Стрелба за майстори и не съвсем

 Милчо Андреев

 
Известно е, че ловната стрелба се практикува предимно по движещи се цели. Стреля се почти винаги много бързо, което я отличава от другите видове стрелби. Изстрелът със сачмен сноп увеличава вероятността в целта да попадне част от сачмите, но съществен недостатък е късата дистанция на ефективна стрелба.
Най-често бърка самият ловец при неправилно дадено изпреварване при изстрела. От момента на вземане на решение за стрелба до достигане на сачмите в целта на средно изстрелно разстояние на ловната пушка (35 метра) изминават около 0.15 секунди. За това време дивечът, който лети или бяга бързо, може да се измести на 3-4 метра от точката, в която се е намирал при изстрела. Изпреварването, което трябва да се направи при изстрела, зависи от скоростта на дивеча, от разстоянието до него, от размера на сачмите, от скоростта и посоката на вятъра, от ъгъла, под който се движи по отношение на мерната линия и пр.
При срелбата с гладкоцевно оръжие много важна е стойката на ловеца, положението на пушката в ръцете му и правилното прикладване. Преди стрелба той трябва да заеме устойчиво положение - краката се отварят на ширината на раменете, тежестта на тялото леко се пренася на левия крак, ако стрелбата се извършва от дясно рамо, тялото леко се накланя напред, за да може да поеме отката, и при прицелването се движи само от кръста нагоре, без да се напрягат излишно мускулите.
Мерните прибори на ловните гладкоцевни пушки са най-често максимално опростени и се състоят от мушка и мерна планка. Прицелването с тях става, като върхът на мушката трябва да се вижда точно в средата на мерната планка. Самата мерна планка не трябва да се вижда. Ако се вижда, снопът сачми ще мине над целта. Ако не се вижда мушката, сачмите ще минат под целта. Добре е пушката да се държи хоризонтално при стрелба и да не се накланя наляво или надясно.
Стрелбата с ловна пушка по подвижна цел се извършва по три начина. Първият е с насочване и се практикува само от най-опитните ловци, с много добър рефлекс и рутина, защото пушката се прикладва, насочва се в целта, движи се заедно с нея, взема се необходимото предварение, без да се спира движението, и плавно се натиска спусъка до изстрел. Вторият е със засичане - прикладва се, пушката се изнася пред целта, чака се тя да се приближи на необходимото разстояние, т.е да се получи необходимото предварение, и плавно се натиска спусъкът. При стрелба по цел на разстояние до 20-25 метра със сачми прицелването става в долния край на целта, след това разстояние прицелването е в самата цел.
При стрелба със сачми ловните пушки дават най-добри резултати, когато с тях се стреля на разстояние 20-40 метра. На това разстояние сачмите в снопа се движат достатъчно разпръснато, като по този начин увеличават шанса да поразят целта, и в същото време достатъчно групирано, че да осигурят попадението на няколко от тях в целта.
При стрелба с куршуми за гладкоцевна пушка дивечът може да бъде поразен на 80-100 метра, но не бива да се стреля с куршум на разстояние, по-голямо от 60-70 метра, тъй като отклонението след това разстояние е вече голямо и точното прицелване е затруднено.