Бедни-богати

Всички сме хора на този свят / и носим чувства святи / и всички имаме сърца, / и бедни, и богати. Попфолк парче ме изненада със социалната си ангажираност, но скоро долових, че чалгомелодраматичният глас внушава със сърцераздирателността си нещо, което може да се нарече класова умиротворителност. А не знам как ще помирим гладните и ситите у нас, тъй като поляризацията между тях е стигнала до ръба на пропастта. А около святостта на чувствата у богатите имам съмнения. Иначе антонимът беден-богат за мен се родее с други подобни като бяло-черно, добро-лошо, чест-безчестие, нямане-имане, недостиг-излишък, добродетел-порок и т.н.
Да си призная, захванах се с тая тема, подтикнат от статия на проф. Васил Проданов "Как ни африканизираха", от която става ясно, че 10 процента най-бедни българи са получавали 2% от всички доходи, а 10-те процента най-богати - 35,2%, т.е. разликата помежду им е 17,6 пъти и това неравенство е по-голямо, отколкото в повечето африкански страни. Това показва годишната книга на фактите на ЦРУ за 2007 г. В последните години картинката не порозовява. Според Евростат пропорцията на това, което получават 20-те процента българи с най-високи доходи към получаваното от 20-те процента най-бедни през 2009 и 2010 г., била 5,9, което ни нарежда между страните с най-високо неравенство на доходите в Европа. Да се погледнем в огледалото: ние живеем в най-бедната страна в ЕС  и с най-голямо социално неравенство. Така е, щом 10 на сто от най-богатите в България са потребявали над 16 пъти повече, отколкото 10 на сто от най-бедните, а 8% са консумирали колкото други 75%. Чета статията на професора и се питам: "Нерде Европа, нерде България!"
Да разгърнем книгата на фактите, този път не на ЦРУ, а на българските синдикати, които твърдят, че 600 000, или 27 на сто от заетите у нас, са със заплати между 300 и 500 лв. Гърците ни се чудят на акъла как преживяваме с тия парици. И си мълчим.
А как стана така, че 500 човека притежават повече, отколкото 7 милиона? Само за двайсетина години, и то в страна, в която не е имало голяма ножица между доходите. Нищожното (не само по бройка, а погледнато и откъм морала) малцинство са хората първа ръка, пред тях са се открили широките хоризонти и те все вървят, вървят нататък... Социолозите казват, че при тях e всичко - "власт" и "богатство", "публичен престиж" и "светски живот". Като само си припомним как и откъде се излюпи след "последния валс" вълчето котило, колко се награби от разните му приватизации, как криминално си присвои построеното с всенароден труд в ония "омразни 45 години". Втора ръка хора почти няма, защото лелеяната средна класа се оказа илюзията на демократичния преход. Не е голям процентът от населението с "малка дълбочина на бедност", но и то живее в ситуация на оцеляване и постоянен страх за бъдещето. Огромната част е на дъното, в "сивата зона" в обществото и държавата. Така че сме си народ от хора трета ръка, захвърлен в ямата на чудовищна бедност, вегетиращ в немотия и безпросветност. Поетът Петър Анастасов написа, че шокиращата българска бедност е несправедливост: "Защото българският народ нито е по-мързелив, нито е по-разхайтен, нито е по-бездарен от останалите европейски народи. Българската земя не е по-безплодна от земите на останалите европейски държави."
Не се чудете, че Андрешковците стават все повече. Един Андрешко не може да влезе в кожата на Цветелина Бориславова например. Защото тя казва: "Богатият е моторът, който тегли страната." Дотегли я - до нови и по-големи теглила за народа. Успелият, богатият трябвало  да се уважава, защото около него благоденствието се прехвърляло и на останалата част от народа. Не ми ги хвалете богатите? Още през 1933 г. в САЩ се опитват да направят движение "Да споделим богатството" - номерът не минава. А как само бягат от данък "богатство" милионерите и милиардерите. Те винаги търсят данъчния рай или трупат навън офшорно богатство. Справка: Франция и новозаселените селища с френски богаташи в Белгия. Казват, че имало два вида богаташи - съзидателни и деструктивни. Новоизлюпените наши са като крокодили със зейнала паст. Не чакайте съзидание от тия чудовища, дето налапаха народното богатство и сега всекидневно поглъщат труда на хората.
Ще продължа с Петър Анастасов, който се възмущава, че продължаваме да говорим за бедността като за социално неудобство, а не като за срамно наказание на един народ с хиляда и триста годишна история. Затова ми се иска да попитам политиците с думите на Харолд Пинтер: "Какво направихте, за да облекчите човешките страдания, повечето от които причинихте именно вие, господа?"