Но стига ми тая награда

Участвах в анонимен литературен конкурс на името на Пенчо Славейков. Жури в състав писателите Благовеста Касабова, Надя Попова и Георги Николов бяха определили читалищна награда - грамота и 100 лева, които получих и се върнах радостен у дома. Добре, че не сме вече в еврозоната, че наградата можеше да бъде и само петдесет евро. Нищо лошо не казвам. Добре, че има все още читалища, които мислят и за писателите у нас, за разлика от националните органи на културата, Министерството на културата и някои медии даже. Има един национален вестник, който две година не изплаща възнаграждения на авторите си, които му списват всекидневното издание. Кажете има ли у нас издание на хартиен носител, което да плаща хонорари на писатели? Поне не съм чул за такова.
Та, прибрах се у дома обнадежден със стоте лева в джоба, готов за нови литературни подвизи. И докато си пиех домашната ракия за успеха, прочетох тук-там и някоя новина от деня. Любимец на Лиляна Павлова измислил творческа далавера за 51 милиона български лева. Като първа награда получил сутринта 25 милиона, а като втора - останалите след обяд. Такова съчинение кой може да сътвори за такъв срок? Било за лот 1 на "Марица" или където и да е при управлението на Борисов-2, Борисов-3 или колкото щете вече.
Други управленци разрешили да се похарчат 260 хиляди лева за две бетонови канавки в едно наше българско село под управлението на Борисов. Също новина, която изтече по медиите.
Прочетох още  за далаверите на "Агромах", за кмета на Симитли и сина му, а разбрах, че и банковите депозити у нас вече гонят 70 милиарда лева. И гледайки грамотата и стоте лева читалищна награда за писателския ми труд, си помислих защо не разсекретят тия депозити и да видим дали има поне един писател сред вложителите в България.
После ме спряха думите на постоянния български представител в правителството ни като премиер Бойко от Банкя. Той казва "Бой по  всички! Според румънския модел!" А Бойко знае какво говори. Нали е човек от СИК! Не е като оня, който знае само какво е да те показват по телевизорите. Или като оня, който знае колко струва почивката на Варадеро, или като оня, който и не знае защо е шеф на ВМРО, без да има нищо, ама нищо общо с ВМРО. Те сега спокойно ще влязат в управата на държавата. И ние ще цъфнем и ще вържем, ако щете!
А на мен, на мен ми стига тая награда от сто лева и да каже нявга народът...