Почти зимно мълчание

Робска психика ли имаме, прекалено търпеливи ли сме, отчаяни ли сме, безучастни към всичко ли сме?...
Поводът за тези нерадостни мои размисли е една твърде обикновена делнична случка, в която станах неволен участник преди няколко дни.
Пътувах рано, в седем без нещо, за работа. Беше от тези октомврийски студени утрини, които предвещават приближаването на зимата. Качих се в автобуса с надеждата малко да се постопля, но... вътре бе толкова студено, колкото и навън, а от устата излизаше пара. Потънали в яките на якетата си, пътниците дремеха мълчаливо. Попитах шофьора - няма ли парно? Не, беше лаконичният отговор. Съседът по седалка смутолеви няколко думи в моя подкрепа, а младо момиче заяви, че от недоволството ми няма никаква полза, защото никой няма да го вземе под внимание, тя няколко пъти била звъняла по телефони.
Аз обаче реших да отстоявам гражданските си принципи. Обадих се на телефона на Центъра за градска мобилност и се поинтересувах защо в автобусите няма парно, при положение, че сутрин е толкова студено. Женски глас ми заяви, че действително нямало, защото температурата на въздуха била 6 градуса, а началникът бил наредил то да се пуска при 3 градуса. Помислих си, че не съм чул добре, но тя повтори цифрите и с учудване отбеляза, че аз съм бил единственият, който се обадил да каже, че му е студено. Все пак обеща да информира диспечера.
Та оттам ме налегнаха едни мисли. За мълчанието. Защо мълчим, когато виждаме явна несправедливост? Когато някой явно се подиграва на гърба ни с тези 3 градуса, за които плащаме 1,60 лева. За които, след 2-3 рехави протеста, също мълчим. Защо подминаваме всичко, с което не сме съгласни, с лека ръка, а след това мрънкаме вкъщи или в кварталната кръчма?
"Хора (...) с безглаголно търпение", казва Гео Милев в "Септември".
И си спомних студения автобус с мръзнещите, затворени в себе си хора. Вече колко години пътуваме наникъде, унесени в дрямка, гледаме през прозореца и мълчим. И може би сънуваме, като в Ботевата "Политическа зима", топла соба, изпросен хляб, харизана сланина и краден лук.
Мълчанието няма да ни помогне. Ако искаме нещата да се променят, трябва да имаме културата да бъдем гражданско общество. Което е важна част от общата ни култура.
Но трябва първо да се събудим.