Наградите - начин на употреба

Хубаво е, че традицията в края на театралния сезон да се раздават награди, да се отличават най-добрите или най-забелязаните, се запазва и във време на криза (не само и не толкова финансова) и на реформа (също така не само и не толкова финансова). Защото, както и да я погледнем наградата, която може и да не е задължително печат за качество, е изваждане пред скоба, отличаване на определено постижение или дори маркиране на определена тенденция в изкуството. В този смисъл "употребата" на една театрална награда може да бъде двустранна - от една страна, дава знак, че едно или друго представление трябва да се гледа или че името на един или друг актьор трябва да се запомни, и от друга - че театърът все още е жив, независимо от задружните усилия на чиновници и администратори.

"Сирано дьо Бержерак" е най-доброто представление - Деян Донков и Ана Пападопулу в сцена от спектакъла на Теди Москов в Народния театър
Снимка Атанас Кънчев

Ако се направи равносметка на наградените представления през този сезон, ясно се вижда, че 

отличниците са общо три

- "Сирано дьо Бержерак" от Едмон Ростан, постановка на Теди Москов в Народния театър,
- Моноспектакълът на Мариус Куркински "Балгарски разкази" - копродукция на Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" - Пловдив, и Продуцентска къща "Артишок",
- "Зимна приказка" от Уилям Шекспир, постановка на Маргарита Младенова в "Сфумато".
Всички тези спектакли са отличени с по няколко награди или за най-добро представление, за режисура, или пък са донесли по няколко престижни награди за актьорски постижения или за визия. Така че за този сезон трябва да се запомнят имената на режисьорите Маргарита Младенова с хуманистичната й визия за прошката като единствения начин за прекъсване на спиралата на злото в аналитично-тъжната интерпретация на Шекспировата "Зимна приказка", донесла й "Аскеер" за режисура, и на Теди Москов с парадоксалната му фантазия и неуморим устрем да разрушава щампите и клишетата в "Сирано дьо Бержерак", донесли му "Икар" за режисура и "Аскеер" за най-добро представление.

Иван Бърнев в ролята на Били Бибит в "Полет над кукувиче гнездо"
Снимка Добрин Кашавелов

А сред актьорите,

отличили се с работата си на сцената през изминалия сезон, са Мариус Куркински, чийто неповторим талант се доказва всеки път с поредния моноспектакъл-откритие, какъвто несъмнено е "Български разкази" по произведения на Ангел Каралийчев, донесъл му "Икар" за главна мъжка роля, където актьорът не само открива и изследва белезите на националната ни идентичност в старинните легенди и приказки, но и успява да "пренесе" своите открития в съзнанието и мислите на съвременните зрители, Деян Донков и стихийно мощното му сценично присъствие в "Сирано дьо Бержерак", донесло му "Аскеер" за водеща мъжка роля, Невена Мандаджиева и бунтарската й природа в "Кралицата-майка", отличена с "Аскеер" за водеща женска роля, Ирини Жамбонас с уникалното й двойствено превъплъщение в "Канкун" в Малък градски театър, донесло й първа награда за женска роля на Фестивала на малките театрални форми Враца 2011 и "Икар" за главна женска роля, Иван Бърнев и поразителното му с емоционалната си проникновеност и финес изпълнение на Били Бибит в постановката на Александър Морфов "Полет над кукувиче гнездо", отличено с "Икар" и "Аскеер" за поддържаща мъжка роля, и съвсем младият Павлин Димитров, който с летящ старт и поразителна емоционалност отнесе "Аскеер" за изгряваща звезда и "Икар" за дебют за ролята си на Обичащия в постановката на Нина Боянова "Първа любов". Ето това са ролите, които непременно трябва да бъдат видени, защото няма нищо по-хубаво от добър актьор в добра роля в добро представление.

"Зимна приказка" на Маргарита Младенова завладява с визия и дух

В съвременния спектакъл важни са също мястото и ролята на визията, за което свидетелстват както оспорваните награди за сценография и костюми, така и несъмнено високите качества на номинираните и наградените художници. За този сезон

големите майстори на визията

са Петя Стойкова за наистина уникалната й работа по костюмите в постановката на Владимир Люцканов "Кола Брьонон" в Младежкия театър, изтънченото и философско пространствено решение на Даниела Олег Ляхова в "Зимна приказка" и очароващата с привидната си простота и приказност сценография на Чавдар Гюзелев в "Сирано дьо Бержерак".
Засега такава е картината на най-успешните и отличавани спектакли и актьори през изминаващия театрален сезон. Какво показва тя? Не знам за добро или за зло, обаче тенденцията броят на отличниците да намалява всяка следваща година, е очевидна. Не съм сигурна дали това се дължи на намаляващата творческа устойчивост и упоритост на хората, правещи театър тук и сега (което впрочем би било напълно разбираемо, имайки предвид постоянно течащата реформа с неясни очертания и цели), или на все по-ограничаващото се полезрение на членовете на журитата на престижните театрални награди. Обаче кръгът на "обичайните заподозрени" определено се стеснява, а това със сигурност не е добър знак за състоянието на съвременния български театър. Друг проблем според мен е "кънтящото" отсъствие на нови имена и стойностни произведения в драматургията. Твърде показателен в това отношение е фактът, че тази година награда "Икар" за драматургия не бе дадена. И не на последно място е категорично очертаващата се тенденция на намаляване на продукцията на театрите. Но това е предмет на друг разговор...
А сега честито на наградените и да му мислят подгласниците им.