Няма такава "Ега ти държавата"

Често се връщаме към репликата на Нейчо Неев, бивш вицепремиер на България. "Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер!" е емблема изглежда на прехода. Откровеното признание на един български управленец е достойно за приложение към толкова много наши политици преди и след времето на вицепремиерството на Нейчо Неев.
Ега ти държавата, щом аз ще й ставам еврокомисар, можеше да каже и Румяна Желева. Не е ли подходящо признанието за министър-председателя Филип Димитров, за Иван Костов, ако щете? А колко добре стои признанието на Нейчо Неев за Александър Йорданов, за Едвин Сугарев, за Илиян Василев - все дипломати от сой!
Ега ти държавата, щом аз съм й министър! Плеяда български министри по време на прехода могат да кажат за себе си същите думи, ако сложат ръце на сърцата си. За народните представители да не говорим, където куцо, кьораво, сакато все са депутати. По пропорционалната система, та дори и преференциите й.
Каква държава сме, щом за държавен глава се кандидатираха хора като Бисер Петното, Митьо Пищова и мнозина подобни на тях? Няма да спестим и десетките негативни определения за бившия ни държавен глава Росен Плевнелиев, който продължава да се води успешен български държавен глава. Както и главата на Парламента ни Главчев, който се крепи на четири гласа... доверие.
Ега ти държавата, щом Санчо Панса в българския хотелиерски бизнес се мисли за Дон Кихот. Ега ти държавата, щом Валери Симеонов води  демографските проблеми. Всичко, което мърдало, трябвало да влезе в туристическите ни услуги, а Великата българска ограда била за чудо и приказ, за гордост българска. И ще бъде осъден, всеки, който му възрази. И каже нещо против Оградата на демокрацията. Против Оградата на Прехода ни.
А в Слънчев бряг спасението е да се подредят архитектурно нещата по подобие на култова реплика от българска комедия: хотел- отрезвител, хотел -отрезвител...
Ега ти държавата! Имало такъв народ. Прост народ - слаба държава. Няма друга такава.