Задава ли се нова икономическа криза

Според голяма част от икономическите и финансовите анализатори назряват условия за възникване на нова стопанска криза. Според тях въпросът е не дали ще я има, а кога, къде и какво ще я отприщи. Поевтиняването на петрола по принцип се смята за позитивно явление за икономическото развитие, а обикновените хора направо са във възторг от него. Но същевременно това предизвиква спад в търсенето на финансови активи, обвързани с продукцията на петрола, което може да доведе до сериозна финансова дестабилизация. Положението много напомня това, което се случи през 2008 г., когато възникна последната световна криза. Тогава милиарди долари бяха предоставени за покупка на жилища с помощта на кредити, които хората обаче не можеха да изплащат. И този път фракингът се поражда в Америка, в Сверена Дакота и Тексас. Там вече започна съкращаване на персонала, а това ще предизвика подобно явление и в съпътстващите сектори.

С какво ще посрещнем предизвикателството?

Състоянието на някои основни макропоказатели би трябвало да предизвика безпокойство.
Търговското ни салдо например остава отрицателно с 2,2 млрд. лв. При това вносът се е увеличил с 5,2% спрямо същия период (януари-юли) на миналата година. От страна на Европейския съюз той отбелязва превишение със 7,2%, защото много от стоките, които се изнасяха за Русия, се пренасочват към нашия пазар. А вътрешното потребление не расте поради стагнацията на доходите.
Това се отнася и за туризма. От една страна, намалява броят на чуждестранните туристи у нас, като отливът е главно от Русия и Украйна. Руснаците се вслушаха в призива на Путин да бойкотират българските курорти. От друга страна, все повече българи предпочитат чистите гръцки плажове, по-доброто обслужване в хотелите и заведенията. През събралите се 4 почивни дни (19-22 септември) 180 хил. нашенци пресякоха южната ни граница. Засилено предпочитание има и към турските курорти.
Застрашително се увеличава консолидираният държавен дълг. Той вече е 30% от БВП, а това води до нарастване на разходите за неговото обслужване, което ограничава възможностите за финансиране на социалните сектори и подпомагането на икономическите. Правителството обаче смята, че държавният дълг още е нисък в сравнение с много по-развитите в икономическо отношение страни и затова вероятността той да бъде увеличен не е изключена. Не се отчита обаче, че в тези страни външното финансиране се използва главно за инвестиране в икономиката, докато у нас то се изразходва предимно за потребление.
Тревожно е положението и с корпоративния дълг, който вече е 122% от БВП. При това вместо да намалява, всяка година се увеличава с 8%. Това е истинска бомба със закъснител, фитилът тлее и в един момент ще избухне, с което ще нанесе огромни поражения.

Най-тревожно е в енергетиката

Израз на това са задълженията на НЕК, които възлизат на 3,5 млрд. лв., като при това продължават да нарастват. За първото полугодие на тази година те са се увеличили с 361 млн. лв. Както се изрази в едно свое изказване бившият министър на енергетиката Румен Овчаров, кризата там не е значителна, а положението е неспасяемо. Предприетите палиативни мерки не водят до никакъв положителен резултат. Напротив, в енергийния микс намалява делът на произведеното от АЕЦ, а се увеличава този на ТЕЦ, ВЕЦ и алтернативни източници, вместо да бъде обратното. При това положение електроенергията ще поскъпва и то ще се отрази пагубно на  промишлеността, със съответните последици за трудовия пазар. Правителството няма ясно виждане относно създаването на нови енергийни източници.
Задълбочава се и кризата в селското стопанство. Фаворизират се производителите на зърно, другите са оставени да се справят сами с трудностите. Въпреки това и в зърнопроизводството има спад. От 9-10 млн. т то е намаляло наполовина, но и това се отчита като успех. Може би, защото при другите намалението е драстично. През 1989 г. (а сме имали и по-успешни) сме произвеждали 800 хил. т месо, над 2 млрд. броя яйца, 1 млн. т домати. Тогава при положение, че сме били почти 9 млн. население, на всеки се е падало по 89 кг месо, 92 кг домати, 275 л мляко, 46 кг ябълки. Сега, при 7,3 млн. - съответно по 30, 15, 160, 5. Затова вносът е засилен за сметка на вътрешното производство.
Сериозни проблеми има в строителството, транспорта, сферата на услугите. Въпреки това, според официалната статистика и управляващите, излиза че бележим успехи. Но Европейската комисия не използва техните данни, защото ги смята за манипулативни. Тя се базира на данните на Евростат и анализите на специалистите. Въз основа на тях е изготвен национален доклад за България за 2015 г. Констатацията в него е, че страната ни не е подготвена за посрещане на тревожните симптоми в световната икономика и финанси, които ще се проявяват в краткосрочен период.

Препоръки не ни се дават

И правилно, защото всяка страна трябва да осъществява своя икономическа, финансова и социална политика. В това отношение няма леви и десни, либерали и консерватори. Но има образци, от които можем да се поучим. Оказва се, че най-социалната държава в Европа е Великобритания, въпреки че се управлява от консервативно правителство. Там пенсионерите, студентите и учениците ползват напълно безплатно здравеопазване, лекарства и градски транспорт. На социално слабите (с доход до 180 лири на месец) се предоставят безплатни квартири и не плащат ток, отопление, вода и стационарен телефон. За тях има обществени кухни, в които за 3 лири се хранят на закуска, обяд и вечеря. За първата година от създаването на малко предприятие, то се освобождава от всякакви данъци. Затова тълпи от бежанци щурмуват тунела под Ламанша и искат да се доберат до Албиона.
Ама и ние май сме като тях, въпреки че за нас това е много по-лесно. Който българин е стигнал дотам и се е устроил на работа, което се оказва, че никак не е трудно, няма намерение да се връща.