Смешниците на ЕС

Всеки четвъртък съм с читателите на ДУМА, но през останалото време работя в англоезична брюкселска медия, която се опитва да предложи на читателя всичко най-важно от случващото се в ЕС. Не само новини от брюкселските институции, но и събитията в страните-членки и в страните-кандидатки, които се стремят към заветното еврочленство.
Евросъюзът се тресе от криза, разкъсва се от егоизми и първични инстинкти. Когато тази колонка бъде публикувана, вече ще е започнала срещата на върха на ЕС, която трябва да вземе трудни и даже невъзможни решения за бюджета на ЕС за 2014-2020 г. - бюджет от приблизително един трилион евро. А през декември друга среща на върха ще решава за бъдещата архитектура на ЕС. Твърде важни теми, на фона на залеза на западната цивилизация в глобален план.
Но кои мислите са най-четените новини в нашия сайт www.euractiv.com? Въпреки нашият сериозен стил, най-четени са смешните, абсурдните новини. Конкретно най-четени са новините от Македония, свързани със спора за името и различните изблици на национализъм в младата държава. Ако се ръководим по статистиките в "Гугъл аналитикс", за да отговорим на очакванията на читателите, сигурно би трябвало да отразяваме Македония всеки ден.
Ние, разбира се, не правим това. Грешка е да се "угажда" на читателя. Ролята на журналиста не е да забавлява, а да информира.
В момента отчитаме висок интерес към статия, в която разказваме как посланикът на ЕС в Скопие Айво Орав в понеделник бе принуден да се извини по искане на президента Георге Иванов за това, че нарекъл мнозинството на населението в тази страна "славяно-македонци".
Съчувствам на Айво Орав. Дошъл млад и зелен от далечна Естония, той програмирано се насади на пачи яйца. В нашия сайт сме писали за етническо напрежение в Македония, като, от една страна, посочваме "етническите албанци", а от друга - "етническите славяни". Ами как по друг начин да наречеш мнозинството на населението в Македония? Но от интернет форума отдавна съм констатирал, че властта в Скопие не приема, че македонците са славяни, а не са нищо друго, освен преки наследници на Александър Македонски.
Македонците, или "фиромците", както също са наричани, защото държавата им няма общоприемливо име, се изходиха на метеното. Еврокомисарят Щефан Фюле им беше постлал същински килим, за да започнат най-сетне преговори за присъединяване. Македония е кандидат-член на ЕС от 2005 г. и досега теоретично можеше да влезе в ЕС, ако беше решила проблема с името. Абсолютно всички кандидати, освен Турция, влязоха в ЕС за по-малко от седем години от получаването на този статут.
Но ето че поредната македонска националистическа изцепка проваля тези планове. Хората на Фюле, с които съм разговарял, са разочаровани. Да обидиш Брюксел, като накараш посланика на ЕС да се извинява, не е победа за Скопие, нима там не могат да го разберат?
С македонците си приличаме (очевидно всякаква прилика не е случайна), защото на второ място най-много се четат "забавните" новини от България и също така лошата комуникация между София и Брюксел. Нашата страна забавлява ЕС с постоянно променящи се на 180 градуса позиции по енергийните въпроси, с гафовете, предшестващи всяко ново издание на докладите по механизма за проверка и наблюдение, не на последно място - с личността и неподражаемия натюрел на премиера.
След като няма какво друго да предложи на българите, Борисов се опитва да ги забавлява, с помощта на послушните медии, които не служат за нищо друго, освен за забавление на читателя. България е доста объркваща държава. Само тук най-тиражните "сериозни" вестници подражават на таблоидите. Само тук премиерът иска да смени народа, който пък не иска да смени премиера.
Когато встъпи в длъжност, Борисов дойде в Брюксел и обяви, че започва чутовна борба с октопода на мафията. Измина време, и в очите на всички самият той заприлича на октопод, който симулира борба с едно от пипалата си. Западни журналисти, разговаряли с Борисов, както последен направи Тони Барбър от "Файненшъл таймс", споделят за срещата си с него в блоговете си, а не в статии. Това е така, защото когато западните журналисти не са сигурни, че информацията им не става за публикуване, или се опасяват да не смутят прекалено много читателите, я рециклират в блоговете си. Впрочем заглавието му е типично за блог, не за статия: "Черни колани и българска политика".
Българите са силни в хумора, като най-доброто доказателство е геният на Алеко. Но искаме ли да бъдем смешниците на ЕС? Нима има друга държава, която да си избира за премиер съвременното превъплъщение на комичния си герой?