Перото е по-силно от оръжията

Все по-често се говори за война. Или се опитват да ни държат в страх, или ни карат да свикваме с нещо неизбежно.
Но какъв безумец трябва да си, за да вярваш, че при един мащабен военен конфликт със съвременните военни средства имаш шанс да оцелееш? 
Непрекъснато мисля по този въпрос през последните дни.
Президентът на САЩ с лека ръка разпореди ракетна атака на сирийско военно летище. Това на практика бе военен удар срещу суверенна държава. Какво тук значи ООН? САЩ продължават да се вживяват в ролята на световен жандарм. Нещо, което предизборно новият президент беше обещал да не се случва. После - демонстрация на оръжие - "майката на бомбите". После корабна армада пое към КНДР, за да "решава проблема". Кой е следващият?
А ние бързаме официално да подкрепим... войната. Външното ни министерство излезе с поредната си придворна декларация, в която подкрепи ударите срещу Сирия. Не, не става дума за удари срещу позиции на терористите от Ислямска държава, а срещу войските на законното правителство. Изглежда, че служителите в нашето Външно се назначават отвън по степен на угодничество и вярност. Пак не случихме на външен министър, се казва в декларацията на ГС на БСП-София и това май беше единствената партийна адекватна реакция у нас, подложена на помийна критика от грантаджиите.
Ами корабите покрай бреговете на КНДР? Светът беше на косъм от ядрен конфликт, само някой трябваше по-емоционално да подшушне на американския президент да натисне копчето... Добре, че има и трезви глави. Истината обаче е, че вече повече от 60 години КНДР не води агресивна политика към никого. Тя няма над 200 военни бази по света, не се намесва с войските си, където реши, че има интереси, нито води завоевателна политика. Изолирана от останалия свят, особено след падането на Източния блок, тя си има собствен път на развитие, който със сигурност не отговаря на "либералните ценности". Затова е трън в очите. И обвиненията, че провеждала военни опити и създавала оръжие, изглеждат нелепо на фона на ежегодните американски военни маневри край бреговете й. Има ли друг начин да защити суверенитета си?
Защото ние го загубихме...
Няма как да приема войната като начин за решаване на конфликти и противоречия. Мисля, че в това е и ролята на достойния творец, една от основните му мисии - да се бори със своето творчество за съхранение на мира и живота на планетата.
Защото перото на твореца може и трябва да бъде по-силно от оръжията.