Спомен за смеха, който той ни даряваше

Трудно е да си представя изричането на името Георги Парцалев, без да се появи на лицето на споменаващия го и на слушателите му широка и добра усмивка. Неволно го сравнявам с друг наш голям артист, играл и радвал публиката по същото време. Става дума за Апостол Карамитев, когото специалистите с право класират на първо място между майсторите на сценичното и екранното изкуство по това време. Не че Чочо (така наричаха колеги и почитатели Карамитев) не е изиграл блестящо и комедийни роли, не че Парцала (наричан така от артисти и зрители) не се е превъплъщавал чудесно и в "сериозни и тъжни" образи, но основните им сценични изяви са били в драмата и трагедията - за първия, и в комедията - за втория.
Този месец Георги Парцалев щеше да стане на деветдесет години, и сега съм седнал да пиша за него! Той е роден на 16 юни 1925 година, а почина на 31 октомври 1989-а. За шейсет и четири годишния си живот изигра много роли в театъра и киното, но не успя да сбъдне актьорската си мечта - да се превъплъти в рицаря на печалния образ Дон Кихот...
Разбира, се ролите, които изигра, бяха достатъчни, за да стане любимец на публиката и колегите си. Особена, и заслужена, разбира се, почит му се оказва в неговия роден град Левски. Името му носят една от улиците, както и читалището, има къща-музей "Георги Парцалев" и всяко лято (през юни) от две хиляди и пета година насам в родния му град се провеждат театрални празници в негова памет...
Без да е играл партийни секретари или други функционери, разчитайки само на смеха, който изтръгва от зрителите, той беше всеобщ любимец, който превръщаше всяка своя роля в театрално събитие. Имам познати, не от театралното съсловие, които по няколко пъти бяха гледали пиесите, в които играеше Парцалев... А тези пиеси не бяха малко. Само в киното той се е снимал в деветнадесет филма, а превъплъщенията му на театралната сцена бяха над три пъти повече.
На екрана Парцалев се "качва" през 1958 година с участието си в "Любимец 13". Следват снимките на "Привързаният балон", "Кит", "Петимата от Моби Дик", "С деца на море", "Сиромашко лято", "Баща ми бояджията", "Два диоптъра далекогледство", "Тринайсетата годеница на принца" и други. Във всичките си филмови участия големият и изключително ярък на сцената артист успяваше да тушира театралната си яркост и да играе "като за кино". Но ароматът и актьорската самобитност на големия творец си оставаше.
С нея той ни радваше и в репертоара на Сатиричния театър, където играеше в много комедии. Както вече написах, трудно е да се изброят всички негови сценични превъплъщения, но ще спомена някои от тях. Започва с ролята на Оптимистенко в комедията на Маяковски "Баня" (1957 г.). Следват "Дванайсетте стола" по Илф и Петров (1958 г.), "Побеснялото агне" на Аурел Баранга и "Дървеница" на Маяковски (1959 г.), "Главата на другите" от Марсел Еме, "Удържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Свинските опашчици" на Ярослав Дитл, "Ревизор" на Гогол и т.н. На особена почит по онова време се радваха и българските комедии. Освен Иван Вазов и Ст. Л. Костов в Държавния сатиричен театър с участието на Георги Парцалев са играни пиеси от Сава Доброплодни, Валери Петров, Йордан Радичков, Иван Радоев, Станислав Стратиев, Борис Априлов, Мирон Иванов, Георги Мишев, Петър Караангов и други, между които и от моя милост, комедията "Щръклица", поставена от Вили Цанков.
Написах Вили Цанков и се сетих, че трябва да изредя поне някои от респектиращия списък на режисьорите, които са правили постановки по онова време на същата сцена. Това са Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов, Гриша Островски и други първенци на българската режисура. А партньори на Парцалев бяха големи артисти като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Кольо Анастасов и други светила на родната сцена.
Ще спомена и книгите (те остават), които са му посветени: "Тъжният клоун на Георги Парцалев" от Илия Ангелов, "Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот" от Севелина Гьорева, "На лицето усмивка, на сърцето тъга" от Иван Келиванов.
В родния театър и кино има много любими големи актьори, но трудно ще се намери между тях любимец на зрителите, какъвто беше Георги Парцалев.