С Алеко по "Витошка"

Признавам, от години не бях минавал по бул."Витоша" или "Витошка", както я знаят хората. Да, не бях минавал по нея, откакто стана пешеходна, колкото и странно да звучи. И така, бързах занякъде в един пролетен ден, когато почти не се сблъсках с един човек, оставил куфара си на земята. Стъписах се: Алеко! Съвсем бях забравил, че след реконструкцията там е поставен паметник на големия фейлетонист в естествен ръст. Много хубава скулптура, Алеко Константинов заслужава поне това.
И както бързах, така и спрях и се замислих - но какво прави Щастливеца на най-снобарската улица в София? Мигар ако беше жив, тук щеше да се разхожда? В някое от тузарските заведения ли щеше да се събира с приятелите си от "Весела България"? Нима безсребреникът, който често е оставал без пари за тютюн, щеше да обикаля модните магазини на скъпарските фирми?
А може би щеше като мен да минава от дъжд на вятър, за да търси допълнителни черти за образа на своя безсмъртен Бай Ганьо.
Ех, Алеко, Алеко? Що щеш тук? Вече повече от 120 години твоите байганьовци продължават да шестват по централните софийски улици. Заменили са ботушите, калпака и антерийката с маркови дрешки и обувчици. Вместо бастун, в ръцете си държат последен модел умен телефон, в повечето случаи по-умен от тях самите. Продължават да ходят по "Витошка" - безпардонни, безочливи, нахални, поставили келепира над всичко. И дали от търговия, било с розово масло, било с националните богатства на България, са пълни портфейлите и банковите им сметки. Но те са тук, пият си кафето, уговарят бизнес сделки по умните си телефони, организират и печелят избори и всичко, което така добре си го описал. И... не те забелязват. Защото за тях ти си мъртъв, убиха те преди време... И пак биха те убили... Псевдогероите. Псевдоелитът. Защото се страхуват, не искат и да чуят думите ти, че "человечеството срина един господар - тиранията, робството изчезна, но личната свобода роди нов господар - капитала!"
И си мисля, че не статуя на Алеко трябваше да има, а на Бай Ганьо, обърнал гръб на своя създател, оглеждащ улицата и минаващите силиконови мадами, ухилен до уши - толкова много побратими и посестрими!
Тогава забелязвам, че Алеко всъщност не гледа към улицата, а й е обърнал гръб. Той гледа към Витоша, планината, чиято красота е единствено истинска и вечна.