Магистрали с дупка на моста

Гражданите на ЕС не само болезнено усетиха през последните години стягането на коланите, но излязоха по улиците заедно с новите милиони безработни. Пропастта бедни-богати дотолкова се разшири, че лидерите на водещите европейски политически сили са принудени да търсят спешно пътища за изход и възстановяване на глобалния икономически ред. Ред, който се изчерпваше с правилата и съответно невъобразимите печалби на т.нар. финансово-пазарни световни акули. На този фон някак нелепо стои, но затова пък много се коментира поведението на папа Франциск, който се появи в скромни одежди, с железен кръст, със стари обувки, без служебен автомобил. И препоръча на католиците да не харчат пари за ненужни неща, за скъпи пътувания, и дори заяви, че не е важно колко имаш, а какъв си. Това е симпатично, то допада, но дали ще промени нещо в системата? Ще се появи ли искрено желание за подражание на когото трябва? Или е поредният жест за "изпускане на парата", както казваме на Балканите?
В това време у нас, "барабар Петко с мъжете", на принципа "спасяването е акт на самите давещи се" изведнъж решихме, че "висящите кафета" или "висящ хляб" ще помогнат в ситуацията на безизходица и отчаяние и ще консолидират обществото около каузата за оцеляване. Само че идеята за prepagato (висящо кафе) е измислена отдавна в Италия - след войната, и смисълът й е бил с дребен жест да се покаже как човек може поне за миг да забрави, че е отхвърлен от обществото и че мизерията го е стиснала за гушата безвъзвратно. Може би в случая повече работа ще свърши организирането на специални места, където да се продава хляб на далеч по-ниски цени от пазарните, за да могат хората с нищожни доходи да си купуват насъщния и да не се чувстват унизени. Поне така от години правят в Турция, където общините поемат разходите за такива малки павилиони, на които табели известяват специализираните продажби, и то само на хляб. Никой от хората с по-високи доходи дори и не помисля, че може да пазарува от такива места, а контролът се осъществява без афиширане с карти за социално положение.
Идеи много, дори без да са минали през процедури за защита на проекти, но на практика стигнахме до самозапалвания и самоубийства, които се коментираха три дни, колкото и "висящите кафета". После се реши, че това влияе зле върху обществото в стремежа му за единение и еуфорията на коментарите стихна. Един от отчаяните "факли", оцелял по случайност, призова да не се следва примерът му, защото нямало полза. Само не се разбра как се обединява обществото и в името на какво. Може би предизборният период не е особено подходящ за повече размисли в тази посока, защото щом и мешерето се събра в "Шератон" да бистри политиката, значи ситуацията е напечена. "Шератон" е онзи лукс, който за нас е "хай" и подхожда за изяви именно в настоящия момент. Папа Франциск да си гледа католиците. Ние пък да си гледаме "Зала Армеец", защото и шоуто там заедно с видни европейски политици изглежда толкова подходящо, колкото "като няма хляб, да ядат пасти". Казват,че там не се е говорело за промяна в благосъстоянието на хората, а само за работа, работа... Ама и тая работа, ако е като оная, при която се строяха на километър магистрали, превърнати в национална кауза, пък накрая единственият ни действащ мост над Дунава цъфна с дупка и задръсти с тирове цяла българска Крайдунавия. Значи има нещо сбъркано в представите ни за управление и политика. Може би защото ни накацаха за късмет симпатични калинки!
Всичко това навежда само на мисълта, че икономическата и политическа криза в България се характеризират най-вече с изгубената надежда за по-добро бъдеще. Именно това води младежите ни на терминал 1 и 2 с еднопосочен билет, именно това разруши илюзията, че европейската интеграция ще ни доближи от само себе си поне до средните нива на стандарт в Европа. Сега отново настояваме за промяна, но вече със съмнение, че макроикономическата рамка е панацея за просперитет на хората. Търсим си държавата, а ако се убедим, че има и алтернатива, значи сме налучкали пътя за изход. В противен случай ни чака онази политическа нестабилност, която пълни със страх сърцата на италианците, а нас обрича на нови неволи. Защото нямаме основата на развитата демокрация на старите членки на ЕС. Както се казва, "грешките на демокрацията се лекуват с повече демокрация". Този път просто трябва да се мисли. Историята е доказала, че когато ножът е опирал до кокала ни, това сме го правили без проблеми.