Три дни, които не разтърсиха нищо

Три дни бе конгресът на КТ "Подкрепа". Три дни, които не разтърсиха никого и нищо. В началото имаше някаква интрига - доктор Тренчев бил уморен, разочарован и обмисля оставането си начело на създадената от него на рождения му ден организация преди 22 години. Тогава сигурно се развълнуваха повече на площад "Гарибалди" - вятърът на промените да не отвее някого. Спокойно, докторът остава! 
На конгреса много народ, начело с премиера Бойко Борисов, помоли доктора да остане на поста си. За Борисов - заради критиките на президента Тренчев. За бившия министър-председател Стефан Софиянски - "защото е нужен на България". Софиянски съжали, че на рождения ден на д-р Тренчев не може да му поднесе желания подарък - България на неговите мечти. Това щеше да е хубав подарък за всеки от нас, които над 20 години носим тежкия товар на вечния преход и обещаваното оттласкване от дъното. За което заслуга има и Стефан Софиянски впрочем. Но, по думите на Константин Тренчев, 22 години са все пак достатъчен период, за да видиш как бъдещето се превръща в минало... Колелото на нашата обреченост, започваща с надежда, минаваща през разочарования и завършваща с омраза, се завъртя много пъти. През това време и най-вече сега основните човешки права, записани в конституцията, остават затворени между страниците й.
Далеч от мечтите е и днешната синдикална България. Държавата, на която д-р Тренчев постави диагнозата: болна и страда. Болестта се задълбочаваше, а пациентът бе оставен без лекарства, каза сам той. Само жигосването на миналото обаче, независимо че критиките на лидера на "Подкрепа" най-вече за тройната коалиция се харесаха на много хора в залата на конгреса и извън нея, няма да променят необходимостта от действия. Защото се усеща осезаемо липсата на яснота за предстоящото, има някаква абстрактна представа за европейско бъдеще, по думите на доктора. На синдикалната нива също има да се копае много и надълбоко: неиздължени заплати за милиони, поне 1/5 работещи българи в сивата икономика или полагащи труд на черно под една или друга форма, нерегламентирани форми на плащане за 14,5 на сто от заетите само в хотелиерството и ресторантьорството, хора на минимални осигурителни прагове, ниски доходи и пенсии, свито потребление, скачаща безработица, драстични съкращения, орязани социални права на най-уязвимите групи, апатия и чувство на безнадеждност, обхващаща все по-големи групи от българите, и т.н. Все неща, които с всеки изминал ден ни отдалечават от силна и социална България - достоен член на ЕС.
Докторът знае, че ако за болестта не се предпишат правилните лекарства, или пък лечението закъснее прекалено дълго, прогнозата за пациента не е оптимистична. Накрая патоанатомите, сред които е и Константин Тренчев, остава да направят само аутопсията...