкова хубаво да се живее в този "земен рай" България. Било е земен рай. Някога. Тогава, когато хора в прилично облекло не ровеха из кофите за боклук и нямаше просяци, които да ни причакват във всеки подлез. То и толкова подлези нямаше, но това не ни пречеше да живеем нормално.
Всеки не можеше да ходи в чужбина (на Запад), имаше и други ограничения, но с тях си живеехме нормално. Или почти нормално. Сега можем да пътуваме по света, но не пътуваме дори до село поради липса на пари. Живеем съвсем ненормално. Бяхме на второ място по грамотност след израелците, а сега дори много от завършилите началните класове четат на срички, да не говорим за незавидната грамотност на много от студентите.
Повечето от нас караха москвичи или лади, вартбурги или трабанти, но това не им пречеше да прескочат през лятото и до морето. Задължително.            
Младежите, които завършваха висше образование, заедно с дипломата си получаваха и назначение. Вярно, не където поискат, освен ако това е взаимноизгодно и за тях, и за държавата, а често в някой по-отдалечен край на страната. Но не ходеха безработни и бедни. А след някоя година и в зависимост от работоспособността си намираха места и в по-желани градове, ако не в родния. Нямаше безработица и гладуване на хора с висше образование... Всъщност никой не гладуваше.
Всички подробности за тогавашния ни живот и особено за намирането на работа ме карат да забравя политическите ограничения, изтъквани и повтаряни сега от зложелатели, които се чудят как да очернят онези години - сякаш тогава сме живели не в свободна народнодемократична държава, а в някакъв голям концлагер.
Живеехме нормално и очаквахме да стане още по-хубаво - за мнозинството българи, не за  помнещите миналото си буржоазни елементи, които се надяваха на реставрация.
Ето я! Тя дойде. И какво? От просяци не можеш се размина. И още мнозина биха просили, ако възпитанието не ги караше да се срамуват. Те бяха свикнали да работят и трудът им да се заплаща. Бяха свикнали да живеят и да се трудят с достойнството на работническата класа.
Милионери нямаше. В централният комитет на партията и службите около него работеха няколкостотин души и, както се оказа по-късно, те не са трупали милионни богатства, каквито за нула време натрупаха сегашните богаташи. Направо си е публична тайна, че днешните управляващи и онези, които се възползваха от техните антидемократични реформи, имат по не една тлъста сметка, и то не във фалиращите ни банки.
Един млад човек, привърженик на това, което става днес в родината ни, не богаташ, но подкрепящ богаташите, ми разправяше, че сега може да отиде навсякъде по света. Така и мнозина отидоха, но с малки изключения са заети с черната работа на тамошните чорбаджии. Там прошка няма. Отделни заминали са се уредили добре, но само ако са свръхнадарени с някакви качества, понеже там такива ги издирват, не е като при нас... Чорбаджията не иска и други да станат като него чорбаджии. Виж, новодошлият да им прислужва, това е разрешено.
А чорбаджиите навсякъде са еднакви. Смятат, че някои са родени да господаруват, а други да им прислужват. Както едно време са третирали негрите в САЩ. Интересно защо не се преиздава сега романът "Чичо Томовата колиба"? Много аналогии могат да се направят. Трябва да подсетя някой издател, защото книга като тази ще се похарчи бързо.
Всъщност кой чете сега? Гледат филми. Но по-различни: лъскавички - да ни се прииска и на нас лъскавичкото. В тях ни се предлага съвсем друго - един вид, да свикваме. Мнозина от зрителите вече започнаха да свикват, но моята надежда е: да не е все така!
Как и кога ще стане, не ми е ясно, обаче не е логично това да продължава безкрайно. Лошото е, че пак са се раздрънкали разни оръжия, а това не е на добре. Бази дори в България разполагат, не питат дали ги искаме. Слугите им тук са същите, дето ни третират като негри. Ех, защо не може големите промени да стават по мирен път?!

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ