Как спря "Експрес"-ът на България
100 години от създаването на първия самолет в България
/ брой: 183
На 10 август 1915 г. е конструиран първият български самолет "Експрес" от 19-годишния механик в авиобазата в Божурище Асен Йорданов. След изпитанието му сформираната за целта държавна комисия постановява: "Самолетът е сигурен, няма допуснати грешки, признава се за изобретение, а Асен Йорданов е негов изобретател." След Първата световна война Йорданов заминава за САЩ и започва да работи като конструктор в самолетостроителни фирми. Създава признатия за най-добър пътнически самолет на 30-те и 40-те години. Той е конструкторът на изтребители и летящи крепости, които са на въоръжение в армията на САЩ по време на Втората световна война. По зла ирония на съдбата с тях се извършват бомбардировките над София и други български градове през 1943 и 1944 г. Изобретява телефонния секретар, въздушната възглавница, която се използва в автомобилите. Вписан е в почетната книга на Ню Йорк, портретът му е поставен в залата на славните на летището "Ла Гуардия", награден е с най-високите ордени на САЩ. Умира през 1967 г. на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет над небето на Америка.
В България остава да действа друг талантлив самолетен конструктор - Цветан Лазаров, който е сънаборник на Асен Йорданов - и двамата са родени през 1896 г. След Първата световна война, в която участва като доброволец - механик на летището в Мустафа паша (Свиленград), аеробаза на Първо аеропланно отделение, е демобилизиран. Завършва право, работи като журналист и след многократни опити накрая е приет в Аеропланното училище в Божурище. След завършването си заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище Шарлотенбург, Берлин, специализира двигатели с вътрешно горене и самолетостроене. Връща се в България през 1926 г. и първо конструира безмоторен планер, а след 6 г. създава едномоторен двуплощник. През 1932 г. е назначен за директор на Българо-италианската самолетна фабрика в Казанлък. Започва серийно производство на конструирания от него самолет ДАР-9 с мощност 340 к. с. Той развива скорост до 230 км в час, има таван на полета 1600 м. След войната 10 такива самолета са дадени на Югославия като репарация. При едно мое посещение в Загреб видях един от тях в техническия музей с отличителни знаци на югославските ВВС, но с изписана марка ДАР-9. Българските аероклубове използват такива самолети до 1956 г., с тях няма произшествия. По инициатива на Цветан Лазаров през 1941-42 г. в Ловеч се създава Българска държавна самолетна фабрика, на която той е директор и главен конструктор. Произвеждат се предимно бойни самолети за нуждите на армията. През 1949 г. във фабриката се изработва четириместен пътнически самолет. При изпитанието му за един ден той изминава маршрута София-Пловдив-Бургас-Варна, където се зарежда с гориво и се връща в София. Въпреки трудните следвоенни условия - недостиг на суровини, материали, оборудване, амортизирани машини, фабриката работи с пълен капацитет. Произведени са 150 самолета за нуждите на ВВС, 28 за аероклубовете и 15 пътнически. Полковник, професор Цветан Лазаров внезапно умира през 1961 г., когато разработва самолет с реактивен двигател. С неговата смърт идва и краят на българското самолетостроене. Фабриката в Ловеч се преустройва за производство на мотопеди и след това се закрива.
От позициите на днешното време може да направим оценка как сме пропуснали възможността в България да се развие крупна самолетостроителна индустрия. Имало е база, подготвени инженери, техници и работници, проф. Цветан Лазаров е обучил десетки конструктори, защото е бил и преподавател в тогавашния ВМИ "Ленин", в който и имало специалност самолетостроене. Само за сравнение ще посочим, че през 1961 г. в Китай не са се произвеждали самолети, а тази страна е огромен пазар. Но и само да сме произвеждали за задоволяване на собствените си потребности, това е било достатъчно. Нямало е да стигнем до днешното положение, когато се опитват (а вероятно и ще успеят) да ни пробутват бойни самолети втора и трета употреба на фантастични цени, както и пътнически. С произведените в България самолети не е регистрирана нито една катастрофа поради технически причини. Самолетната индустрия е свръхпечеливша и поради това работещите в нея получават високи доходи. Ако сме били запазили и доразвили българските самолетни фабрики в Казанлък и Ловеч, това означава наличието на 30-40 хил. работни места и в съпътстващи фирми поне още 15-20 хил.
Но както в историята, така и в самолетостроенето няма "ако". Който своевременно е осъзнал перспективата и я е използвал, е спечелил. За съжаление се оказва, че ние не сме сред тях, пропуснали сме поредния си златен шанс.
Първият български самолет "Експрес", конструиран от Асен Йорданов, след успешния полет на 10 август 1915 г.
Цветан Лазаров като главен конструктор на ДСФ-Ловеч