18 Ноември 2024понеделник10:52 ч.

Какво стана с разширяването на ЕС?

/ брой: 233

автор:Георги Готев

visibility 1849

Разширяването е най успешният проект на ЕС, нека го сведем до минимум. Така би трябвало да звучи на разбираем език основното заключение от ежегодния доклад за присъединителния процес, представен вчера от комисаря по разширяването - чеха Щефан Фюле. Докладите се отнасят до две категории страни според жаргона на еврократите - "кандидатки" и "потенциални кандидатки". Хърватия, Турция, Македония, Черна гора и Исландия са страни кандидатки. Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово са "потенциални кандидатки".
По няколко думи за всяка от тях. Хърватия през декември ще подпише договор за присъединяване във Варшава, т.е. ЕС вече ще си има Варшавски договор. Няколко седмици по-късно Хърватия ще проведе референдум за членството си, а в договора е записано, че страната ще стане член на ЕС на 1 юли 2013 г., ако ратификацията премине успешно във всички страни членки. Не се очаква никоя страна членка да проведе референдум за членството на Хърватия, т.е. ратифицирането се очаква да мине сравнително гладко в парламентите. И друга важна подробност. Хърватия ще бъде приета без мониторинг, подобен на този, от който премиерът ББ е неспособен да ни отърве.
Турция получи статут на страна кандидат от декември 1999 г., само две години след България. Но докато България приключи преговорите още през 2004 г., Турция е затворила само една глава и преговаря по още три от общо 35. Повечето преговорни глави са блокирани било от ЕК, било от група страни (в които България не участва), било едностранно от Кипър. Казано простичко, Турция гледа на членството си в ЕС през крив макарон. Но Анкара изглежда се е примирила с това и се стреми да изгради своя сфера на влияние, конкурентна на ЕС.
Македония се сдоби с ценния статут на страна кандидатка през 2005 г. Това стана до голяма степен в знак за благодарност за това, че Скопие подписа Охридското споразумение през 2001 г. и избегна междуетническа гражданска война. Оттогава досега Македония можеше да завърши преговорите за присъединяване, но тя дори не ги е започнала, защото Гърция налага ветото си заради известния спор за името.
Черна гора се отцепи от Сърбия чрез референдум през 2006 г., до голяма степен за да може да бяга по собствена писта към еврочленството. Тази малка адриатическа страна с 600 хил. жители получи статут на страна кандидат през декември м.г.
Исландия, друга минидържава с 300 хил. жители, нямаше намерение да влиза в ЕС, докато не я удари банковата криза през 2008 г. През юли 2009-а Рейкявик подаде молба за членство в ЕС, почти веднага получи статут на кандидат и през 2010-а започна преговори. Като се изключи главата "Рибарство", страната едва ли ще има други трудности. Остава въпросът обаче дали исландците ще подкрепят членството си в ЕС на референдум.
"Потенциалните кандидатки" сякаш са синоним на тежки случаи. Сърбия се надява да получи статут на кандидат, но това зависи от страните членки, най-вече от Германия. Меркел лично настоява Белград да преглътне загубата на Косово, но натискът само дестабилизира проевропейското правителство и президента Борис Тадич. Албания няма шанс да получи такъв статут, защото местната БСП, не без основание, не признава изборите и блокира парламента още от 2009 г. В Босна и Херцеговина нещата са още по-сериозни - там трите общности очевидно не желаят да живеят в обща държава. Косово е особен случай, защото пет страни в ЕС (Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания) не го признават за държава и също защото тази територия е мафиотизирана до степен, която плаши евробюрократите до смърт.
Заради всичко казано досега евробюрократите измислиха следната формула: предлагат страните членки да подкрепят предложението за даване на статут на страна кандидат на Сърбия (подозирайки, че няма да се приеме), за започване на преговори с Македония (знаейки, че Гърция ще каже "не") и за започване на преговори с Черна гора, единствената, за която всички светофари дават зелено. Т.е. запазва се инерцията на разширяването, след края на преговорите с Хърватия следващият "успешен случай" ще бъде Черна гора. Нищо, че става дума за минидържава, за градинско джудже пред къщичката на Барозу.
Има още една новост. Едни от първите глави, които ще бъдат отворени с Подгорица, са 23 и 24 - "Съдебна система и основни права" и "Правосъдие, свобода и сигурност". Досега тези "трудни" глави се отваряха в края на преговорите, но сега Брюксел се е сетил, че ако започне работа по-отрано, резултатът може да е по-добър. Освен това са решили отварянето на други глави да е в зависимост от напредъка по глави 23 и 24. Еврочиновниците признават, че горчивият опит с България и Румъния си е казал думата. Неслучайно с премиер като Б.Б. не ни се отваря парашутът за Шенген.
Ако не бяхме се промъкнали в ЕС през 2007 г., сега в коя ли група проблемни страни щяхме да бъдем? Хайде сега едно "мерси" за тези, които го постигнаха под ръководството на Ивайло Калфин, бюлетина номер 8!

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 2127

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 2173

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 2146

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 2252

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 2136

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2307

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 2006

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2291

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 2295

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 2201

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 2063

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ