Почит към Ел Коменданте

Миналата седмица този несъвършен свят напусна един човек, на когото искрено се възхищавах. И който се опита и в известна степен успя да промени тези несъвършенства, макар и на един остров. Има нещо символично в това, не мислите ли?
Всъщност какво е за мен Фидел Кастро? На този въпрос се опитвах да си отговоря, докато вървях в мразовитата снежна утрин към кубинското посолство, за да отдам почит към Ел Коменданте. Революционер, непоколебим борец за свобода. Смел, решителен и честен човек, дръзнал да се изправи срещу огромната капиталистическа империя и под носа й да строи комунизъм. Той превърна Куба от публичен дом и казино на САЩ, от почти робовладелска страна в държава, където няма гладуващи, няма неграмотни, с безплатно здравеопазване на световно ниво.
Неговото име за мен винаги ще бъде свързано с това на друг революционер, на когото се възхищавам от малък - Ернесто Че Гевара.
Революционерите са хора от особена порода. Смятам, че те са изпреварили времето си. Борят се за идеи, които много често техните съвременници не успяват да разберат. Нима преди Освобождението у нас са разбирали Ботев, Левски?
Моето уважение към делото на Фидел Кастро стана особено силно през 90-те години. Тогава гордите кубинци бяха оставени сами, принудени да търпят и ембарго, и изолация. Пред очите ми е тълпата платени лумпени, които искаха да нахлуят в кубинското посолство у нас, след което то бе оградено с метална решетка. Преди това нямаше дори ограда - само рози.
През 90-те Ел Коменданте не изневери на поетия курс, докато у нас политици от всякакъв цвят и калибър ходеха да се отчитат и да бъдат съветвани в американското посолство.
И какво е днес нашата България? Казината са на всяка крачка, мутри и съмнителни бизнесмени грабят народните богатства, а момичетата мечтаят да бъдат "златотърсачки" - по-благозвучно име на най-древната професия. Страната ни е лишена от национален суверенитет, икономиката не работи, а ние сме "щастливи", че можем да купуваме продукцията на мултинационалните компании.
Аз обаче знам, че много хора повярваха в идеите на Фидел Кастро. Повярваха, че сами могат да определят пътя си на развитие. А революционерите винаги ще бъдат примерът, от който човечеството има нужда, за да върви напред и да стане по-добро място за живеене.
Затова - почит към Ел Коменданте!