18 Ноември 2024понеделник19:06 ч.

Британският есминец "Дифендър" изигра основна роля в юнската провокация срещу Русия в Черно море. След инцидента край Крим той посети Грузия

Глобус

Тревожно лято в Черно море

Превръщането на акваторията в "натовско езеро" е основният дразнител за Русия

/ брой: 167

автор:Георги Георгиев

visibility 1921

"Може да се каже, че те ни подтикват да стреляме първи. Ние нямаме желание да го правим, но ако ни провокират, нямам намерение да искам от командирите си да отнесат първи удар в челюстта." Тези думи, цитирани преди месец от портала "Бизнес инсайдър", са на командващия ВМС на САЩ за Европа и Африка адмирал Робърт Бърк. Запитан във Вашингтон, при какви условия кораби на НАТО може да обстрелят руския флот в Черно море, адмирал Бърк коментира, че това е възможно, ако капитанът прецени, че има заплаха за кораба и екипажа. 

Ако действително американците оставят на отделно взет капитан да решава въпросите на мира и войната, то това би било изключително опасно развитие на нещата, което сериозно повишава риска от военен сблъсък при случаен инцидент в Черно море. Всички ще трябва да разчитаме, че тези капитани имат железни нерви в играта на нерви, която се води между руските и натовските кораби, между военни самолети от двете страни. Всъщност това е най-опасната възможна ситуация в момента. Един непреднамерен инцидент, заради това, че на някой са му сдали нервите, да прерасне в ескалиращ до мащабен военен конфликт между Русия и алианса, чийто член е и черноморската държава България. 

Руският вестник "Известия" пък припомня, че адмирал Бърк е направил изявлението си точно месец, след като на автобусна спирка в английското графство Кент бяха намерени документи, които разкриха, че британските власти преднамерено са изпратили есминеца "Дифендър" към бреговете на Крим, т.е. са

извършили провокация

Припомняме, че на 23 юни т.г. британският боен кораб навлезе на три километра във води, които Русия смята за нейни след присъединяването на Крим, което стана повод да бъде обстрелян предупредително от руската брегова охрана. Британците неумело се направиха, че не са забелязали обстрела, на фона на руските обещания следващия път да стрелят директно по корабите им. 

Тазгодишното тревожно лято в Черно море не е случайност. То се подготвяше години по-рано с непрекъснатите посещения на военни кораби на страни от НАТО, външни за акваторията (средно осем месеца в годината), които целят демонстрация на сила, с настояванията за създаване на военна флотилия на НАТО, с непрекъснатите конференции, доклади на НПО-та, войнствени изявления, основно от западни военачалници, които съзнателно нагнетяват напрежение. 

Типичен, макар и поостарял, пример в това отношение е изказването на американския сенатор-републиканец Джон Барасо от декември 2018 г., който, като настоява покрай кризата около Керченския проток НАТО да изпрати кораби, казва: "Путин уважава силата." Това е откъснато от реалността съждение, което е опровергано от времето, то обаче може да бъде възприето като ръководство за действие от някой капитан-каубой, който първо стреля, а после пита. Впрочем тогава председателят на комитета на Съвета на федерацията по информационната политика Алексей Пушков посъветва Барасо да се успокои и да се занимава с екологията в родния му щат Уайоминг. "Призивът на сенатор Барасо е рецепта за рязко изостряне на конфликта", коментира Пушков. Тази констатация е валидна и в наши дни, както видяхме покрай провокацията на британците с "Дифендър". 

Тези събития и намерения на западните "ястреби" са много по-важни и тревожни за региона на Черно море и нас самите, отколкото паркетни мероприятия от типа на нашумялата "Кримска платформа", чиято същинска цел бе себеутвърждаването на Владимир Зеленски като президент на Украйна, в момент на сериозно ерозия на общественото доверие към него. 

В крайна сметка какво тогава 

целят адептите на силовия подход

след като очевидно няма да предприемат военна операция срещу Русия, която да доведе до връщането на Крим на Украйна, което в момента е в областта на ненаучната фантастика. 

Най-очевидният отговор е, че искат да превърнат Черно море в "натовско езеро". Да се достигне до такова военно превъзходство, което да обезсмисли съпротивата на противника и да предопредели изпълнението на стратегическите политически цели, в идеалния случай без бойни действия. Това е основното опасение на руската страна, което се изказва в редица публикации от военни специалисти и то се подхранва от неспиращата експертна активност в тази посока. През миналата година например базираният във Вашингтон Център за европейски политически анализи (CEPA) публикува обширен доклад, озаглавен "Един фланг, една заплаха, едно присъствие. Стратегия за Източния фланг на НАТО", подробно изложен в списание "Геополитика" от ноември 2020 г. Авторите на стратегията предлагат на НАТО периодичното патрулиране в морето да се трансформира в нещо, наречено постоянна Черноморска полицейска активност (BSMP). 

Черно море и сега е доминирано от силите на НАТО. Турция, България, Румъния са негови членове, Украйна и Грузия се позиционират като противници на Русия и искат да влязат в пакта. Формално погледнато, техните обединени военноморски сили дори надвишават руския Черноморски флот, но съвкупните възможности на руските въоръжени сили, особено като се отчита стратегическото предимство на Кримския полуостров, са по-големи. Но най-важното е, че нито една от тези страни от НАТО няма причини и не желае да извършва сама провокации по море против Русия. Украйна опита веднъж в Керченския проток и едва ли ще повтори. 

Това обаче може да се промени, ако в Черно море постоянно бъдат базирани основно американски бойни кораби, с несравнимо по-големи бойни възможности от тези на черноморските натовски страни. Например в Черно море може да се разположат кораби с ракетно въоръжение, което да бъде използвано за първи обезоръжаващ удар в ядрен конфликт. Такива носители са американските есминци клас "Арлей Бърк" и крайцерите клас "Тикондерога", които са посещавали неколкократно този военноморски театър. Разполагането на такъв клас кораби близо до руските брегове би изместило със стотици километри към Москва позициите за изстрелване на ядрени ракети. 

Ако сега 

руснаците изказват опасения

че базата за ПРО в Румъния може да изиграе такава роля, то какви биха били тревогите им, ако бойни кораби с ракети със среден обсег се разположат на няколкостотин километра пó на изток. Очевидно е, че Москва ще полага всички усилия да не допусне това, а оттук и спиралата на напрежението ще продължи да се развива. 

Реализацията на тези планове обаче би била невъзможна без промяната или отмяната на Конвенцията от Монтрьо, която ограничава  пребиваването на военни кораби на нечерноморски страни в акваторията му. И тук като по поръчка се появи проектът за изкопаването на Истанбулския канал, който да дублира Босфора и върху който да не се разпространява действието на конвенцията. Да, тя има обхват и върху Дарданелите, но така или иначе каналът ще представлява потенциална възможност за нейното заобикаляне, а оттук и за увеличаване на чуждото военноморско присъствие в Черно море. 

Този въпрос тревожи не само руснаците. Практически веднага след инцидента с "Дифендър", влиятелният турски вестник "Джумхуриет" излезе със статия, цитирана от агенция "Фокус": "Откриването на Черно море за НАТО ще бъде самоубийство за Турция". "Заплахата, която Русия чувства, всъщност има отношение и към Турция. Турция, въпреки че е член на НАТО, в действителност също няма интерес от ситуация, в която страни, които нямат нищо общо с Черно море, все по-често изпращат там военни кораби", пише авторът Мехмет Али Гюлер. "Поддържането на статута на Черно море като затворено, принадлежащо на държавите, които то заобикаля, е от жизненоважно значение не само за Москва, но и за Анкара", добавя той. 

Да се преструваме, че не ни пука за руските опасения, е самоубийствено късогледство. Това би било провокативно действие към една велика военна сила, която вече няколко пъти показа, че е готова да отиде докрай, за да защити своите претенции. Известна е тезата, че една от целите на Русия при присъединяването на Крим е била да не допусне разполагането на натовски военни бази на полуострова след Майдана от 2014 г. Трябва ли втори път да се изпитва решимостта на руснаците и то да го позволяваме на хора, които дори не живеят по тези брегове и няма да носят дългосрочните последствия от своите действия?

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 350

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 388

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1113

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 385

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 376

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 414

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ