Белгария
/ брой: 195
Всеки постоянно живущ в Белгия българин непрекъснато преоткрива държавата си през очите на белгийците. Тази перспектива заслужава внимание, защото белгийците харесват България и я познават много повече от повечето представители на големите световни нации. Важна особеност е, че белгийците са най-големите колекционери на света и тяхното познаване на предмета на колекцията често надхвърля това на професорите в университетите. Фред, мой приятел белгиец, женен за българка, колекционира пощенски картички от България. Благодарение на печатите на българските пощи на гърба на картичките той знае по-добре от мнозина историци кога и къде са стигнали на чужда територия българските войски по време на балканските войни. И още куп неща.
Белгийците неслучайно са колекционери - тази нация има навика добре да пази вещите и архивите си. У нас забелязах, че бяха платени десетки милиони от джоба на данъкоплатеца за климатизиран суперархив на Държавна сигурност, който харчи ток колкото средно голям град. В същото време националният архив е заплашен от мухъл и изгниване.
Като журналист обожавам архивите на периодичните издания. Четейки белгийските пресархиви, съм се изумявал от интереса на белгийците към нашата страна. Описанията в белгийската преса от началото на ХХ век на български градове и местности удивляват както със своята прецизност, така и с твърде ласкателния тон за страната ни. Освен това страната ни присъства непрекъснато в белгийската преса отпреди век. Колко хубаво би било, ако този тон и интерес бяха същите и днес...
Още преди сто години белгийците са забелязали, че нашите две страни са нужни една на друга. Белгийско списание от 1914 г., с което се сдобих на пазара на колекционерите, описва българската икономика с удивителни подробности. Оттам научих, че България е била най-големият износител на зърно за Белгия. И по други важни за времето си продукти, като копринените буби, сме били на първо място на белгийския пазар. Страната ни е изнасяла в Белгия дори яйца и е разглеждана от тогавашните велики сили като свръхсила в животновъдството. Посочено е, че България е имала 2 312 000 глави едър рогат добитък, от който 498 000 биволи. Също така 6 233 000 овце, 1 483 000 кози, 638 000 коне, 142 000 магарета и мулета, 654 000 свине. Основният износ на живи животни е бил главно за Турция и е достигал седем милиона животни годишно, от които две трети овце. Турция е била също огромен вносител на българско сирене, кашкавал и масло.
Доста оживени изглеждат и българските пристанища, с 2500 кораба, влизащи и излизащи от Варна и 1900 от Бургас всяка година, както и 1900 кораба, влизащи и излизащи от пристанищата по Дунав. За дунавските пристанища е посочен и стокооборот от три милиона тона, както и пътникопоток от 375 000 души. Не е пропуснато и българското пристанище Дедеагач, "придобито" две години по-рано.
Българската промишленост е имала сравнително скромни размери. Само 12 000 души са работели тогава в промишлеността - в тъкане на коприна в Пловдив, Русе и Шумен, във вълнения тексил в Сливен, Габрово и Самоков, в захарните фабрики в София и Пловдив, както и в много пивоварни, тухларни, мелници, тютюневи фабрики, както и в добива на розово масло, което е осигурявало 5 на сто от стойността на българския износ. Розови насаждения у нас е имало върху 7000 хектара. Тоест работническата класа у нас е била малобройна, но когато четем историята, знаем, че е била много активна.
Прекарвам в момента почивка в китно българско село, в което освен няколко симпатични кози и товарните коне на бизнесмените от дървената мафия, липсва каквото и да да било животинско производство. В местния магазин се предлага пастьоризирано мляко и безплатен вестник на ГЕРБ, популяризиращ кандидатите за местните избори на управляващата партия. Друг вестник няма. Тепърва се заражда практика местните да продават на приходящия гражданин селскостопанска продукция. Благодарен съм на една възрастна жена, която ни продаде няколко яйца, които се оказаха вного вкусни, защото кокошките са хранени с коприва.
Иначе България е сигурно също толкова красива като преди сто години, защото природата й има способността да се регенерира след намесата на човека. Завчера разглеждах стенописите в една черква и си помислих - тази страна е рай, в който преобладаващата етническа група са дяволите.
На белгийците им харесва в България, защото такова природно многообразие те не са виждали другаде. Далаче от градовете, безброй неща им се струват прекрасни. В авангарда на осмеляващите се да прекарат лятна почивка у нас са главно смесените бракове. Едно такова семейство има псевдоним в интернет Булджиум: Белгия на английски с променена само една буква, за да прилича на България. В мой свободен превод - Белгария.
Но за по-продължителен престой повечето белгийци биха се разколебали. С Фред объждахме темата и той каза - добре, да кажем, че си преместя тук бизнеса и дойдем да живеем в България... Но дали в България ще мога да си намирам за колекциониране пощенски картички от Белгия?