Криворазбрана цивилизованост

Наближава 24 май. Ще честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Сигурно ще има шествие, на което може би някои ще отидат. Но което ще мине покрай витрини с фирмени реклами на латиница. Може би дори някой ще се снима и ще сподели снимката си в социалната мрежа с пояснение пак на латиница, друг ще я "лайкне" (хареса). Англоезични думи ще продължават да замърсяват речта ни.
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?", казва Паисий.
Но днес езикът ни е подложен на още по-голям натиск и обречен на забрава, ако не се усетим навреме.
Не знам защо, така е по-модерно, казва ученик и вдига примиренчески рамене. И продължава да носи чуждите думи, които са станали част от неговото мислене. По-лесно е, на български звучи тъпо, бъбри друг.
Криворазбрана цивилизованост или резултат от тенденциозно обезбългаряване?
И чуждиците, десетки на година, влизат в речника на българския книжовен език. Стават "норма". А Иван Богоров, Александър Теодоров-Балан, Иван Вазов са се борили за чистота на езика ни и са измисляли български съответствия на чуждиците. Иначе и досега щяхме да казваме "трен" вместо "влак". И кой през последните години се замисли да направи подобно нещо. Нещо повече, свидетели сме на обратния процес - пазят не "телохранители", а "гардове" ("бодигардове").
Известна мултинационална компания за безалкохолни напитки през 60-те години влиза на българския пазар, като името й на бутилките е написано на кирилица. Днес обаче същата напитка се продава у нас с надпис на латиница. Значи, може и едното, може и другото.
И потънал в тези съвсем непразнични мисли, си задавам въпроси. Толкова ли е трудно българските фирми да бъдат с български имена, а чуждите да бъдат изписвани едновременно и на кирилица? И толкова трудно ли е рекламните надписи да са задължително и на кирилица? И защо да не се забрани на медиите да използват чуждици в материалите си, коментарите в интернет да са само на кирилица? И кога ще има най-накрая един закон за езика. Както и солени глоби за тези, които не го спазват.
Кирил и Методий и техните ученици дадоха писменост и книжнина на българския народ. И отстояха правото на тази писменост да съществува.
Кой обаче ни дава право на нас, техните потомци, да разпиляваме всичко, създадено и съхранено през вековете от поколения книжовници и будители? И докога?