16 програми за училището през 2021 г.

МОН оповести за обществено обсъждане до 26 февруари проект за решение на Министерския съвет за одобряването на 16 национални образователни програми за 2021 г. Националните програми за развитие на образованието са предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование и допълват институционалното финансиране на училищата със средства за дейности. Всяка година броят им е различен. За 2021 г. МОН предлага  следните програми, които са изпълнявани и досега, за някои срокът на изпълнение е 2022 г.: 

"Система за национално стандартизирано външно оценяване"

"Ученически олимпиади и състезания"

"Oсигуряване на съвременна образователна среда"

"Заедно в грижата за всеки ученик"

"Успяваме заедно"

"ИКТ в системата на предучилищното и училищното образование"

"Квалификация"

"Заедно за всяко дете"

"Оптимизиране на вътрешната структура на персонала"

"Иновации в действие"

"Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище"

"Бизнесът преподава"

"Разработване на учебни помагала"

"Мотивирани учители"

"Участвай и променяй - родителят, активен партньор"

"Подпомагане на общините за реализиране на дейности за десегрегация"

Според доклада на министър Красимир Вълчев предвидената обща сума за програмите е 149 527 000 лв., като 69,527 млн. лв. са от бюджета на МОН и 80 млн. лв. са от централния бюджет, от тях 20 млн. лв. са за актуализираната през 2020 г. национална програма за изграждане на училищна STEM-среда. Прави впечатление, че средствата за националните дейности в последните две години най-сетне се увеличават, макар че все още са далеч от парите, които бяха отпускани за целта в бюджетите, изготвени при правителството на Станишев до 2009 г. включително (вж. карето). 

Най-голямата сума - 86,68 млн. лв., сега е предвидена за... оптимизиране на вътрешната структура на застаряващия преподавателски състав в училищата до ноември 2021 г. - за пенсиониращи се учители и за насърчаване на млади педагози да работят в училище. Целта била да се повиши ефективността на публичните разходи. Предвижда се да бъдат освободени 7300 учители и 2800 души непедагогически персонал. Кой ще работи на тяхно място не е ясно.

Тъй като външното оценяване и матурите се осигуряват с пари от първата посочена програма, Вълчев очертава перспективата за тази година - ще има външно оценяване на всички ученици след IV клас (по Български език и литература - БЕЛ, и по Математика); в края на VII клас (по БЕЛ, Математика и по желание - по чужд език); както и след Х клас (БЕЛ, Математика и по желание - чужд език и ИКТ). Както обикновено, сесиите за матурата след ХII клас ще са две. За провеждането на всички изпити са предвидени 6,9 млн. лв.

За олимпиади и ученически състезания се планират 4,1 млн. лв. За третата програма ще бъдат дадени 3,6 млн. лв.- за училищни кабинети по Физика, Химия и обучение по Астрономия, за целодневен учебен процес до IV клас и в прогимназията, за посещения в музеи и театри, за училищните библиотеки, за обучение по безопасност по пътищата. В "Заедно в грижа за всеки ученик" с 300 хил. лв. ще се осигурява индивидуално обучение според постиженията на учениците при прехода между различните образователни етапи. За обучението в детските градини са записани 400 хил. лв, а за интернет връзката на училищата, за софтуер и пр., както и за създаване на дигитален център за квалификация на учителите в областта на ИКТ - 16,3 млн. лв. За квалификация на педагозите по принцип има отделна програма със само 1,1 млн. лв. Главно за задържане на учениците в училище парите са 2,6 млн. лв. За насърчаване на иновациите в основното и професионалното образование, връзки между училищата, както и за помощ за уязвими групи ученици са записани до 2 млн. лв. За достъпна училищна среда за хора с увреждания, за подобряване на охраната ще се отпуснат 1,1 млн. лв. За квалифициране на учителите съвместно с бизнеса и в областта на STEM-средата ще има 300 хил. лв., а за назначаване на квалифицирани учители - 3 млн. лв. Създаването на учебни помагала ще глътне 1,58 млн. лв. А за партньорство с родителите и за помощ за общините в десегрегацията на децата ще има по 500 хил. лв.

Национални образователни програми

2007 г. -  8 програми, 172,1 млн. лв.

2008 г. - 12 програми, 256,8 млн. лв.

2009 г. - 13 програми, 238,54 млн. лв.

2010 г. - 10 програми, 55,4 млн. лв.

2011 г. -  9 програми, 30,3 млн. лв.

2014 г. - 10 програми, 96,1 млн. лв.

2015 г. - 10 програми, 45 млн. лв.

2016 г. -  9 програми, 50,4 млн.лв.

2017 г. - 11 програми,   59,5 млн. лв.

2018 г. - 13 програми, 69,9 млн.лв.

2019 г. - 17 програми, 76 млн. лв.

2020 г. - 21 програми, 139,65 млн. лв.

2021 г. - 16 програми, 149,53 млн. лв.

През трите години, в които годишните бюджети  са правени от правителството на Станишев, сумите за образователните програми са съответно 172 млн. лв. - 257 млн. лв. - 238 млн. лв. След идването на власт на ГЕРБ кабинетът рязко намали парите за тях до 55 млн. лв. и дори до 30 млн. лв. Едва от 2019 г. бюджетът за образователните програми започва по малко да расте, за да стигне в проекта за 2021 г. до 150 млн. лв. - със 100 млн. лв. по-малко от това, което е отпуснал така хуленият кабинет "Станишев", и то преди 12 години. Бюджетът за образованието като цяло през 2008 г. е 4,2% от БВП, за 2021 г. е 3,8% (и то заедно с парите от ЕС и собствените му приходи от такси, наеми и пр.).

Посочвам просто факти, коментарът за политиката на социалистите и на ГЕРБ за образованието всеки да си прави сам.

Пишман институти?

Когато бе въведен у нас мораториум върху създаването на нови вузове, за да не се раздува повече системата, се появи нова мода - висши училища започнаха да откриват т.нар. научни институти. Това е по-лесно, понеже става по предложение на ректорите и академичните съвети, без акредитация, с одобрение от МОН и с решение на МС, без да минава през парламента. През 2017 г. в УНСС например бяха създадени цели три научни института. През април 2020 г. правителството откри научни институти в структурата на университета "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас, и на Русенския университет "Ангел Кънчев". Почти година по-късно в сайтовете на двата вуза не мога да открия следи от тези институти, макар в  решенията за тях да са записани директор, управителни тела, щат и пр. В самите решения за откриването пише обтекаемо, че в новите институти "ще се извършват фундаментални и приложни изследвания в приоритетни за държавата области на науката". Кои точно - не е ясно. Институтът в Бургас щял да обединява дейността на изследователските екипи и научните лаборатории на университета, да прави научни форуми, да изпълнява научни проекти. Не е ясно с какво посочената дейност е по-различна от тази във факултети и катедри, които имат същите задължения. В текста за института за технологии и иновации в Русе пък четем, че той ще обединява научната дейност на четирите инженерни факултета; там ще има и "дигитален център за "подобряване на екосистемата на виртуална реалност в рамките на обмена на знания за България и Балканите". Каквото и да означава това. 

Ето че и в момента на сайта на МОН са обявени за обществено обсъждане проекти за нови два института. Единият е Институт за научни изследвания в областта на компютърните науки в структурата на Софийския университет. В него, както пише в доклада на министър Красимир Вълчев, ще се правят научни изследвания в направления на компютърните науки (изкуствен интелект, софтуери), ще се работи по проекти, ще се обучават докторанти. Какво ще правят в това време катедрите, чието задължение е всичко това, пак не е ясно.

Интересен е проектът за "Институт за устойчив преход и развитие" в Тракийския университет в Стара Загора. Щял да прави фундаментални и приложни изследвания, разбира се - "в приоритетните за университета и държавата области на науката": новите индустриални технологии, биотехнологиите, енергийните системи, дигитализацията, минното дело, селското и горското стопанство, електромобилността. Ще обедини работата на научни групи в три сектора: "Икономически анализи и проекти", "Селско стопанство и биотехнологии" и... "Минно дело и енергийни системи". Някак трудно минава тази дейност за "приоритетна" в университет, чийто основен профил са биология, ветеринарна медицина, медицина, аграрни науки. Нали уж идеята бе вузовете да се съсредоточат върху основния си профил? Според рейтинговата система на вузовете в Тракийския университет сега на енергетика се обучават 100 студенти, няма докторски програми, нула научни публикации. Хеле пък в минното дело! Къде са им учените от тази научна област, къде им е науката, та чак институт ще я развива?

Според Вълчев откриването на научни институти във вузовете е заложено в Стратегията за развитие на висшето образование. Заложено е, но не като скрита форма за оцеляване на почва местен патриотизъм, дублираща факултети и катедри; за запазване на щатове; за допълнителни пари, от които иначе безспорно има нужда; пък и за легитимиране на "научна дейност" във висшите училища. А, иначе, парите за наука във вузовете остават замразени на 8 милиона лева...